Близо 90 здравни заведения са заявили готовност да участват, но засега 19 реално преглеждат и още толкова са в процедура за разрешение. Предвидено е програмата на МЗ да се финансира с над 19 млн. лв. от европейските фондове. Неусвоените суми ще се връщат. Забавянето на старта било заради многото технически редакции в първия етап на програмата и промени в екипа. До момента за информационни материали и създаване на скринингов регистър са дадени около 330 хил. лв., но същинските разходи за прегледите едва сега започват, обясни във Велинград ръководителят на проекта Катя Ивкова. Имало и възможност срокът на проекта да се удължи.

Всеки участник в скрининга получава уникален код, с който да проверява резултатите, уточни координаторът Юлия Панайотова.

Покани за прегледи на рак на маточната шийка получават жени между 25 и 60 г., за рака на гърдата - от 50 до 69 г., а за рак на дебелото и правото черво - жени и мъже, навършили 50 г. Няма условие в коя от болниците, участващи в проекта, да отидат. Информация за адресите дават регионалните здравни инспекции, има я и на сайта на проекта. Ако всички се отзоват, това предполага всеки ден до края на декември да бъдат извършвани по около 2000 прегледа. Всеки ден една българка умира от рак на маточната шийка, каза онкогинекологът доц. Никола Василев. В големите градове най-много жени се разболяват в Плевен, Търново, Благоеврад, София. Най-малко - в Пловдив. България е сред малкото държави в Европа, в които диагнозата стремително зачестява. В тази група са и Латвия, Румъния, Литва. Общото е, че са страни без национални програми.

Високообразована, под стрес, от голям град, нераждала или родила късно - такъв портрет на българката с рак на гърдата направи онкохирургът мамолог д-р Зинаида Гранина. Тя участва в екипа, който подготвя национална генна карта. От нея се вижда, че мутациите в 2 гена, отговорни за рак на гърдата при българката, са по-различни от най-разпространените в Европа и Америка.

Онкохирургът д-р Елка Ангелова обясни, че първите признаци на рак на дебелото черво са нетипични и остават незабелязани. Профилактичните прегледи помагат съмнителни образувания да се открият рано и да се оперират в ранните фази на заболяването.