Преди почти милион години човечеството е било на ръба на изчезване - това показва ново научно изследване, според което нашите предци може да са намалели до едва 1280 индивида. 
Драматичното събитие, известно като „генетично препятствие“, е продължило повече от 100 000 години и вероятно е изиграло ключова роля за оформянето на еволюционния път на човечеството, съобщава The Daily Galaxy. 

Проучването, публикувано в списание Science, хвърля отрезвяваща светлина върху критичен момент в човешката история.

Чрез анализ на генетични данни от 3154 съвременни хора – както от Африка, така и от други части на света – учените са открили доказателства за масивен спад на популацията. Между 930 000 и 813 000 години, човешката популация е намаляла с колосалните 98,7%, оставяйки само около 1280 репродуктивни индивида. Това „демографско затруднение“ е продължило около 117 000 години - период, през който човечеството почти е изчезнало. Учените са измерили този спад в популацията въз основа на нивото на генетично разнообразие сред съвременните хора, което отразява генофонда на техните далечни предци. Откритието показва уязвимостта на ранните човешки популации и хвърля светлина върху това защо вкаменелостите от този период са толкова оскъдни, особено в Африка и Евразия. 

Климатът като възможен катализатор 

Въпреки че точната причина за този спад е неизвестна, изследователите смятат, че рязката промяна на климата е изиграла ключова роля. Преходът към средния плейстоцен е бил съпроводен от значително охлаждане на Земята. Дългите периоди на студ, началото на заледяването и тежките суши вероятно са довели до глад и недостиг на ресурси. При тези условия хората може да са били принудени да се раздробят на малки, изолирани групи, борещи се да оцелеят във все по-сурова среда. Оскъдността на фосилните доказателства от този период затруднява директното наблюдение на ефектите, но генетичните данни предоставят мощен инструмент за оценка на въздействието на тези промени. С намаляването на популациите спада и генетичното разнообразие, оставяйки ясни следи в човешкия геном. Именно тези генетични маркери са позволили на учените да свържат промените в околната среда с еволюционните промени на ранните хора. 

Генетичната промяна, която промени всичко 

Едно от най-поразителните открития в изследването е връзката му с важно генетично събитие в човешката история. По време на „тесното място“ хората претърпяват голяма хромозомна промяна, сливайки две хромозоми в една, сега известна като хромозома 2. Това събитие, което отделя хората от другите примати, вероятно се е случило приблизително по времето на популационния срив. За разлика от други големи маймуни, които имат 24 двойки хромозоми, хората имат 23. Това сливане се счита за един от определящите моменти в човешката еволюция, отбелязвайки отклонението от най-близките ни роднини. Изследователите предполагат, че тази генетична промяна може да е изиграла важна роля за появата на Homo sapiens, както и за последващата диференциация на неандерталците и денисоците. Тези промени не са просто генетични странности, а градивните елементи, които по-късно ще формират съвременните хора. 

Прераждане и еволюция 

Авторите на изследването също така предполагат, че възстановяването на човечеството от тази криза е станало възможно благодарение на по-благоприятен климат преди около 813 000 години. С подобрените условия и усвояването на огъня, ранните хора са увеличили шансовете си за оцеляване. Учените сега изучават как тези постижения, заедно с други промени в околната среда, са допринесли за бързия растеж на населението. /БГНЕС