Човешката популация е намаляла с колосалните 98,7%, оставяйки само около 1280 репродуктивни индивида
Преди почти милион години човечеството е било на ръба на изчезване - това показва ново научно изследване, според което нашите предци може да са намалели до едва 1280 индивида.
Драматичното събитие, известно като „генетично препятствие“, е продължило повече от 100 000 години и вероятно е изиграло ключова роля за оформянето на еволюционния път на човечеството, съобщава The Daily Galaxy.
Проучването, публикувано в списание Science, хвърля отрезвяваща светлина върху критичен момент в човешката история.
Чрез анализ на генетични данни от 3154 съвременни хора – както от Африка, така и от други части на света – учените са открили доказателства за масивен спад на популацията. Между 930 000 и 813 000 години, човешката популация е намаляла с колосалните 98,7%, оставяйки само около 1280 репродуктивни индивида. Това „демографско затруднение“ е продължило около 117 000 години - период, през който човечеството почти е изчезнало. Учените са измерили този спад в популацията въз основа на нивото на генетично разнообразие сред съвременните хора, което отразява генофонда на техните далечни предци. Откритието показва уязвимостта на ранните човешки популации и хвърля светлина върху това защо вкаменелостите от този период са толкова оскъдни, особено в Африка и Евразия.
Климатът като възможен катализатор
Въпреки че точната причина за този спад е неизвестна, изследователите смятат, че рязката промяна на климата е изиграла ключова роля. Преходът към средния плейстоцен е бил съпроводен от значително охлаждане на Земята. Дългите периоди на студ, началото на заледяването и тежките суши вероятно са довели до глад и недостиг на ресурси. При тези условия хората може да са били принудени да се раздробят на малки, изолирани групи, борещи се да оцелеят във все по-сурова среда. Оскъдността на фосилните доказателства от този период затруднява директното наблюдение на ефектите, но генетичните данни предоставят мощен инструмент за оценка на въздействието на тези промени. С намаляването на популациите спада и генетичното разнообразие, оставяйки ясни следи в човешкия геном. Именно тези генетични маркери са позволили на учените да свържат промените в околната среда с еволюционните промени на ранните хора.
Генетичната промяна, която промени всичко
Едно от най-поразителните открития в изследването е връзката му с важно генетично събитие в човешката история. По време на „тесното място“ хората претърпяват голяма хромозомна промяна, сливайки две хромозоми в една, сега известна като хромозома 2. Това събитие, което отделя хората от другите примати, вероятно се е случило приблизително по времето на популационния срив. За разлика от други големи маймуни, които имат 24 двойки хромозоми, хората имат 23. Това сливане се счита за един от определящите моменти в човешката еволюция, отбелязвайки отклонението от най-близките ни роднини. Изследователите предполагат, че тази генетична промяна може да е изиграла важна роля за появата на Homo sapiens, както и за последващата диференциация на неандерталците и денисоците. Тези промени не са просто генетични странности, а градивните елементи, които по-късно ще формират съвременните хора.
Прераждане и еволюция
Авторите на изследването също така предполагат, че възстановяването на човечеството от тази криза е станало възможно благодарение на по-благоприятен климат преди около 813 000 години. С подобрените условия и усвояването на огъня, ранните хора са увеличили шансовете си за оцеляване. Учените сега изучават как тези постижения, заедно с други промени в околната среда, са допринесли за бързия растеж на населението. /БГНЕС
Още от Наука
Учени бият тревога: в Антарктида е открита „скрита бомба“, която застрашава целия свят
Уилкският подледников басейн се простира на около 1400 километра по вътрешната страна на Трансантарктическите планини и съдържа достатъчно лед, за да повиши глобалното морско равнище с 3–4 метра
Белгиецът Халзен спечели Нобеловия приз за физика с разкритията си за неутриното от Космоса
Разработката на Халзен е свързана с огромната детекторна система IceCube, изградена дълбоко под леда на Антарктида, която регистрира неутрино - субатомни частици, способни почти свободно да преминават през материята
Космосът крие невидима заплаха: една облъчена клетка с радиация може да предизвика "рак"
Ново изследване показва как космическата радиация може да задейства сложна верига от клетъчни реакции, засягащи дори клетки, които не са били пряко облъчени, което може до доведе до тежки увреждания