Нася Кралевска, САЩ, специално за Faktor.bg

Преди сто години светът бе потресен от чудовищно грозно престъпление, непознато дотогава в историята му. По време на погребално опело бе взривена софийската катедрална църква „Света Неделя“. Под развалините й загубиха живота си близо 200 мирни българи, сред които двадесет жени и десет деца. Над 500 граждани бяха ранени и осакатени.

За десетилетия напред зверският терористичен акт остана

 ненадминат по мащаб

 И до ден днешен той води първенство в Европа.

Инициатори и изпълнители на жестокото деяние бяха адептите на комунизма в България. Самообявили се за носители на най-прогресивната идеология, левите терористи си бяха поставили свръхамбициозна цел – чрез един единствен взрив да ликвидират физически държавния, политическия и военния елит на страната. Да предизвикат хаос и нестабилност в родината си и да натрапят на сънародниците си диктатура от съветски тип. 

Такава бе волята на Комунистическия интернационал в Москва, на когото членовете и симпатизантите на Българската комунистическа партия безропотно слугуваха.

На 16 април 1925 г. убийците не постигнаха пъклените си намерения. Царят и министрите оцеляха. Държавният и общественият строй останаха непокътнати. 

Единствено жертвите и до днес са скъпи и непрежалими за националната ни памет.

Покойният историк Валентин Радев Радев* в книгата си „Отровни митове“ (ИК „Веле Кралевски“, 1994 г., София) публикува имената на част от подло убитите:

„Сред убитите са трима народни представители: Недялко Колушев – общественик, дипломат, бивш пълномощен министър с изяви в областта на литературата и публицистиката. Като сътрудник на вестник „Мир“ пише под псевдонима „д-р Маренин“. Статиите му се отличават с трезвост и безпристрастие. В Народното събрание Колушев е секретар на Парламентарната комисия по външните работи. Вторият е подполковникът от запаса Никола Рачев, секретар на Бюджетната комисия в Народното събрание. Този тридесет и седем годишен военен е един от организаторите на Военния съюз и е деен участник в преврата на 9 юни 1923 година. Третият – Христо Цанев, е само на тридесет и шест години. Той е бивш офицер, подполковник от запаса, ратник на Деветоюнския заговор. 

Под пепелищата на божия храм е намерен трупът на столичния кмет Паскал Паскалев, общественик, демократ. Отдал се на политическия живот, той става народен представител още през 1908 година и оттогава до момента на смъртта си почти непрекъснато представлява Демократическата партия в Народното събрание. От есента на 1922 година е избран за член на Централното й бюро.

Съдбата му споделят столичният градоначалник Георги Кисьов и софийският окръжен управител полковник Дянко Неделчев. Сред жертвите личат имената на журналистите Димитър Павлов от вестник „Демократичен сговор“, Симеон Груев от вестник „Зора“, Атанас Делинешев от вестник „Свободна реч“ и на адвоката Никола Панов. От тежките си рани умира банкерът Александър Новаков. 

Сред първите идентифицирани трупове 

най-много са офицерите – четиринадесет генерали,

 девет полковници, пет подполковници, двама майори и други по-нисши чинове. Общо тридесет и четири разкъсани тела на действащи и запасни офицери и генерали. Сред загиналите са: генерал-майор Давидов от щаба на армията, началник на канцеларията във Военното министерство; о.з. генерал Нерезов от Генералния щаб, който по време на Балканската война е помощник-началник на щаба, а през Първата световна война е командвал Първа армия; о.з. генерал Златарев, командвал по време на Първата световна война Македонската дивизия; о.з. генерал Кюркчиев, бригаден командир от Македонската дивизия, останал с един крак по време на войната; о.з. генерал Радойков, бивш бригаден командир от Дунавската дивизия; о.з. кавалерийски генерал Стойнов, началник на Конната дивизия; бившият военен министър о.з. генерал Найденов, инженер-артилерист; о.з. генерал Павлов, бивш бригаден командир на Седма Рилска дивизия; о.з. генерал Попов, бригаден командир на Бдинската дивизия по време на Първата световна война; запасните генерали Грънчаров, Табаков, Лолов. 

 Видно е – не е преувеличено твърдението, че бомбеният атентат на 16 април 

взривява цвета на българското войнство,

 достойно понесло трудностите на три тежки и изнурителни войни. 

Под развалините на църквата намират смъртта си още четирима общественици, четирима висши държавни служители, четирима частни министерски сътрудници, един студент, един учител. 

Българското инженерно-архитектурно дружество с прискърбие установява, че терористичният акт е отнел живота на четирима негови видни членове, а седем са пострадали тежко.

Сред контузените, по-леко или по-тежко ранени, са министър председателят на България Александър Цанков, министърът на войната Иван Вълков, министърът на вътрешните работи Иван Русев и министърът на външните работи Христо Калфов. Ранени са също митрополит Стефан, Андрей Ляпчев, народните представители проф. Йосиф Фаденхехт и Атанас Буров, подпредседателят на Народното събрание Борис Вазов, народният представител от Пашмакли Христо Господинов, началникът на Обществената безопасност Начев, Тодор Кожухаров и други журналисти, професор Стоянов, адвокати, лекари… Сред тежко ранените са генералите Назлъмов, Фичев, Владимир Вазов и други. На деловодителя на софийската организация на Демократическия сговор Икономов е ампутиран единият крак.

Отново припомням. Сред убитите има не малко жени и деца, станали жертва на комунистическия „идеализъм“.“

*Историкът Валентин Радев Радев (1948 г. – 1995 г.) е от малцината българи, одързостили се да подкрепят чрез нелегална студентска група демократичните преобразования в Чехословакия през 1968 година. Заедно със съратниците си Едуард Генов и Александър Димитров той е арестуван и осъдени на затвор за „антинародната си дейност“. 

Дисидентското минало на Радев предопределя приобщаването му към първите съвременни демократични формирования в България: Дружеството за защита на правата на човека, КТ „Подкрепа“, Движението „В името на истината“. 

През горещото лято на 1990 г. Валентин Радев Радев е деен участник в „Градът на истината“.