Роман Цимбалюк, украински журналист

УНИАН

Разбира се, не всичко е просто, не всичко е толкова бързо, колкото ни се иска, но както и да е, коалицията на желаещите в общи линии утвърди план за осигуряване на гаранции за сигурността на Украйна. Това се отнася и до въвеждането на контингенти, това се отнася и до организацията на нови обучителни мисии за въоръжените сили на Украйна. И, разбира се, доставките на оръжие, боеприпаси, съвместното производство на бомби, ракети и всичко необходимо за водене на война срещу Руската федерация.

На някакъв етап ще стане ясно къде ще бъдат организирани производствата. И това ще изненада абсолютно всички. Ще изненада руснаците и, между другото, и украинците също. Защото за Украйна оръжие ще се произвежда не само в Европа и самата Украйна, а и в такива прекрасни държави като Австралия, например, или Япония. И всичко това ни подтиква към една прекрасна мисъл – че Путин става все по-мек и по-мек. И сега ще ви го докажа, защото руският маниак излезе пореден път с публично изявление за Украйна.

Той сега е на Далекоизточния форум. Съответно във Владивосток. Честно казано, гледам си маниака и се питам: „Е, ако искаш да говориш за Украйна, защо се мяташ по цялата планета? Можеше да седиш в бункера си и да правиш съответните изявления.“

Накратко, при Путин вече има съвсем нови червени линии и те много се различават от това, което беше преди 3 години. Слава на Въоръжените сили на Украйна!

Абонирайте се за моя YouTube канал. Тук наричаме нещата с истинските им имена.

Веднага искам да кажа, че всичко не е безоблачно. Още веднъж – американците не искат конфронтация нито с Русия, нито с Китай. А, съответно, нашият този доста изменчив Доналд Тръмп още дълго ще увърта. Те не искат да въвеждат вторични санкции. Но на Рубио, доколкото разбирам, има указание да подготви една такава мека санкционна политика.

Да, на Тръмп вчера му предадоха списък с гаранции за Украйна и той не е във възторг. Защо? Защото там не се предвижда излизане на Украйна от украинския Донбас, за което Стив Витков по задание на съгласуването с Тръмп се беше договорил с Владимир Путин. Тази точка няма да бъде изпълнена. И да, американците не пожелаха да я утвърдят или подкрепят. Казаха, че си вземат време да помислят.

И започнаха да се появяват съобщения, че Тръмп ще говори по телефона с Владимир Путин. Но както и да е, нас в този случай ни интересува това, което се нарича въздушно прикритие. За европейските страни, ясно, това е много, много важно. Защо? Защото ако американците публично кажат и поемат задължение, че осигуряват небето, тоест безпилотна зона, тогава присъствието на европейски войски извън зоната на бойни действия на територията на Украйна ще бъде просто прекрасно.

Лвов, Ужгород, Киев, на някакъв етап Днепър. Но едва ли западни войски ще бъдат масово разположени на левия бряг на Днепър. Тоест отделни подразделения ще има, но още веднъж – те не се изпращат в Украйна, за да воюват.

Но знаете ли, разбира се, можем колкото си искаме да разсъждаваме за това колко странен е Доналд Тръмп, но самата история ще го принуди да направи така, както е нужно на нас. И това е важен момент.

Често всички разсъждават за финландизация на Украйна. Та ето – никаква финландизация на Украйна няма да има. Защо? Защото ние ще бъдем все по-военно осигурена държава.

И ние, украинците, трябва да се замислим за това какво точно се случва. И ако се замислим за тази гаранция за сигурността, която в общи линии е одобрена от всички, тогава тя не е подписана от САЩ, но е одобрена от всички. Там, между другото, има интересни държави като Япония и Австралия, както казах, и това е много, много важно.

Сега за Русия. Путин за кой ли път се опитва да преначертава червените линии. И какво казва? Той казва: „Да, за нас е много важно да не допускаме присъствието на войски на НАТО на територията на Украйна, но ние, видите ли, ще свикнем с това“. Сериозно? Това е същият човек, който преди 2 години крещеше, че ако в Украйна дойде поне един полк на НАТО, ще използва ядрено оръжие.

И ето сега изведнъж се оказва, че за него вече не е толкова страшно, вече се е съгласил, че може да има войски. Просто не били бойни подразделения. А ние с вас прекрасно разбираме, че ако дойдат инструктори, ако дойдат инженери, ако дойдат специалисти по обслужване на техника, то това вече е военно присъствие. И това за Русия е пълна капитулация. Защото Путин вече не поставя въпроса така, както го поставяше преди.

Това означава, че нашият враг – да, силен, но е започнал да отстъпва. И това е огромна заслуга на нашите въоръжени сили. Защото именно те направиха така, че руснаците вече да не могат да диктуват условията си. Те вече са принудени да се приспособяват.

И тук, между другото, възниква много интересна ситуация. Виждаме, че руската армия буквално се задъхва. Няма хора, няма техника. Техниката се произвежда, но със закъснение. Боеприпасите – да, произвеждат се, но пак не достигат. И въпросът е колко още ще издържат на този темп.

И тук възниква друг въпрос – ако Русия вече толкова открито се е примирила с присъствието на чужди военни на територията на Украйна, какво следва? Следва това, че рано или късно те ще трябва да приемат и самия факт, че Украйна е част от западния свят. Че Украйна вече не е в тяхната зона на влияние. Че Украйна никога няма да се върне обратно в орбитата на Москва.

И това е, между другото, катастрофа за тяхната идеология. Защото цялата им пропаганда е построена върху това, че „ние сме братски народи, ние сме едно цяло, ние сме неразривно свързани“. А реалността е такава, че Украйна вече живее друг живот.

Да, трудно е. Да, има война. Да, имаме проблеми. Но в стратегически план ние вече сме в друга система на координати. И това е най-страшното за Путин. Защото той прекрасно разбира, че загубата на Украйна е краят на неговия режим.

Сега за американците. Там, както казах, не всичко е толкова просто. От една страна, да – има Рубио, има Сенат, има Конгрес, има генерали, които настояват Украйна да получи всичко необходимо. От друга страна, има Тръмп, който се опитва да играе на някакъв свой терен. Той иска да изглежда миротворец, той иска да покаже, че именно той е спрял войната.

Но как може да спре войната, ако не разбира реалностите? Войната може да се спре само тогава, когато Русия бъде принудена да отстъпи. А за да бъде принудена да отстъпи, трябва да има сила. И тази сила е Украйна плюс нашите съюзници. Няма друг вариант.

И тук се връщаме към темата за гаранциите. Гаранциите – това е именно онази сила, която прави невъзможно за Русия да продължи агресията си. Защото ако знаят, че на територията на Украйна има войски на европейски държави, че има системи за противовъздушна отбрана, че има постоянни доставки на боеприпаси, тогава какво могат да направят? Те ще разберат, че всяка тяхна стъпка ще срещне ответен удар.

И тук още един важен момент. Путин за първи път призна публично, че Русия не може да воюва с целия свят. Той каза буквално: „Ние разбираме, че срещу нас стои колективният Запад“. Това е признание за поражение. Защото преди той твърдеше: „Ние воюваме само с Украйна, а Западът нищо не може да направи“. А сега вече открито признава, че воюва с всички.

И ако воюваш с всички, то колко време можеш да издържиш? Две години? Пет? Десет? Но в крайна сметка ресурсите свършват.

И още нещо важно. В Русия започва вътрешна криза. Тя още не е видима за всички, но тя вече е там. Икономиката им буквално се руши. Вече има проблеми със заплатите, вече има проблеми с пенсиите, вече има проблеми със социалните програми. А войната поглъща всички ресурси.

А сега си представете, че Украйна получава неограничено количество боеприпаси. Че получава системи за противовъздушна отбрана, получава ракети с голям обсег, получава самолети. Какво ще прави Русия? Да, тя ще продължи да говори, че има някакви червени линии, но ние вече виждаме, че тези линии постоянно се преместват.

Днес казват: „Не допускайте това“. Утре: „Добре, допускаме това, но не допускайте друго“. А после: „Добре, допускаме и другото, но само не третото“. И така до безкрай. Това е деградация на руската позиция.

И тук искам да кажа още нещо. Колкото и да изглежда парадоксално, но в момента Русия е много по-зависима от Запада, отколкото Западът от Русия. Защо? Защото, първо, санкциите действат. Да, не така бързо, както ни се иска, но действат. Второ, икономиката им буквално се срива. И трето, Русия не може да воюва без вносни компоненти.

Всички тези техни ракети, всички тези дронове, всички тези системи – те съдържат западни части. И колкото и да се опитват да ги заменят с китайски или ирански, все едно резултатът е друг. Не е същото качество, не е същата надеждност.