+Архиепископ Христофор Събев

В 313 г. свършват гоненията на християните с Миланския едикт на Константин Велики. Дотогава християните са били единни, защото за да устоят на гоненията очевидно са имали една  права  вяра в Христа, с което са  изпълнили необходимото условие, за да получат   от Него благодатна  сила, и енергия, за да устоят на гоненията, докато  еретиците на са имали успех. 

Но спират гоненията и започват да се появяват раздори, отклонения от автентичното  християнство и се оказва, че трудните времена всъщност са били благодатни за вярата – и са дали индикация за истинската вяра. Защото когато са  лоши и трудни времената се вижда кои са верните и преданите на Христа:

Появява се в тогавашния Александрийски Епископат  ереста на Арий, която отрича Божествеността на Иисуса Христа, принизявайки го само до пръв от творенията, отричайки, че Вечното Божественото Слово – Логосът.Няма да се спирам на Ариевата ерес, по-важното е, че се свиква Първия Вселенски събор с заповед на Император Константин Велики, за да се реши този  проблем. Епископът на Александрия е бил Александър Александрийски. Това е епископската катедра, за която Апостол Петър е ръкоположил евангелист Марко, Апостол от Седемдесетте за епископ на катедрата, от тогава става обичаят Първосветителите на Александрия да се титулуват и папи на Изтока. 

Събират се 318 православни християни, ръководители на християнството, хора утвърдени във вярата, претърпели гонения преди време на Миланския едикт. Хора, които са били изповедници за вярата, подложени на гонения, побоища, затвор, заточения,  затваряния, побоика  и само е останало да ги доубият. Но по Божия воля оживяват, за да защитят вярата, истинската права вяра! Между тях великите светии:  Св. Николай Мирликийски Чудотворец, Св. Спиридон Тримитунски Чудотворец, Св. Осий Кордовски, призовани  от Александрийския архиепископ Александър, на когото тогава още му е бил  дякон е  Св. Атанисий Велики, може би най-образованият на Събора. 
       Разбира се, ереста на Арий е разобличена с цялата ревност, която са имали участниците на Събора, които са се наричали омоусияни, т.е. от Омоусиос, т.е. Единосъщен по отношение на Христа спрямо Бога Отец. 

Числото 318

съответства на слугите на Авраам, с които е разбил войските на цар Кедърлаомер и освободил братанеца си (племенника си) Лот… според кн. Битие... На събора се изработва символ на вярата, но експлицитно до 8-я член. 

По повод на второ отклонение от вярата се свиква и Вторият вселенски събор в Константинопол – юли 381 г., на който се разобличава ереста на Македоний,  който отрича Божествеността на Светия Дух и се допълва до 12 члена на автентичния  символ на вярата. С което се утвърждава Богопоклонението  на единия Бог, но в три Ипостаса, три Божествени Лица, като на Синът и Светия Дух са единосъщни на Отца. Доколкото символа на вярата е изработен от светии, които са претърпели страдания и гонения  и са изповедници за вярата и поради това са били с пълнотата на Благодатта на Бога, първоначалната форма на символа на вярата  и се е  приел от всички истински християни, като точна и достатъчна. Но определени клонове на  църквата добавят неоправдано човешки мнения, по-специално,  че Дух свети изхожда не само от Отца: „но и от Сина“. С което, както ще видим се нарушава единободжието на Триединния Бог и предизвиква по-късно не просто разногласия, а разделения в църквата. Тъй като за християнството е важно да бъде единно, в Божията истина, с Божата благодат се опитах да покажа, че се държа в правилно решение на този проблем. Трудността произтича от това , че става дума за нещо свързано изключително с вярата и неподдаващо се на разсъждения. Но като имаме предвид вярата ни в Бога и си спомним как Мойсей Го запита при светещата къпина, в която присъстваше Благодатта Му какво е името Му, за да го каже на фараона и да освободи еврейския народ от египетския плен. Бог му каза: „Аз съм Който съм (Йехова), Аз съм Вечно Съществуващият.“

Защото само Бог е истинският Аз

Всички ние хората сме продукт на всичко, което ни предшества, т.е. аз-ът в нас е обусловен, докато Бог, когато казва Аз е безусловният Аз, което отговаря на Неговата вечност и вездесъщност на личностния Бог. 

Но това ми даде повод да свържа, да съпоставя Неговата Трансцедентност, Въздесъщност и Вечност със безкрайността в математиката. В 1870 г. Георг Кантор  създава теория на множествата, в която предпоставя операции и безкрайностите. Където за разлика от крайните множества съществува релация между подмножества В, С на и множество А, при което те могат да имат еднакъв брой елементи, което се нарича изоморфизъм… Това звучи като съответстващо на Единосъщието между двете Ипостасии Син и Св Дух с Ипостас на Отца, доколкото можем релациите между безкрайностите да се съпоставят на трансцедентността и вечността. И доколкото Единосъщието може да се интерпретира като съпоставимо с изоморфизъм. Тук е  връзка между богословие, онтология, гносеология и математика. След като направих нази разработка, си спомних, че Декарт се е опитвал със своя метод да реши всеки проблем чрез математика. Математическото решение да го сведе до алгебра и от там до едно алгебрично уравнение. И доколкото той казва COGITO ERGO SUM, т.е. мисля, следователно съществувам, аз озаглавих статията като CREDO ERGO SUM, защото не се опитвам да изведа догматите от математиката, а се опитвам по съпоставеността на двете относно безкрайността и трансцедентността да направя разработка, която води до математически следствия, т.е.  вярата и откровението е първично, а математическата интерпретия е вторично. 

Откровенията дадени от Христа в Светото писание откликват в безкрайно вложения в човека Божий образ и така  както Бог стана съпричастен на човечеството чрез въплъщението си и Кеносиса си (доколкото океанът може да се събере в една кристална чаша, т.е. безкрайният Бог да дойде в нашето човешко естество) и така съчета двете природи – Божествената и човешката, за да умре като човек и да възкръсне като Бог. 

Няма да се спирам на многото функции и задачи на Кеносиса, една от които в крайна сметка е като умре да влезе в ада и вече освободен от Кеносиса с пълната си Божествена Сила и Мощ да свърже с несъкрушими вериги главния Враг на Човечеството – Сатаната (защото дяволът не успял да го разпознае със сигурност в пустинята, когато Го е изкушавал, както казва Св. Йоан Златоуст не е разбрал пълнотата и вторият смисъл  на отговорите, които му е давал – когато го е изкушавал да се хвърли от крилото на храма и Господ му е отговорил „Писано е да не изкушиш Господа твоя Бог“, което прозвучава сякаш, че човекът Иисус не иска да изкушава Бога, но е скрит и втори смисъл неразбран от дявола: „Аз съм твоя Господ, защо ме изкушаваш“ или когато му казва „Ако паднеш и ми се поклониш, ще ти дам властта на всички тези царства“, писано е само на Господа твоя Бог да се кланяш и Нему едномву да служиш. Т.е. той Му е отговорил защо ме изкушаваш, Аз съм твоя Бог и ти трябва да ми се кланяш… според тълкуванието на Св. Йоан Златоуст. 

Ако си представим, че беше дошъл без Кеносис, ние нямаше да издържим на Неговата Божествена сила и мощ, по-друг начин  казано можеше да ни изгори или само да ни ослепи както направи Господ Иисус, явявайки се на гонителя Савел по пътя към Дамаск, като му е казал „трудно е да се рита срещу ръжен“. 

Тука се експлицира  съпоставянето на релациите  на раждането от Отца на Сина (генерирането) и излъчването (генерирането) на Светия Дух, като   отношението между безкрайното  множество и неговите безкрайни подмножества, изоморфни на него. Генерирането  задължава на подмножественността, на двете подмножества  задължава към съответстващото безкрайно множество да е подмножество на голямото, което го съдържа и на което те са собствени подмножества. И като  пример  е множеството на целите числа, което съдържа като собствени подмножества множеството на четните и множеството на нечетните числа, които са равномощни на него голямото, т. Е. На целите числа /са също като него кардинални числа или мощности/. Но релацията се обобщава и за областта на изброимите множества. И  тук да вече е  същината на статията, която експлицитно чрез тази аналогия и съпоставяне дава светлина, стигам до въпроса за проблема с Филиокве (Филио – син), т.е. добавката за сина: че Светия Дух се излъчва (генерира) и от Сина, защото това би означавало  , по тази интерпретация тези математически съответстващи или съпоставими безкрайни множества да не отговарят в съпоставянето на Божественото откровение, защото Синът Божий като Ипостас на Бога в Света Троица е различен от Отца, а математически съответстващите безкрайности биха привели до съвпадение на двете безкрайни множества, което противоречи на разликата между Отец и Син и би излязло, че Синът се ражда от Сина – грубо противоречие.  Тук не става дума за доказателство или доказване, а за привеждане чрез съпоставяне на трансцедентност и вечността на  Божествените Ипостаси с безкрайните множества, където релациите между тях са съответни на релациите  между Ипостасите. Ще онагледя нещата като взема безкрайно множество, което съдържа две безкрайни подмножества – собствени на него. Ако третото лице /Ипостас/ на Света Троица се генерира от второто лице /Ипостас/, то това би означавало съответстващата безкрайност на третото лице /Ипостас/ да е подмножество на безкрайното множество, съответстващо на Сина. Но тогава по математическата интерпретация би излязло, че Синът е равен на Отца въпреки Единосъщието и Вечността на двете Ипостаси: Отец ражда Сина (генерира), поради което безкрайното множество отговарящо на Ипостаса на  Отца е обединение на двете подмножества, отговарящи на Ипостасите на Сина и на Светия Дух. Това се вижда от изображението, което онагледява доколкото е възможно като работим с безкрайности:

Двете собствени подмножества, съпоставими на двете Ипостаси, изобразени, като 2 половини на Кръга!

Очевидна е правомерността на съпоставяне на вечността /като безкрайност във време/  транцедентността  /като безкрайност във Всемогъщество и необозримост за нас/.

Трансцедентността и вечността са безкрайности, а тогава е приложимо канторово трактуване, повтаррям не като доказателство, но като произтичащи от това съпоставяние следствия.

Така че от математическа гледна точка, имайки предвид вечността на Бога и Неговата трансцедентност, то съпоставимостта с безкрайностите би довело до противоречиви следствия, ако се отклоним от формулировките на Първия, Втория Вселенски Събор, но безспорно това освен компетентност в областта на богословието изисква и компетентност в областта на математиката, обаче  целта ни повтарям не е да доказваме, а да укажем, че неприкосновеността на първия вид на символа на вярата води до математическа непротиворечивост, а че следващите допълвания на символа не съответстват на безкрайните релации, отговарящи на Божествеността на триединния Бог…

Във връзка с проблема с Филиоквето е и въпросът за трихотомията на човека: дух, душа и тяло. Защото човекът е създаден да обедини всички компоненти на вселената като образ на Бога и както казва Апостол Павел в посланието към евреите /Глава.../, че Освещаващият, т.е. Господ Иисус Христос приема естество от потомството Авраамово, а не от ангелите, защото духовната компонента на човека му дава общение със Светия Дух, което е според дара на свободната воля, даден от Бога на човека. Прочее, защо Бог дава свободна воля на висшите си творения, това е опасен дар, тъй като свободата може да бъде използвана даже и да се воюва и да се противопоставя човека на Бога. Но този висшдар е даден,  защото Бог иска висшите му творения да го обичат,  както той ни обича, а машината не може да обича, нито примитивите, а само висшите свободни същества. Ние имаме свободна воля и не сме машини, но поради свободната си воля можем даже да погубим себе си или да воюваме срещу Създателя си. Повтарям само висши същества със свободна воля могат да обичат със безкрайна самоотверженост и вярност към Бога, в в отговор на неговата любов към нас! За Това ни е създал като свой образ и подобие, вдъхвайки ни Руах Нефеш /духа на живота/ в ноздрите на Адам, с което човекът стана жива душа и чрез Адам на всички нас. За това човекът е най-висшето творение на Бога и Той се въплати и стана човек – Богочовекът Иисус Христос, който ни казва „вие всички богове сте, но всички вие ще умрете“, а смъртта е сън, от който ще се събудим като вазкръснем на Второто Му пришествие, когато ще ни каже „Блаженни сте, когато ви похулят, изгонят или кажат каква да е лъжовна дума за вас, радвайте се и се веселете, защото е голяма наградата ви на небесата, понеже така гониха и Пророците, които бяха преди вас“! /матея 5 глава/.

Второ, бих искал в името на обединението на църквите да обърна внимание на няколко неща. Първо, в Десета глава на Евангелието на Матея, Господ Иисус Христос казва на апостолите: Който Вас приема, Мене приема, а този, който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил. И и ги изпраща според края на Евангелието от Матея преди да се раздели с тях  при възнесението Си: Идете научете всички народи като кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго духа и като ги учите да изпълняват всичко, което съм ви заповядал и ето Аз съм с вас до свършека на века. Амин! Но Той не е оставил нищо писмено. Въпреки че е писал  по земята, когато довели една блудница, за да го изпитат лицемерите как ще реагира. И когато те видели какво пише, се разотишли, защото прочели колко по-страшни грехове са извършили отколкото блудницата…

Той е оставил на Апостолите обучени от Него и ръководени от Светия Дух да напишат това, което стига до нас: осем апостоли са написали 27-те книги на Новия завет, а на Апостолски събор са приети 85 правила – канони, по които да се ръководи Църквата. По 30-ти  канон на Апостолите: епископ, който си послужи със светските власти и чрез тях получи власт в църквата, се низвергва и отлъчва и всички, които съобщават с него (духовно и молитвено). Точно затова най-великият светия на православието, който написа светата литургия, която служим вече 16 века и то всички православни в света, беше низвергнат и отлъчен под натиска на император Аркадий и империатрица Евдоксия (между другото и много алчна, при което е ограбила една вдовица), защото Св. Йоан Златоуст се е противопоставял на намесата на светската власт в църквата. И освен това е умрял на заточение в Мала Азия като държавен престъпник. Но след 30 години го канонизират и от тогава всеки ден се причестяваме на Светата Златоустова литургия – написана от низгвернатия и умрял отлъчен Свети Йоан. Изобличаваното от него  нарушение на 30-ти Апостолски канон, в обще по-голяма степен се извършва  в болшевишка Русия и се нарича Сергианство, по името на Митрополит Сергий Страгородски, които получава патриаршество от болшевиките,  след като само за една година (1937 г.) Сталин и Берия избиха на Соловетските острови до Архангелск 35 000 свещеници и владици и така напълниха небето със свети мъченици, но което е по-лошото, подновиха висшата йерархия с агенти на КГБ. Затова аз правих филм в Русия 2005-2006 г. с името „Тихоновское наследие“, тъй като 1943 г. се подменя цялата висша йерархия под ръководството на митрополит Сергий Страгородски /Сталински партиарх/ повтарям в нарушение на 30-и канон на Апостолите. Което освен това е вопиющо противоречие с дълга на свещенослужителя да пази тайната на изповедта, докато служейки като  агент на тайните служби е длъжен да докладва. Това двойно нарушение на каноните на църквата беше пренесено в България през 1949 г. от Антон Югов и генерал на ДС - Руси Христозов и Началника на МВР генерал-полковник Йонко Панов и както се разсекретиха досието 2012 г. това е „успешна“ операция на ДС и у нас относно целия Синод. Канонът указва, че подлежат  на низвержение, но те не проявиха истинско покаяние пред Бога и народа след като това не е личен, таен грях и като такъв не се заличава от тайна изповед, а публично покаяние и достойно оттегляне от весшата йерархия…

Ще отбележа, лично за себе си, че след като бях ръкоположен от 6 архиереи през май 1992 г., от които само Пимен имаше редовен избор според устава на БПЦ, от канонично избрани църковни избиратели, които са избрали и Патриарх Кирил през 1953 година, но всички следващи архиереи след това се доказа, че са нередовно избрани от избиратели с многогодишен изтекъл мандат (Максим – 16 години изтекъл мандат, но с решение на Политбюро, документ, публикуван от  вицепремиера на правителството на Иван Костов, Веселин Методиев, но има и документ от комисията по досиетата, който показва, че Пимен, епископ Йона и епископ Максим, какъвто е бил през 1959 г., са били сътрудници на ДС, според документ с гриф „Строго секретно“ подписан през 1959 г. от полковник Георги Кръстев,  шеф на 3-то управление на ДС до министъра на вътрешните работи /генерал-полковник/. Очевидно не би се осмелил  един полковник, ръководител само на един отдел, да пише невярна информация до  министъра на вътрешните работи, относно агентите в раса и то  в документ с гриф „Строго секретно“. 

Аз имам „вина“,

че изпратих през 2010 г. до ръководителите на Евросъюза господата Барозо и Бузек петиции с много подписи, за да изискат България да спази обещанието да се отворят досиетата на всички духовници в православието и пасторите в протестанството. На моята петиция Ръководителите на Евросъюза ми отговориха чрез началника на отдела за петициите,  който ми изпрати писмо и което ме увери, че работата ще стане. И наистина 2012 г. бяха отворени досиетата на Синода. Но покаяние не последва въпреки че за някои от митрополитите са останали даже доносите, които са писали срещу своите събратя-расоносци. Например, Натанаил Неврокопски /освен това той изпрати двама свещеници-убийци, които убиха Свещеноиконом – Стефан Камберов в Банско/.

 Моето заточение и гоненията, които претърпях според книгата на Владо Даверов „чудовището ДС“ агент Иван, който тогава е бил епископ, а сега Митрополит Григорий ме е пял здравата, и се е опитал да компенсира моите прояви на вяра и затова полковник от ДС Христо Маричев ме заточи за 2 месеца в Черепиш в сграда до манастира, защото подадох молба през 1988 г. До  Търновския общинския съвет с уведомление, че искам да извърша Богоявленския обряд спотапяне на  кръста в река  Янтра. Когато ме преместваха трябваше да прехвърля документите на ръководените от мен  храмове, на които бях предстоятел, аз все пак успях да го хвърля на 6 места, един от които бешеот моста  на река Янтра под Царевец, а също и от моста на Рачо Ковача в Габрово. Въпреки че аз имах благословението на Търновския митрополит Стефан, с мен се отнесоха като с престъпник. За четирите чисто религиозни шествия , които направих по улиците на Търново с икони без да нарушавам уличното движение. Още тогава 1988 г. ми е заведено ДОР (дело за оперативна разработка) с името „Фанатик“ за престъпления срещу Народна Република България (заради тези религиозни шествия) и са били заведени 22 тома според документа срещу мен… 

След това, ме извеждаха с кърпа на главата на 30 април 1989 г. с две коли 8 агенти от Ловешкото РДВР, след като ме арестуваха пред Интерхотела в  Търново и ме откараха до  с. Стояново на 10 километра от Ловеч в областта на т.н. Джамбазова колиба. А там в очакване са трима агенти от т. нар. Служба „Български чадър“. А там  са били и 3-ма агенти на т.нар. Джамбазова колиба, които са били   държани гладни от предния ден. Там ме държаха 10 часа до 21 часа вечерта както и Иван Чолаков, който беше арестуван с мен тогава пред Интерхотела и също извозван с покрита глава до Джамбазовата колиба. 

Аз казах на под. Полковник Иван Трифонов, че който умре на Великден си отива при Господ на Небето и че предварително им прощавам каквото и да направят, защото те щяха да изпълнят заповед, каквато очакваха от София, но поради големия шум, който се вдигна по Свободна Европа, ме върнаха в Търново. За това свидетелства полковник Богдан Кръстев, който беше началник на РДВР – Ловеч през 1993 г. По време на управлението на СДС.

 А след това на 15 юни ме арестуваха пред храм „Св. Александър Невски“ и 40 дена бях следствен и обвиняем на „Развигор“ 1. Като на 38-ия ден дойдоха в следственото управление ДС - генерал Калев  и член на ЦК на БКП, изпратени от най-високо място, т.е. лично от Тодор Живков с предложение да ме освободят, но ако се извиня на Максим и да се разкая по телевизията. В противен случай ме очакваше  15 години затвор във връзка с член 273 и други членове от НК. По същото време беше задържан и д-р Костадин Тренчев, но ни пуснаха под гаранция от 100 лв. поради дипломатически натиск и ултиматум, че няма да се проведе Международния екофорум у нас, ако не бъдем освободени поне под гаранция. Към тия 40 дни следствие аз изкарах още 20 дни в Софийския и 20 дни във Врачанския затвори като обвиняем, който очаква съдебно дело. Там бяха затворници с много тежки престъпления. 

След като излязох от затвора, отслужих панихида за жертвите на Чернобил в храм „Свети Димитър“ в квартал „Хаджи Димитър“ пред гостите от Международния екофорум и дипломати. И в „Работническо дело“ от 16 декември министърът на вътрешните работи Георги Танев разказва колко много му се е карал Тодор Живков и „му говорил много оскърбителни думи“ така че отишъл да се утеши при Петър Младенов. Скандалът е бил заради това кой е допуснал Христофор Събев да направи панихида за Чернобил, като знаем, че „любимият благодетел“ на българския народ 1986 г. април 1986 година заедно с цялата номенклатура ядоха тайно вносни храни и води,  и не предупредиха народа за бедствието, в следствие на което доста хора умряха от рак…

Връщам се към въпроса за някои особености, които обаче са от догматическа и каноническа важност. Например според Евангелието на Лука 11:20… между рая и ада е бездна, т.е. няма чистилище… така че няма оправдание плащането на индулгенции… 

Много важен въпрос е за т.нар. зачатие на Света Богородица, което не отговоря на Евангелието, защото е зачената от родителите и Йоаким и Анна, но от друга страна грешат тези, които казват, че тя е обикновена жена, след като Син Божи, когото небесата не събират, беше в утробата й 9 месеца.  Значи тя е по-свята от небесата. И Той взема кръвта, която проля заради нас, от светата Си майка. Обръщам внимание, според Евангелието на Йоана, глава 2, въпреки че на сватбата в Кана Галилейска, когато свършват виното и той първоначално като че ли не иска да отговори на нейния призив да помогне, като казва че времето му още не дошло, но поради нейното майчино настояване и право той обърна водата във вино и тури начало на чудесата си,че сякаш промени плана си, кога  трябва да започни откритото си чудотворство, т.е. сякаш заради нейното настояване той промени времето тя има велико дръзновение пред него. И дължим почит и благодарност заради нейната милост, която ни оказва. 

Споменах, че бях обявен за

„низвергнат“

от цялата пропаганда на старата медийна машина вярно изпълняваща волята и насъскванията от страна на номенклатурата. Обаче, документите показват следното: от телеграма, изпратена от Сливенския митрополит Йоаникий до Максим, че се отказва от подписа си, сложен принудително при голям натиск и че няма да подпише оригинала на протокола, понеже не е бил и гласувал даже, че никакъв реален съд не е извършен, на 28 юли 1992 година, както и съда над Св. Йоан Златоуст /с когото не съм и достоян да се сравнявам/. Но през 1993 г. бях поканен от Йерусалимския патриарх Диодор, който беше свят човек, защото при него слизаше свещения огън на Божи гроб, на Великата събота. А вече няколко години не пращаме самолет да донесе свещения огън, уви, защото не слиза вече, а се палят кандилата от кибрит, което е много показателна за пред апокалиптичните времена, в които живеем. 

Патриарх Диодор ме благослови като архиепископ и беше накарал  камбаните на Божи гроб да бият при моето  влизане без богослужение в Светия храм. Той  ми разреши да служа в неговата епархия. Но ме предупреди когато аз му казах, че съм напуснал Пимен, да не се връщам при Максим /два пъти ме предупреди/ Патриарх Диодор беше свят човек и получих документ от него, в който се подписа, че съм архиепископ… С неговата благословия аз публикувах в моята книга „Светлина за България“ 1994 г. на 18-а страница под черта тълкуване на 8-а глава на Пророк Данаил предсказания, които са се сбъднали и се сбъдват според моето тълкувание: в 8-а глава той указва неколкостотин години преди своето време битката (река Иса 333 г.) между Александър Македонски и цар Дарий и че царството на Александър  ще се раздели на 4 части. След тази битка 2300 пророчески денонощия, които според 4-та глава на пророк Йезекил – ден за година, ще се очисти светилището, т.е. предсказва на еврейския народ, че ще си вземе светия град  Йерусалим, което стана с Шестдневната война при Премиер Голда Мейър и генерал Моше Даян /с превръзка на едното око/, това стана през  1967 г. /1967 = -333 + 2300/. Но пророчеството продължава по думите на Спасителя според Евангелието на Матея 24:15, че мерзостта на запустението, т.е. Антихриста, ще седне на крилото на храма /Спасителя цитира пророк Данийл/. И ще бъде най-страшното апокалиптично време. Става дума за Йерусалимския храм, който ще бъде възстановен на хълма Мория, където Авраам вдигна ръка да убие сина Исаак и да го пренесе в жертва на живия Бог, който обаче спря ръката му чрез Своя Ангел и по този начин го изпита колко е верен и колко го обича. А сега на този хълм е т. нар. Омарова джамия, като тая вражда между двете сили е големият проблем на света. В тази глава има указания от Господ, че след като премине  едно поколение, след като евреите завземат Йерусалим 1967 г. /символизирано, че  отново ще се разлисти изсъхналата смокиня – символ на израелското царство/. Това  е пророчество, че ще бъде възстановен Израел – символ, на което е отново разцъфналата смокиня, но и указва времето, когато ще се построи отново Соломоновия храм, а три и половина години след това ще се възцари антихриста като суверен на цялата земя и ще дойде апокалипсиса и войната на Свети Илия и Свети Енох срещу антихриста. След нови три години и половина на тази война между Светиите-пропоци и Антихриста ще дойде пришествието на самия Господ и Страшния Съд. 

Знаем, че Библията е велика книга, защото са дадени пророчества, които  са изказани хиляди години преди да станат. Например, за еврейските учени – масорети е указано в Книга Битие, 49:10, че Иисус Христос ще дойде във времето, в което той наистина идва: „че няма да се свършат царете Юдиното коляно (царското), докато не дойде Шило (примирителя – Шалом е мир) и нему ще се покоряват народите. И това се и сбъдна. Иисус Христос се роди при първия цар, който не е от Юдиното (царското) коляно Ирод Велики /идоминяни/. Знаейки времето, когато трябва да дойде Спасителя, Месията, странно е че не го признаха, а беше убит по най-жесток начин, за да се сбъднат писанията и да умре на кръста за нас. Да бъде благословено името му с безначалния Му Отец и Светия Дух. Амин!

Забележка: Обичам Русия и обичам и Украйна, но за мен убогия правилно решение на проблемите в държавите трябва са следваме примера на царя на Ниневия (Асирия), при когото отиде пророк Йона с безапелационна присъда от Господа за разрушаването на града. Но той накара целия народ да пости и да се моли и Бог се смили и отмени страшното време – което е истинското решение на проблемите, което трябва да извършват управляващите, за да са добре народите, а не с оръжие и с избиване на хиляди хора, за да се радва антихриста и дявола. Но ако са слуги на Бога, управляващите трябва да вземат пример от царя на Ниневия.

666 таланта злато – 17 250 кг злато, според Библията е събирал Соломон извън търговията. Безспорно един от най-умните царе, но сега тази формула  ще бъде извратено приложена за имплантиране на чиповете в хората и поробването на човечеството от антихриста.

 Като завърших статията се сетих за паралела, който са правили Питагурейците, като на всяко нещо са съпоставяли число или геометрична фигура. Така Св. Евангелист Йоан  е използвал техен термин Логос за Словото Божие, единородния Син Божи.

Напомням, че Рене Декарт е търсил решение на всеки проблем по алгебричен път и им отдавам моята почит, но благодаря на това, че Георг Кантор е създал своята теория на множествата и осветил  пътя към безкрайностите, но Божествената благодат обхваща и надвишава свичките човешки методи и дейности...За тази статия ме вдъхнови, всъщност Светото Евангелие.

Да благодарим на Бога и Света Богородица! Амин!

*„Вярвам, следователно съществувам, следователно мисля“