Илиана Славова

Жестока катастрофа отне живота на дете. 12-годишната Сияна. Невинна. Одухотворена. Талантлива. С отворено сърце да помага на другите. И с особени сетива за болката. На една от последните си картини е нарисувала 

разплакано око

 Тя трябваше да живее. Да сбъдва мечти. Да обича. Да дава доброта. Но вече я няма.

Няма я и 18-годишната Аделина, която загина на пътя край Кюстендил в края на декември. Колата, в която пътуваше тогава със свои приятелки, се сблъска с внезапно изскочили на пътя коне. Ади трябваше да бъде абитуриентка. 

Преди това загубихме Ани и Явор. Бяха пометени от кола на пешеходна пътека в София преди близо две години. Млади и влюбени, пълни с надежди. Помним и трагедията на Мануела Горсова, която повече от 15 години е в тежка кома.

Толкова е несправедливо и болезнено, че разумът отказва да го приеме. Никое семейство не бива така да губи детето си. А случаите са десетки. 

Начинът, по който реагираме на това като общество, е изпит за зрялост. Да бъдем съпричастни без да нарушаваме личните граници на тези, които скърбят. Да търсим справедливост, а не просто изкупителна жертва. Работещи решения, а не вендета. 

Да не допускаме гражданската енергия да бъде присвоявана от 

користни играчи за нечистоплътни политически цели

 А има признаци, че сега се прави точно такъв опит.  

Вчера президентът Радев изсъска поредната си порция назидания, претенции и прокоби. Само в десетина изречения успя да постави до името на Сияна магистралите, язовирите и свлачищата, аферата с „Осемте джуджета“, Мартин Божанов-Нотариуса, подмятания срещу въвеждането на еврото и, разбира се, срещу правителството… Явно жадува за възможността отново да има своя изпълнителна власт – тъкмо попълненият с негови хора Конституционен съд му предостави тази възможност. 
Междувременно в социалните мрежи хора с неговия политически профил вече искат оставката на кабинета Желязков. 

А от няколко седмици, пак в социалните мрежи, започнаха опити за ескалиране на напрежение чрез препратки към протестите в Сърбия: „А ние кога?“. И понеже у нас козирките на гарите са си на мястото (слава Богу), очевидно се търси друг спусък за взривяване на обществения мир. Драмата с „Информационно обслужване“ и парламентарното представителство на „Величие“ не се оказа достатъчно силен стимул. Сега е наред трагедията със Сияна. За Радев и за кръга зад него няма значение колко цинично е това, важно е да сработи. Политтехнолозите са наясно, че когато емоциите на обществото са фокусирани върху дете или деца, масовото съзнание е особено податливо на манипулации. При протестите през 2020 г. така бяха използвани майките от „Системата ни убива“, сега изглежда опитват с „Ангели на пътя“.    

Похватът не е нов. Помним как преди четвърт век убийството на 3-годишния Пепи от психичноболната му майка беше раздухано до истерия с цел да бъде свалено правителството на Иван Костов. София беше блокирана от таксиметрови шофьори – колеги на бащата на момченцето. И тогава задкулисните политтехнолози търсеха 

спусък за общественото недоволство

 Седмици по-рано се опитаха да използват за това смъртта на 16-годишната Елеонора –  случайна жертва на рикоширал куршум, изстрелян от полицай. Понеже не се получи, прибегнаха до историята на Пепи. С абсурдното обобщение „България уби дете“. 

В сегашната ситуация се намесва сравнението със Сърбия. Опит чрез провокация към националното самочувствие (а нима ние сме по-назад?) да се ескалира общественото недоволство. И това не е ново. През 2018 г. имаше подобен опит да се предизвикат протести, отново в полза на Радев – по аналогия с масовите демонстрации в Румъния по същото време. Провеждаше се масирана агитация във Фейсбук групи на българи, живеещи в чужбина – да тръгнат към България, както много румънци се върнаха в страната си, за да протестират. Тогава обаче българите прозряха манипулацията. Още повече, като участници се заявиха проруски паравоенни формирования, което беше достатъчно ясен сигнал за антидемократичния замисъл на начинанието. В крайна сметка то се сведе до комично камерни мащаби. 
Грешката беше поправена през 2020 г. Тогавашната завръзка с десанта на Христо Иванов при палата на Доган изглеждаше доста по-издържана в духа на демократичните традиции. И скоро след това Радев триумфално вдигна юмрук в похода си срещу държавността. Проруските паравоенни пак си бяха в схемата, но не на първа линия и не в първия момент. 

Ами днес?   

Радев говори за лошото състояние на пътищата и липсата на магистрали. Прав е, ако имахме магистрали можеше катастрофите да са по-малко. Но кой спря строежа на „Хемус“? Не бяха ли неговите политически кръщелници от „Продължаваме промяната“? Ама носели се чували с пари. Да приемем, че е така. Нали от 2021 г. ни управляваха правителства на Радев и на ПП, с изключение на последните три месеца? Защо нищо не се промени? Защо не се подобри състоянието на пътната мрежа? 

За участъка Телиш-Радомирци, където загина 12-годишната Сияна, отговаря Областното пътно управление в Плевен – оказва се, че договорите за поддръжка на пътищата в областта са сключени при правителствата на Гълъб Донев и Николай Денков. 

Според Радев трагедиите на пътя са резултат от „безхаберие, породено от безнаказаност“. И това е вярно. Но да се говори безадресно за безхаберието е демагогия. Къде е отговорността на назначените от него премиери и министрите им? А къде е неговата лична отговорност към държавата? Журналистът Любо Огнянов справедливо отбеляза, че за десеткилометровата отсечка между Радомирци и Телиш ремонтът би струвал по 1 милион на километър, а грабителският договор с компанията „Боташ“ източва от държавата по 1 милион на ден. 

Колко пътища можем да ремонтираме с 365 милиона годишно? 

Отговорът е очевиден. Защо Радев не споменава отговорността на своя премиер Гълъб Донев, чието правителство сключи договора с „Боташ“?  И не носи ли самият Радев отговорност заедно с посочения от него министър-председател?

Като говорим за безхаберие нека не забравяме и  катастрофата с кола на НСО край Варна през месец май миналата година – тогава също загина невинен човек, а съпругата му беше ранена тежко. В автомобила пътуваше Кирил Петков, за чието влизане в политиката „заслугата“ също е на Румен Радев. Експертите на Европейския център за транспортни политики са категорични, че независимо от незадоволителното състояние на пътя, е можело катастрофата да бъде избегната при спазване на ограничението за скоростта. Или поне не би имала фатални последици. Според доклада, автомобилът се е движел със 140 километра в час при разрешени 90. Водач от НСО не би си позволил подобно рисково шофиране самоволно. Би го направил единствено ако такова е желанието на височайшия пътник. До момента Петков не само не е поел отговорност за катастрофата, но дори се опита да оспори експертната оценка. 

При толкова тежки катастрофи винаги има човешка грешка. Колкото и лоши да са условията на пътя, водачът може да съобрази поведението си така, че да избегне фатален инцидент. От друга страна, дори при перфектен път безотговорното шофиране може да отнеме нечий живот. 

Затова е разбираемо, че обикновено при трагични случаи на пътя общественото недоволство се насочва първо към виновния водач. При протестите от последните дни обаче то е насочено към институциите. 
Катастрофата, при която загина Сияна, е причинена от шофьор на тир, който е имал множество нарушения. Логичен е въпросът коя е компанията, която е допускала това и защо не е взела мерки. Засега нейното име не се споменава. 

Ако протестиращите търсят системни решения, това може да стане само в диалог с институциите. Вчера правосъдният министър Георги Георгиев отиде да разговаря с тях, но никой от протеста не поде инициативата. Междувременно Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане пакет от мерки. Вътрешният министър Даниел Митов също предложи мерки за подобряване на пътната безопасност, министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов разпореди проверки на пътищата. Тоест властта е отворена за действия и за диалог, стига протестиращите да проявят желание. Би било логично да излъчат свои представители, които да водят разговори по проблемите. Противното би означавало, че се търси напрежение, а не решения. От което ще се възползват средите около президента. 

Самият Радев вчера изрази недоволство срещу призивите за стабилност в името на влизането ни в еврозоната. И дори отправи индиректна заплаха – ако институциите не си вършат работата, „явно ще се намерят други форми, така че те да бъдат принудени да си я свършат, всякакви форми". Разбира се, той и прокремълските среди биха искали правителството да падне и България да не бъде част еврозоната. За да постигнат това, биха приложили 

„всякакви форми“    

Затова сега е нужен граждански разум повече от когато и да било. И да, за решаването на дългогодишните проблеми наистина е необходима стабилност. Бащата на Сияна призова през сълзи политиците да се обединят и да работят за държавата. 
Владимир Тодоров от Асоциацията на пострадалите при катастрофи казва, че всяка година по пътищата на България загиват по 25-30 деца – една класна стая остава пуста. 
С общи усилия можем да променим това. Не за ден, нито за месец - нужни са упорити, системни и продължителни усилия. И няма да стане само с искания към институциите.  Битката започва от личната осъзнатост и личната отговорност. Шофьорът на тира да знае, че не е сам на пътя. Стопанинът да не пуска конете си без контрол. Щастливият от новата си кола младеж да натисне спирачка преди пешеходната пътека, колкото и да му се иска да профучи. Да не сядаме зад волана след уж безобидна чашка.  И, особено важно – да не оставяме каузата си да бъде употребена от политически циници, за които смъртта на дете може да е просто средство за постигане на цел.