Дали БАН не удостои Йотова с „доктор хонорис кауза“, заради клякането й пред кагебиста  Гундяев?

Светослав Пинтев 

„Ученият не е човекът, който дава правилните отговори, а този, който задава правилните въпроси“, казваше знаменитият френски антрополог и етнолог Клод Леви-Строс.

Българската академия на науките дава почетни звания. На силните на деня.

Българската академия на науките удостои с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ вицепрезидента Илияна Йотова. Тържествената церемония се проведе в зала „Проф. Марин Дринов“ на Академията, любезно ни осведомява сайтът на авторитетната институция.

Клод Леви-Строс, между другото, се занимава с естеството на 

шаманистичния комплекс: 

изследва връзката между магьосника или шамана и групата, племето. А в БАН очевидно са се задълбочили в съвременните практики. Но това не е точно наука.

По-нататък с възхита четем:

„Управителният съвет на БАН присъди почетното звание на президента „за приноса ѝ към българистиката, нейната активна подкрепа за разпространението на родното културно наследство, утвърждаването и съхранението на българската духовна идентичност, държавническите ѝ приноси и качеството ѝ на евродепутат, вицепрезидент и президент на Република България и нейното дългогодишно, активно и лично участие в каузите на Академията“.

Как точно дамата президент помага за разпространението на родното културно наследство, утвърждаването и съхранението на българската духовна идентичност?

Дали не е с 

колениченето пред кагебиста Гундяев, 

който се титулува патриарх на Москва и цяла Русия.

Едно деяние, което беше гавра с въпросната идентичност и неизтриваем позор. 

Нищо чудно. Някои в БАН точно така разбират науката.

Не е тайна, че Академията много „учени“ са верни на Москва, както през 1953 г., например.

Чувал съм, че някои поддържат тесни връзки с отделни представители на руската аристокрация, живеещи у нас, даже им честитят победите на фронта. И с посолството, разбира се. Що за хора са това? За учени изобщо не говорим.

Апропо... На 7 юли 2020 г. Българската академия на науките и Руската академия на науките подписват дистанционно ново споразумение за научно и научно-техническо сътрудничество. 

Анексията на Крим не пречи 

там да се предвижда изработване на „пътна карта“ за съвместни научни проекти. Според самата БАН това е възобновяване на отношенията след прекъсване, като първото споразумение между двете академии датира от 1958 г. За тях то сигурно си е много добро, защо не го оставиха него?

За разлика от повечето европейски научни организации, които след руската агресия в Украйна през февруари 2022 г. официално замразиха отношенията си с руските държавни институции, не открих публично решение на Общото събрание или Управителния съвет на БАН за денонсиране на споразумението с РАН. Такова няма.

Но да се върнем към милото събитие...

„Днешният ден е специален и особено важен за нас, учените от Българската академия на науките. Ден, в който сме се събрали, за да отдадем високо и заслужено признание на една забележителна личност, утвърден общественик и държавник, чиято професионална биография съчетава по удивителен начин журналистиката, европейската политика и държавното управление. Това каза в словото си председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева, която започва кариерата си като технолог в Института по машиностроене в град Радомир през 1985 г... 

Тя припомнила убедителната подкрепа на Илияна Йотова за каузи, свързани с българистиката, опазването на Кирило-Методиевата традиция, съхраняването на културното наследство и утвърждаването на научната дипломация като мост между България и света. 

„Убедена съм, че днешното събитие ще остане сред  най-значимите моменти в съвременната история  на Българската академия на науките“, каза още председателят на БАН в трогателното си слово.

Иска ли питане. При такава съвременна история.

Това изказване просто не се нуждае от коментар..

Затова ще завърша само с един афоризъм от хумористичната колекция „Законите на Мърфи“.

„Лекарството е вещество, което, инжектирано в плъх, се превръща в научна статия; а ако превишите дозата – в научна степен.“

Ала България има крещяща нужда от истинска наука, не от научни степени, почетни звания и плъхове.