Правосъдният министър ще внесе искането си за одобрение от МС
Министерството на правосъдието е подготвило искане за тълкуване на разпоредби от Конституцията по отношение на подготвяните законодателни промени във връзка с провеждане на ефективно наказателно производство при данни за извършено умишлено престъпление от общ характер срещу главния прокурор и председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС).
Това заяви министърът на правосъдието Данаил Кирилов, цитиран от пресцентъра на министерството. По думите му искането предстои да бъде внесено в Министерския съвет – органът, който има право да отправя тълкувателни въпроси към Конституционния съд, информира БГНЕС.
„Дефинирали сме седем ключови въпроса, по които се надявам да имаме и становището на Конституционен съд, по отношение на действащата конституционна рамка“, уточни Кирилов.
Той обясни, че изготвеният закон за изменение и допълнение на Наказателно процесуалния кодекс е съобразен с действащата Конституция и отговаря на препоръките от Механизма за сътрудничество и проверка на Европейския съюз.
По отношение на това как този въпрос е уреден в други правни системи правосъдният министър припомни, че според българската конституция воденето на разследвания и повдигането на обвинения е изключително правомощие на прокуратурата на Република България.
Кирилов бе категоричен, че и сега действащата правна рамка дава възможност главният прокурор да може да бъде разследван от свой подчинен и че не приема изказаните в публичното пространство съмнения, че тази правна възможност не се използва поради страх у подчинените прокурори. Направи сравнение с положението на редовите съдии изправени пред хипотеза да отсъждат срещу председателя на ВКС, например, от когото зависи, дали те ще бъдат командировани и в каква среда ще работят.
Кирилов заяви, че през последните години се наблюдава тенденция към затвърждаване на оздравителните процеси в съдебната система и повишавана на отговорността на магистратите и тяхната самодисциплина.
Фактор
Това заяви министърът на правосъдието Данаил Кирилов, цитиран от пресцентъра на министерството. По думите му искането предстои да бъде внесено в Министерския съвет – органът, който има право да отправя тълкувателни въпроси към Конституционния съд, информира БГНЕС.
„Дефинирали сме седем ключови въпроса, по които се надявам да имаме и становището на Конституционен съд, по отношение на действащата конституционна рамка“, уточни Кирилов.
Той обясни, че изготвеният закон за изменение и допълнение на Наказателно процесуалния кодекс е съобразен с действащата Конституция и отговаря на препоръките от Механизма за сътрудничество и проверка на Европейския съюз.
По отношение на това как този въпрос е уреден в други правни системи правосъдният министър припомни, че според българската конституция воденето на разследвания и повдигането на обвинения е изключително правомощие на прокуратурата на Република България.
Кирилов бе категоричен, че и сега действащата правна рамка дава възможност главният прокурор да може да бъде разследван от свой подчинен и че не приема изказаните в публичното пространство съмнения, че тази правна възможност не се използва поради страх у подчинените прокурори. Направи сравнение с положението на редовите съдии изправени пред хипотеза да отсъждат срещу председателя на ВКС, например, от когото зависи, дали те ще бъдат командировани и в каква среда ще работят.
Кирилов заяви, че през последните години се наблюдава тенденция към затвърждаване на оздравителните процеси в съдебната система и повишавана на отговорността на магистратите и тяхната самодисциплина.
Още от Закон и ред
От ДАНС са подали сигнал за педофилия на "Петрохан" още през януари 2025 г.
"Там има всички пунктове и точки, които са изнесени в обвинението и днес"
Спецакция на Европрокуратурата, ГДБОП и ДАНС: Трима арестувани у нас за ДДС измама за €15,7 млн.
Българско семейство въртяло международна ДДС схема за милиони с онлайн продажби на телефони, е обект на разследване на властите на Германия
Разследването срещу „българския Ескобар“, помилван от Йотова, показа интересни резултати
Обвинението твърди, че престъпната група е действала „от неустановена дата в началото на 2023 г. до 18.02.2025 г.“ на територията на област Благоевград. Така посоченият период започва във времева близост до помилването на Атанасов.