Бившият външен министър Даниел Митов коментира в "Тази събота и тази неделя" по бТВ как се назначават българските посланици и ролята на президентството. Въпросът възникна след скандала с изтеклите чатове на секретаря на Румен Радев Пламен Узунов. Припомняме, че прокуратурата публикува нова порция от кореспонденцията между обвиняемия Пламен Бобоков и секретаря на президента Пламен Узунов. Освен чат с обсъждане на общи въпроси, бяха публикувани и разговори за назначаването на посланици.

През годините президентската институция е стъпвала тежко на терена на дипломацията, особено при назначенията. Министерският съвет предлага на президентството посланици, МВнР на практика номинира кандидати за посланици, президентът ги назначава. Той не просто ги утвърждава. Не е само един подпис. Аз съм имал късмет да работя с президента Плевнелиев, с когото не сме имали никакви различия по отношение на назначенията. Когато се стигне до институционален сблъсък, имаме дисбаланси. Президентството и МВнР трябва да работят в синхрон при назначаването на посланици. Когато различията са много големи обаче, има възможност президентската институция да извива ръце и да изнудва понякога правителството, обясни Митов.

По думите му, конституционната рамка на Република България казва, че външната политика се осъществява от правителството. Нормално е да може да назначава определените посланици. Няма как в една демократична държава да се търсят и възпиращи механизми и самото президентство е длъжно да изпълнява такава роля, но мотивирано, заяви бившият външен министър. 

По времето на президентстването на Георги Първанов част от белите коси на Соломон Паси и Николай Младенов се дължат именно на него. Той се опитваше да си назначава хора и буквално да изнудва външните министри, разкри Митов.