Даниил иска да образува църковно дело за низвержение на Дионисий Стобийски

Софийският митрополит Даниил е решил да възбуди епархийско църковно наказателно дело срещу Дионисий Стобийски. Митрополитът настоява за низвержението му от духовен сан, което преведено на граждански език е опит за лишаване от сан, но и опит да не бъде презвитер в БПЦ. Това съобщи пред Faktor.bg отец Дионисий. Според него това се прави самолично от митрополита, а не през Синода и реално е узурпиране на чужда църковна юрисдикция.

 „Аз не съм част от клира на Софийска епархия. Като презвитер съм подсъден на Доростолския епархийски съд, а като избран и наречен за епископ съм подсъден на архиерейския събор на БПЦ“, обясни духовникът. Поради тази причина той е отказал да приеме и подпише документите за образуваното църковно дело. В личен разговор с Данил разбрал, че един от мотивите му за този краен акт е, че е хулил българския патриарх за убийството на отец Стефан Камберов.

Това е  първото и единствено църковно дело, откакто Даниил е Софийски митрополит.

Ето и пълния текст на изявлението на Дионисий Стобийски:

Свобода на словото!

Право на гласност!

(30 юни 2026 г)

А, отново! Поредната N-ска на брой наддесетилетна, нестихваща репресия срещу мен от братя - православни християни, а сега особеното е вниманието от страна лично на заемащия столичния епархийски престол – Софийския митрополит Даниил. Той, който подкрепя всяка “смела” постъпка на правителството на 26-ти, 06-ти, 2026-та година още сутринта в 09:30 ч. реши да ми изпрати и на мен като социално слаб “Кошница с грижи”. Това, което конкретно имам предвид, е че на сега споменатите дата и час посредством спедиторска агенция ми изпрати по куриер Николова грижовна архипастирска грижа – пакет с книжа от неговата Софийска митрополия, в която той се разпорежда - неговият викарий Йоан, когото изобщо не познавам, да ми изпрати съобщение за Дело N: 1 и единствено за двугодишното му патриаршество на Софийския епархийски църковен съд за това, че по Обвинителен акт, изготвен в докладна записка на свещеник Кирил Дидов, се повдига Църковно-наказателно дело срещу някой си ДионСИЙ Бойков Мишев, който бил архимандрит, бил пък и свещенослужител на същата тази Софийска митрополия, а пък даже бил и продължавал да заема длъжността “Сътрудник на Богослужебния отдел” при Канцеларията на Св. Синод и пак ей същият този бил на “послушания, които му биват възлагани лично от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх”. Никъде не е уточнено това или тези послушание/послушания – по длъжност ли са или са въобще, при условие, че аз нямам гореспоменатия за свой духовен наставник и отец от монашеското ми пострижение. Така не се разбира - личен адютант ли съм, асистент за обгрижване на инвалидизиран човек, или какво, понеже послушанията не става ясно дали са задачи, или нещо друго, а това се определя в Трудова характеристика, по която се определя и заплата – длъжност + функции.

Това вече е агравиращ рецидив, насочен явно срещу мен, но този път това е персонална злоупотреба с власт и чрез спекулация 

фактическо осъществяване на УЗУРПАЦИЯ на църковно-съдебна юрисдикция

 за подсъдимост. Ето защо - тези книжа нито от куриер Николова ги приех и не подписах, нито пък в същия ден – 26-ти юни т.г., когато след позвъняване от страна на главния секретар на Св. Синод – Мелнишкия епископ Герасим - в ден на синодално заседание ми позвъни, за да уведоми, че Българският патриарх, който е председател на Св. Синод, му е разпоредил да ме извика в Синодалната палата, където предполагах, че ще се виждам с или Св. Синод, или с определено от Св. Синод звено за среща, а то се оказа, че в уречения час – 15:15 среща се провежда в Патриаршеския кабинет, но не с Българския патриарх, а със Софийския митрополит, заедно обаче с главния секретар на Св. Синод и с началника на, видите ли на - Отдел “Пласмент” към Св. Синод и установих, че Софийският митрополит е придобил явно и нова функция по длъжност – “призовкар на викарния си епископ Йоан”. Даниил (Трендафилов) е станал колега на куриер Николова и без каквато и да е овертюра към разговор, то той започна не в Софийска митрополия, където е митрополит, а в Синода, където е патриарх, да чете митрополитското си Разпореждане за Дело N: 1 за Църковно-наказателно съдопроизводство, приканвайки ме мен - аз да получа книжата и да му се разпиша, отправяйки заплашителност, която не му отива на претендирания от него сан. Това не се случи! И му заявих, че цялото това нещо по никакъв начин не се отнася до мен и няма да го обсъждам – не защото това е една и още една до нея кръгла нула, а защото той като първойерарх на родната ни св. Църква е изключително ангажиран. И ОБЕКТЪТ, И СУБЕКТЪТ СА ИРЕЛЕВАНТНИ НА ДЕЙСТВИТЕЛНИТЕ СУБЕКТ И ОБЕКТ. ТОВА Е ПРЕСТЪПНА ПОДМЯНА И ИЗМАМА! Защо?! – защото повтарям: Това, освен злоупотреба с власт, това е САМОЧИННО УЗУРПИРАНЕ НА ЦЪРКОВНИ ЮРИСДИКЦИИ! Тъй като съм избран, утвърден и наречен за Стобийски епископ, което е видно от не един и два синодални документа, подписани от предишния патриарх, които са и нотариално заверени, а и като такъв именно - по две мои докладни записки Св. Синод прие през м. май 2024-та година предостатъчно на брой свои решения, по които се проведе и IV ПИЦС, и интронизацията на Даниил за патриарх (легалността и легитимността на този “избор” заслужават отделно внимание), което пък означава, че само и единствено след извършването на епископската ми хиротония – само тогава може Архиерейският събор на БПЦ, в който влизат патриархът, всички митрополити и всички епископи, действащ като Съд да гледа Църковно-наказателно дело срещу мен. Ако допуснем, че личната озлобеност на патриарх-ЪТ Даниил го замъглява и еклезиологически, и канонически, а и онтологически дори, то дори при условията да съм в числото на клира като архимандрит, то до наречението ми за епископ като служител на различни длъжности в Синодалната канцелария винаги съм си се числял в клира на първопрестолната патриаршеска Доростолска митрополия, след избирането на моя духовен наставник за тамошен епархийски архиерей, като допреди това съм бил в клира на Старозагорска епархия. При такова обстоятелство, което вече 12 години е в безпрецедентен каноническо-правен абсурд, то би следвало, ако допуснем хипотетически, срещу мен като архимандрит (което е презвитерска степен в клира, а с избора и наречението ми следва да съм епископската степен на църковния клир) някой би имал юрисдикцията да повдига Църковно-наказателно дело, то това в днешния случай е само Доростолският митрополит Яков, който никога нито на мен, нито на Софийската митрополия е предоставял Отпустително писмо, както и предшестващите го митрополити Иларион и Амвросий. Дори пред своите синодални подчинени Софийският митрополит Даниил, желаещ чувствено моето снемане от духовен сан, заяви, че дори да съм клирик на Митрополията в Силистра, то “деянията” съм ги извършил на територията на Софийска епархия, но аз в София живея в родния си дом, а и не съм изхвърлен на улицата по свое собствено желание, а съм остракиран и прокуден, та затова каквото смущава сегашния Софийски митрополит Даниил, то той трябва да се отнесе до своя събрат – митрополит Яков, иначе всеки митрополит вече би могъл да низвергва свещеник, когото не харесва от която и да е епархия. А аз в храм, манастир или собственост на Софийска епархия изобщо не съм стъпил след единствения ми разговор с Даниил Софийски в Митрополията му на 23.12.2024 г., когато той (половин година след 9- ти юли) настояваше да подам Молба до него, за да ме изиска от Доростолска епархия и да ме назначи някъде из периферията на Софийската епархия, на което още тогава му отговорих, че това нещо от мен няма да стане, защото той искаше именно тази

 власт на екзекутор върху мен, а не на духовен отец

Сега, дори по стария милиционерски почин, Софийският митрополит Даниил самочинно въвежда и други духовни лица в тези свои действия, а това може и да се квалифицира и като своеобразна ОПГ. Единият докладва, другият разпорежда, а третият изпълнява. Особено значимо е, че докладчикът и автор на т.нар. Обвинителен акт осъществява извършване на съставомерни престъпления, тъй като или е заблудил митрополита си със синодални документи, които са фалшифицирани, или е откраднал такива, тъй като Протоколи от заседания на Св. Синод се предоставят само и единствено по решение на Св. Синод в пълния му състав, а що се отнася до викарния епископ Йоан Браницки, то той е оставен да бъде въвлечен в действия, които са извън компетенцията му, имайки предвид, че всички епископи са подчинени на Св. Синод и оттам си получават възнагражденията си, което означава,  че духовно лице, което не е получавало никога никакви средства от държавната субсидия (тук визирам себе си) през подписваните електронно ведомости за заплати от Софийска митрополия, то същият този епископ е длъжен да се допита до Св. Синод дали може да извърши нещо, което му възлага митрополита му, съзнавайки, че влиза в колизия спрямо работодателите си.

Опитът, който се провали дори на тази среща пред свидетелите епископ Герасим и о. Добри - отговорник по синодалния пласмент, си стана от само себе си ясен като съшит с бели конци. Основанието на путинистко-дугиново-гундяевия патриарх у нас Даниил за това да пробва противоправно, антиканонически и противоуставно, а и противно въобще на здравия разум, погазвайки Правото, директно 

да ме низвергва

 като митрополит на София, с чиято митрополия нямам нищо общо и това е видимо, както за гражданското, така и за църковно-каноническото право, а и по Устава на БПЦ, че никога не съм бил на тяхна епархийска ведомост, му служи една пародийна форма на нещо, което дори и не прилича на Синодален протокол. “Високоблагородният” персонаж, заемащ престола на Българските патриарси, на който го поставиха, се позовава на Прот. N: 12/09.07.2026 г. на Св. Синод, в който според свещеника Кирил Дидов – мой обвинител, но и като че клеветник, пише: “Св. Синод взима единодушното решение архимандрит Дионисий (Бойков Мишев) да преминЕ в клира на Софийска епархия, като запази своята длъжност на сътрудник на Богослужебния отдел при Канцеларията на Св. Синод, като послушаниЯ (този текст на свещеника веднъж цитира “послушаниЯ”, а втори път същото, но като “послушаниЕ” и така не става ясно колко са нещата за слушане и защо не са “послушанияТА”) му биват възлагани лично от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх.” Това, като дългогодишен синодален служител уверявам зрители, слушатели и читатели, че не е възможно да бъде параграф от Синодален протокол, а ако е вмъкнато впоследствие добавление – жалко за неграмотните, които са го съставили от блюдолизничество и с цел – нагаждане според шефа! Но и по Устава на БПЦ – БП Синодалната канцелария се ръководи от главния секретар на Св. Синод, а не от патриарха. (Но може би патриарх Даниил много държи на мен?!) От тази дата – 09.07.2024 г. имам само едно телефонно обаждане от синодалния главен секретар за награда от 2000 лв. по повод организацията и провеждането на IV Патриаршески избирателен църковен събор и Патриаршеската интронизация на днешната дата – 30-ти юни 2024-та година. Никога не съм получил никаква Заповед за назначение на каквато и да е длъжност, камо ли да запазя някаква, на която никога в живота си не съм бил назначаван. А на каквато и да е - Заповед за назначаване или освобождаване на и от длъжност в БПЦ – БП, то тя уставно същата надлежно се издава в 4 екземпляра и в нея изрично се възлага и на съответното счетоводство при съответната църковна структура какво възнаграждение се полага и определя. А един екземпляр се връчва също по установен надлежен ред на този, спрямо когото е съответната Заповед и то срещу подпис. В същата тази БПЦ имам своята си Трудова книжка и подобни неща в нея не са вписани. В НОИ Св. Синод, откакто съм получил последния административен акт – Заповед за освобождаване като председател на ЦН на ПКСХП “Св. Александър Невски” от 20.05.2016 г., ме води на длъжност “Религиозен работник” с възнаграждение до април месец м.г. от 686 лв., а след това на нещо като минимална работна заплата.

Важното е, че с противоправното и извън църковно-съдебната юрисдикция Дело N: 1 и единствено за двугодишното патриаршество Даниилово - не само се

извършва поредната репресия

само и пак единствено срещу мен вече от 12 години, но и представлява непризнаване на изволението на Пресветия Дух от ноември 2014 г., но и съвместно своего рода е и представлява отвличане на едно духовно лице от юрисдикцията или на Архиерейския събор и Св. Синод, или най-малко от тази на древната Доростолска митрополия, чийто пръв митрополит в Ново време е моят духовен отец – блаженият Дядо Иларион – единственият митрополит след 1989-та година,  за когото стана ясно, че е разработван и преследван от ДС и МВР – не като агент, каквито му бяха “събратята”, а като обект - дисидент. Сега всичкото това поставя пред проблеми и Синода, и Митрополията в Силистра, но и Митрополията в София също. Софийският митрополит създава пореден нов допълнителен пак скандален казус, при който Св. Синод да ми дължи възнаграждения за т.нар. длъжност “сътрудник на Богослужебния отдел”,  считано от неизвестно коя дата. Същото прави и със събрата си в Силистра, който до 09.07.2024 г. също дължи възнаграждения от държавната субсидия за свещенослужителите от 01.01.2019 г. А дори с действията си - и сам си вменява, че е финансово задължен към мен по същата държавна субсидия от 09.07.2024 г. по разпорежданията на Закона за Държавния бюджет и на този за вероизповеданията. Тук – кой какво би могъл да си помисли – възможностите са няколко, и все са корупционни, освен ако не са проявили изключително незнание и няма поискан или даден съвет от правния консултант – доц. Кьосева и от каноническия съветник – д-р Смочевски. Ясно е - какво означава наличието или отсъствието на банкова транзакция – ДОКАЗАТЕЛСТВО.

От срещата, която не протече като разговор със заемащия Трона на Българските патриарси от петък / 26-ти юни т.г. в Синодалната палата, съм длъжен да заявя, че един е мотивът, провокирал първото лице в БПЦ да подходи като митрополит самоволно срещу мен, който не съм обвързан административно с него, и че това е онова, което той назоваваше пред мен като “хула срещу Българския патриарх”, но във връзка не с друго, а с това, което в книжата си те (тройката: митрополит, викарий и свещеник) записват като смъртта, а не убийството на Стефан Камберов, когото дори не назовават с уважителното за него звание свещеник, а аз бих определил като СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК. Иначе другото, което успях да съзря, освен всичко старо и жълто, за което отдавна е имало своите си произнасяния на равнище и Върховно църковно управление, преди още патриарх-ЪТ Даниил да е стъпвал и за епископското си наречение в Синодалната палата, и на две инстанции на Българския съд. Останалото е от гражданския антиправителствен протест 2020 – 2021, като се споменават “провинения” за “дрескод”; това, че съм се обърнал в някакъв момент към сънародници от мюсюлманското вероизповедание у нас с израза “Братя” и че съм произнесъл думите, че те имат “Аллах за свой Всевишен” (по памет цитирам) означава, че аз съм се бил, едва ли не, отрекъл от Православието и друга “смела” проява - че Св. Синод се е разграничил от моите протестни действия – един ден след като линейка ме откара в болница “Царица Йоанна” с шест счупени ребра, една лопатка и една ключица, което явно е голяма чест и гордост, че защитаваш насилника, а не пострадалите жертва, която е от твоите редици. Множество са и “обвинения във виновност” – от публични изяви в медии на персонаж - активен буден гражданин, който като християнин има дори дълг да участва в обществено-политическия живот на своя народ, особено пък срещу корупцията.

Затова, с разрешението на патриарх Даниил (което в разговора той даде), внесох искане в Синодалното деловодство с вх. N: 434/26.06.2026 г., с което настоявам Св. Синод да разпореди на главния си секретар да ми предостави Препис-извлечение от Прот. N: 12/09.07.2024 г., от което във всякаква посока биха се дали богат набор от основания да последват разнообразни действия и подходи на реакция и рефлексия, породени от жаждата да наказваш, особено като се има предвид отсъствието на надлежна административна своевременност и поддържане на изряден документооборот.

Сега разбрах зако почитаемият проф. д-р Дилян Николчев - най-изявеният всепризнат и референт в България за Църковното и в частност Каноническото право съобщи, че пише оценка “Слаб (2)” на патриарх Даниил. За толкова го оценява тези, които са и стават за оценители.

Честита двугодишнина от поставянето на Видинския митрополи Даниил на Българския патриаршески престол!

С вярност и постоянство в борба за справедливост и свобода да бъдем съпричастни на Христа Господа в Господнята Му молитва към Бог Отец: “… да бъде Твоята воля, както на небето – така и на земята…”!

Архимандрит Дионисиий –

избран, утвърден и наречен за

Стобийски епископ