В безлично интервю, с контролирани въпроси по БНР новият патриарх Даниил, нескрит русофил и путинист се обявява категорично против идеята да  бъде сменено името на катедралния храм „Св. Александър Невски“ в София, както  и на площада пред него.

На въпрос за отношението на БПЦ към тази гореща тема Даниил отговаря:

„Мисля, че става въпрос за едно голямо неразбиране. Хората, на които им се въртят такива мисли в главите, не знаят за какво става въпрос. И аз съм убеден, че това идва от нецърковни среди. Хора, които не ходят на богослужение в "Св. Ал. Невски", но, видите ли, мислят, че знаят  как трябва да се казва храмът и как трябва да се казва площадът. Само няколко факта ще спомена. От решението да се построи такъв храм, който да изрази радостта от Освобождението и да изрази благодарността за хилядите жертви - войници, които дадоха живота си за Освобождението на България. От това решение - да се построи такъв храм през 1879 година - от Учредителното събрание, до освещаването на храма през 1924 година - 45 години са минали. Призивът на Александър Батенберг е през 1881 г. да започнат да се събират средства. В тази кампания са участвали държавни институции, различни министерства, различни комисии. Целокупният народ е откликнал към това да допринесе, да дари средства за построяването на този храм. Това означава, че от 1881 г. до 1912 г., когато се построява храмът вече - това са 31 години. Минали сме през това време през различни политически трудности, противоборство между русофили и русофоби. Различни настроения и тенденции е минал политическият живот на страната, но хората, които са били натоварени с организирането и построяването на храма, са успели да осъществят това дело, минали са през толкова много трудности. И аз питам: "Ние, техните потомци, зачитаме ли волята и усилията на дарителите за този храм. Мислим ли за това? Ние какви сме? Безродници ли ще се наречем?!". Утре нашите потомци ще кажат: "Тези бяха безродници. Техните предци даваха мило и драго, направиха един храм, на който всеки българин се радва. В продължение на близо 100 години няма по-великолепен, красив храм от "Свети Александър Невски" на Балканския полуостров". И днес хора, които не познават църковния живот, да им се въртят такива мисли в главата - да променят името на храма. Такова нещо се е случило. От 1916 до към 1920 година името на храма е променено на "Св. св. Кирил и Методий", поради такива конюнктурни политически въпроси. Но още тогава хората са осъзнали грешката си и са върнали името на храма - на светеца, който е положен основния камък. С това име е осветен храмът, все едно кръщението на човека - става въпрос за тайнство, духовно раждане, в което човек получава име и някой си, който е извън Църквата, да започне да преименува този човек. При освещаването на храма той се миропомазва. Някои от Светите отци казват, че това е едно от тайнствата на Църквата. Въобще става въпрос за едно голямо неразбиране, непознаване. Друго нещо, което е, това може би ще внесе допълнително разделение в обществото, ако не дай си боже тези хора продължат да настояват. В продължение на тези 100 години от освещаването на храма, ние сме имали Втората световна война, воювали сме - тогава Русия и България са били на противоположните страни. В "Свети Александър Невски" е опелото на царя. Там след това е възстановяването на Патриаршията - 1953 г. Целокупният народ се е събирал при всякакви поводи в общонационалния живот - било да се помоли в скръб, било да благодари на Бог, да Го прослави. През всичкото това време храмът е служил да събира хората, да подкрепя хората при техните нужди. И питам на кого му идват сега такива мисли? Какво е пречило името на храма, за да върши той своята функция през всичкото това време?“

Патриархът допълва, че най-вероятно тези идеи идват от политически среди. Понеже редица университети и театри забраниха руски творци, но той нямало да допусне Църквата да бъде употребена за такива цели.

В контролираното интервю Даниил говори за благодарността към руските освободители, че изграждането на храма било народно дело, знак на признателност към Русия и  т.н. клишета, но и дума не казва за основната причина, поради която гражданите искат да се смени името. Тя не е заради връзката с Русия и заслугите й за освобождението на България. Даниил не казва и думичка за светеца, на който е кръстен храмът. Точно в това е проблемът. Става дума тотално измислен светец, без чудеса и отдаденост и служение на Бог, а за кръвожаден сатрап, васал на Златната орда, завършил земния си път като мюсюлманин и поклонник на Аллах. В истинското му житие има само кръв, зверства и дори убийството на братята му. Това е проблемът с фалшивия светец Невски, канонизиран от Руската църква заради имперски интереси. Даниил говори, че храмът се казвал така, защото такава била волята на дарителите, а дарители са целият български народ, на когото тази срамна идея е внушена от родни русофили и слуги на руския царизъм. Няма съмнение, че това е един неосъзнат акт, от исторически манипулиран и непросветен народ. Робството към фалшивата и манипулирана история е по-страшно от физическото робството.  Повратно Даниил твърди, че на този храм се радвал всеки българин, че той бил повод за национално обединение. Точно обратното – всеки самоосъзнал се и просветен българин, преодолял руските митове и легенди не иска натрапения светец, а още по-малко личността на Невски може да бъде повод за единение. Патриархът не казва и думичка – каква е била причината премиерът Радославов и министрите да вземат съдбовното решение и през 2016 г.  и да сменят името му. С определението "безродници" Даниил пося ново разделение сред вярващите, обиди милиони българи, защото не искат да се кланят пред руски митове и измами.

Повече от 15  години в обществото се въздигат искания да се промени името на храма, защото имаме наши истински светци – братята Кирил и Методий, цар Борис Покръстител, св. Иван Рилски чудотворец. Имената им могат да бъдат повод за национално обединение и православна гордост, а това, което ни предлага Даниил е преклонение пред Русия и пред фалшив светец – масов убиец и изверг.