Държавен панагир

Христо Слави Рачев

Ако трябва да обединим мнението на чуждестранните гости, какво ги е впечатлило най-силно в България, това е – силният и непоносим шум. Клаксони, крясъци, изстрели, грохот от камиони, пищящи флексове и чукане. Няма минута без някой да забива пирон с изтъняващ звук, да форсира кола, ах и тези зловещи залпове от смях посред нощ, припукване, пиратки, някой празнува... Българският дивак вече е станал непоносим и продължава да дивее. Той не признава обедна почивка. Нито правото на сън на другите. Ще затръшва поне десет пъти вратите на остарялата си кола, после на апартамента. Прибира се пиян точно в 12 ч. посред нощ и ще псува, с такава сила, че алибито му е гарантирано. Всички етажи отгоре и отдолу знаят кога се е върнал. Друг малоумник с триъгълна глава, покачен на мотор разцепва тишината, сякаш метеор навлиза с недопустима скорост в атмосферата. 

Това не смущава дълбокия сън и хъркането на прехранената българска полиция.

Ами онзи техногенен шум, който не чуваме. Бучащи радиорелейни антени по покривите, рутери в спалните. Мислите, че сте свикнали с кресливите реклами, обаче посягате гневно към дистанционното, бедата е, че вече сте пронизани.

Защо крещим, когато говорим?

Страх от смълчаването, от тишината. Изглежда най-се страхуваме от напрегнатото, злопаметно мълчание. Искаме да е весело, кикотим се пресилено. Чували сте онези пресилени смехове, някой винаги продължава с бълбукащ смях, отдавна трябва да е приключил, но той хълца ли хълца. Контузени хора са това. Нагризани в детството, разхождат се като огризки и нищо вече не може да ги излекува. Не сме чували, че шумът изтезава и убива милиони мозъчни клетки. Невротизира и разболява. 

Крещи българският народ своите истини, 

заявява нелепото си европейско присъствие. Крещят и от сините екрани. Крещим от самото раждане, детската градина, в училищата, там вече крещим, скубем и дращим, че и убиваме, озлобени от болка, обида и общия фонов шум. Постепенно всички оглушават и увеличават викането. Крещящи лъжи сипят заканително и българските политици, но мълчат, като мафиоти на разпит за своите далавери. Паднал дрон, бързо се сбират, какво да излъжат, как да извъртят истината.

Не използваме сложни съставни изречения, само изкряскани думи, междуметия и ръкомахане пред нечии нос. Никой не може да проследи една по-дълбока мисъл, защото е прекъсвана от други викове. Всички говорят едновременно и ръкомахат, вж. Андрей Райчев. Патриотите овикват толкова силно, че ги чуват и по притихналите села. Това е лудост.

 Дивакът български иска, 

той полага сетни усилия да полудее. Шест милионно население крещи. Креслив народ. Държавата е превърната в панагир. Има тихи народи. Това са успешните и най-добре развити общества. Нивото на стресовия хормон кортизол, е ниско. Покоят там е лечебен, така преживяват живота си в съзерцание, усърден труд., любов и дълъг живот. Открито е, че тишината усилва контраста. Мозъкът обича и разпознава тишината, тогава преразпределя товара от информация. 

Вие знаете ли какво гърмящо чудо, е “Веселата улица" в Созопол. Десетина заведения реват своята музика, вкус и култура. Получава се един микс, от който несвикнал човек, е редно да получи апоплектичен удар. Хранят се хора, но не могат да кажат и дума, без да я изкряскат. Полусдъвканата храна веднага излита, заедно с думата, право в лицето на събеседника. 

Възрожденците ни предадоха хубави гени, но ние ги съсипахме. Никакви санкции, укази и бой с пръчки не могат да поправят тези малформации. Антифонови слушалки или емигриране към по културни общества, това ще е спасението от шумовата епидемия и нейният носител простотията.