Дърварите от Синода или защо Франциск не подари на патриарха портрет на Баязид Светкавицата

Кристиян Толев

Публична тайна е, че Синодът и патриархът ни са обременени от русофилство и десарски зависимости, но след посещението на папа Франциск стана кристално ясно, че висшият ни клир е лишен и от всякаква възвишеност, чувство за естетика и красота. Тези люде са затлъстели не само външно и физически, но и духовно и не могат да видят грозното и пошлото, да отсеят плявата от зърното.

След поредицата от скандални факти около визитата на папата и надменното поведение на Синода, няма как да бъде подминат подаръкът, който патриархът и клирът му дариха на госта – огромно платно(съвсем в стила на комунистическата гигантомания), претендиращо за художествена творба, с кичозна златна рамка. Изобразен е храм-паметникът „Св. Александър Невски”. Платното било поръчано на световнонеизвестният Деян Вълков, но той си намерил подизпълнител, както е модерно да се прави – Илияна Иванова. Тя изрисувала подаръка за Франциск, но после Вълков го довършил, явно като майстор. Такава поне е легендата, която се носи във фейсбук. Проблемът не е в неизвестността на авторите, проблемът е, че изпълнението им трудно може да се нарече творба или живописна картина, защото те имат други естетически измерения. На това платно е даден простор на

пошлостта, безвкусицата, некадърността

и липсата на всякакъв талант.  Все едно подаръкът е правен в час по трудово обучение от непохватни дървари. Сюжетът е изключително скучен - грозно небе, и още по-грозен паваж заемат две трети от платното. В центъра някаква килната църква, с объркана перспектива. А целият пейзаж потънал в оловно сиво -  тежко и мрачно. Дори творбите от времето на сталинизма и комунистическия реализъм са по-впечатляващи и живи.

Самият избор на подарък е изключително спорен. Да се опитваш да впечатлиш с каквато и да е картина Ватикана, която притежава една от най-големите съкровищници на света, събрала гения на богоизбрани творци, е просто лудост и израз на тотална простотия и невежество.

Но по-сериозният проблем е друг! Какъв тежък национален комплекс трябва да те е поразил, за да подаряваш на висок гост нещо, в което доминира чужд и доста спорен символ. Основен персонаж на платното е храм, който носи името на чужд и то твърде измислен светец – руския Александър Невски. Завършил живота си на земята като новопокръстен мюсюлманин, васал на Златната орда, популярен само с жестокости и пролята кръв дори и на собствения му брат. Всъщност единствената заслуга, заради която е канонизиран за светец е, че е спрял с меч и кръв навлизането на католицизма към Изтока и е запазил православието. Нямаше ли кой да им каже на архиереите, че този закодиран в образа на Невски символ е

тежка обида за Ватикана и католиците

Звучи като подигравка, дори и да се абстрахираме от бездарието на авторите. Това е все едно Франциск да подари на Неофит картина, изобразяваща Баязид Светкавицата или султан Селим как затриват България? Без да изпадаме в някакви конспирации, но подаръкът за папата може да бъде разчетен и като хибриден, поне от гледна точка на руските амбиции на Балканите и в Европа.

Къде по-разбираемо за националното ни достойнство би било  да поднесем дар с наш български символ – Рилският манастир,  образът на свети Иван Рилски, реплики от изкуството на траките и т.н.

След такива данайски дарове

иди разправяй, че си държава на 1300 години и наследник на светите братя Кирил и Методий,

това никак не се вързва с демонстрирания първобитен стил. Дори на битака пред синодалната палата има по-читави произведения, а за между 2-5 хил лв. можеха да му купят качествена творба от български класик, ако толкова са държали на картина. 

Източници от синодалната палата твърдят, че желание на клира било на платното да бъде изобразен катедралният храм, а ангажимент по осигуряването на „подаръка” имал главният секретар. По ирония на съдбата той е завършил актьорско майсторство преди да бъде ръкоположен за монах. А това все пак предполага, че поне е артист по душа, естет, почитател на красивото. Но явно не е успял да надскочи и милиметър от нивото на барман, който преди да се посвети на Бог, забърква коктейлите в хотел „София”. Но явно в целия Синод и Патриаршия интелектуалното ниво е изключително ниско и безпросветно, след като не се е намерил никой да им каже, че стават за резил. А може би действията им като цяло към визитата на папата са тенденциозно поведение, целящо осъзната обида. И каква обида нанасят  на българите и на страната тези бездуховници, лишени от дори и елементарен усет за естетика. Как тогава да се надяваме, че ще ни бъдат духовни водачи, ще просветляват младите и идващите поколения?!

Явно исторически недостижим мит ще останат възрожденските ни религиозни водачи – носители на възвишени идеи, задаващи новите естетически и културни критерии на възкръсващата от пет века робство България. А на днешните духовни синодални старци – пошлото е тяхната стигма.