Моделът "Радев" е авторитарен, но най-важното е - кой го контролира?

Калина Андролова

Моделът „Радев“ се конструира в момента. И той е авторитарен модел. За съжаление обаче: НЕ Е ПРОСВЕТЕН АВТОРИТАРЕН МОДЕЛ! Просветените авторитарни модели могат да се декорират като демократични и да дърпат държавата напред с интелигентни решения. Непросветените или казано по друг начин, посредствените авторитарни модели, задържат развитието и дори по-лошо, обичайно не схващат накъде отклоняват движението на държавата.

ПП/ДБ и старите глобалистки мрежи опитват да пробият този тепърва конструиращ се модел с добре познатите ни инструменти за принуда – тежест на медийния ефект, обществено мнение, НПО–натиск за контрол върху властта, задачите им за демократична отчетност в съдебната система и пр. Самият

 характер на Румен Радев е авторитарен

той е обучаван за самостоятелни изяви като пилот, има его, което има нужда от ежедневни ръкопляскания, притежава спортна нагласа да се състезава и пр. Въпреки това Румен Радев е прекарал по-голямата част от живота си в изпълняване на нареждания, провеждане на задачи, даване на заповеди и изискване на раболепие от околните. Радев ще обича да е важен, обграден от охрана и сложни кортежи, защото ЕГО-то му го влече към насищане с допълнително самочувствие. Няма нищо необикновено,

властта променя хората генерално и в дълбочина

Дори дребни мишоци, когато получат дребните си административни позиции се променят драстично, придобиват усещане за нова величина! Да не говорим за военен пилот, който е постигнал позицията премиер.

Румен Радев има едно добро качество, което му начерта и възможностите преди време, и то е, че умее да изглежда нормален, в публичното пространство да пребивава в разумно състояние. Високомерието и недостъпността отблъскват симпатиите на масите. Напоследък обаче показността и самовлюбеността на кортежите му, инструментите за дистанция и усещането за царстване, което неминуемо застига всеки премиер,  могат и да срутят този образ.

Идеите поначало се развиват бавно в демокрацията, поради правото на различни социални групи да се сблъскват на политическия терен и никога да не постигат съгласие. В този смисъл полуавторитарният модел би могъл да работи СИЛНО и просветено, ако има способен управник.

А има ли такъв??!

Способността за политическо управление не можеш да я изиграеш, трябва наистина да я приложиш, за да стане видим факт. Румен Радев съсредоточи съвкупното желание на ядосаната олигархия за реванш, много лица, групи, кръгове, външни и вътрешни значими фактори застанаха зад него. А ще оправдае ли надеждите им?

Виждаме как бавно се надига недоволство от многовекторната вътрешна политика, не можеш дълго да се маскираш за едно или друго действие през един или друг министър, да настървяваш инфлуенсърите в отклоняващи вниманието дребни оперативни номера и пр. На Румен Радев НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ДАВА И ПРЕЗИДЕНТСКАТА ВЛАСТ! Това окончателно ще го завлече към самозабравяне. Но още по-важно

е кой контролира проекта „Радев“

Борбата за проекта „Радев“ вече върви от всички страни. Видяхме, че президентската власт не е толкова безобидна, след като Радев успя да превърне пребиваването си там в ИЗПЪЛНИТЕЛНА ВЛАСТ! От това КОЙ ще спечели президентските избори, ще видим и какво е надмощието в проекта „Радев“, накъде ще го наклонят. Ако няма обединен опозиционен отговор, значи Румен Радев правилно се е ориентирал към раздробяване и управление на опозицията чрез подаване на МАЛКИ ХАПКИ на големи празни кресльовци.