Морските безпилотни самолети „МагураV5“ са в състояние да достигнат и поразят кораби почти във всяка точка на Черно море.
В края на юли на международното оръжейно изложение в Турция компанията „Спецтехноекспорт“ представи морският роботизиран дрон „Магура V5“.
Името на изобретението му, което е съкращение на Maritime Autonomous Guard Unmanned Robotic Apparatus – морски охранителен безпилотен роботизиран апарат), не случайно носи името на дъщерята на славянския бог Перун.
Характеристики на изобретението:
▪️ дължина: 5,5 м;
▪️ ширина: 1,5 м;
▪️ височина над водолинията: 0,5 м;
▪️ скорост: крейсерска - 22 възела (40,7 км/ч), максимална - 42 възела (около 78 км/ч);
▪️ обхват на плаване: 450 морски мили (около 833 км);
▪️ Товароносимост: 320 кг (достатъчно за удар на малък кораб).
„Магура V5“ представлява компактен контролен панел не по-голям от лаптоп. Дронът може да се управлява от от сателит или радио мрежа, от няколко души, включително оператор. На носа има видеокамера, която предава изображенията онлайн. Освен това не са необходими специални платформи, за да бъде пуснат във водата, въпреки че теглото му е приблизително 1 тон.
Украинските власти не разкриват данни колко морски дрона са на въоръжение и къде точно се произвеждат. Но промоционално видео за дрон на изложение за отбрана в Турция показва кадри от удар по руския военен кораб „Иван Хурс“ на 24 май 2023 година.
Превод: Faktor.bg
Още от Свят
След споразумението с Иран Тръмп се фокусира върху Северна Корея
По неговите думи ефективността на санкциите срещу Пхенян намалява заради военното сътрудничество между Северна Корея и Русия, породено от войната в Украйна
Израел продължи с ударите в Ливан, след като Хизбула наруши примирието
Американският президент Доналд Тръмп публикува в Truth Social, че очаква прекратяването на огъня да влезе в сила "на всички фронтове", включително между Израел и подкрепяната от Иран ливанска групировка "Хизбула"
Мерц и Макрон изригнаха срещу Коща - не желаят контакти с Кремъл
Предложението за отварянето на канал за комуникация бе направено от председателя на Европейския съвет Антониу Коща, което не бе прието еднозначно от европейските партньори