Илиана Славова

При престоя си у нас посланик Митрофанова не е свикнала да ѝ казват в лицето, че Русия грубо е нарушила нечие пространство, че страната ѝ има безотговорно поведение, че извършва опасни провокации,  че упражнява непредизвикана агресия срещу съседна държава. Още по-малко е свикнала да чува, че агресивните действия на Кремъл укрепват решимостта на България да бъде част от усилията за гарантиране на отбраната и сигурността на НАТО и ЕС. 

Е, наложи ѝ се да преглътне  всичко това с вчерашния шамар (простете, демарш) от Министерството на външните работи, заради нахлуването на руски дронове над Полша. За десерт ѝ беше казано, че Русия трябва да спре незабавно своите атаки срещу Украйна и опасните си провокации срещу европейски държави.

Всъщност не можа да го преглътне, ако се съди по реакцията на посолството след нерадостното ѝ посещение в МВнР, което явно накърни имперското самомнение на  кремълските емисари. Избълваха поредния 

коктейл от наглост и демагогия

Посолството на Русия нападна страната ни, че отправила "голословни обвинения". Безпилотните апарати, използвани от руските военни на 10 септември не можели да прелетят по-голямо разстояние от 700 километра, та нямало как да стигнат до Полша. Сериозно? Колко пъти досега бяха намирани части от паднали руски дронове в Румъния и Полша?  По-рано румънското  Министерство на националната отбрана заяви, че при над 50% от атаките на Русия срещу Украйна, в Румъния са падали фрагменти от руски дронове. Или посланик Митрофанова очаква да повярваме, че специално на 10 септември са използвани апарати с по-малък  обсег?   

Според нея нямало „каквито и да било доказателства“, че Русия е замесена. Тази история била "планирана провокация", от която интерес имали Украйна и "отделни европейски страни". Само че траекторията на дроновете е проследена. Освен това, отломките от свалените безпилотни апарати са доста добра улика за произхода им, а полската страна е категорична, че те са руски и че Украйна няма нищо общо. 
Премиерът Доналд Туск излезе със специално изявление, посочвайки по категоричен начин чия е отговорността: 

 „Тази позиция - на нашите военни, службите, президента, също и моя - е недвусмислена: ние отхвърляме всички манипулации и дезинформация, предполагащи, че Украйна стои зад тази атака, че това е украинска провокация.  Нашите сведения по случая са ясни, отговорността за събитията в полското небе пада върху Руската федерация.“ 

Точка. Оттук нататък хорът на Митрофанова може да упражнява демагогията си колкото иска, но не е в състояние да представи членоразделни аргументи.  

Разбира се, посолството не пропусна да повтори 

кремълския рефрен,

че  Москва "никога не нанася целенасочени удари срещу цивилно население", атакувала само военна инфраструктура. Минути по-късно в информационния поток се появи поредната новина за загинали цивилни украинци. Възрастен мъж е убит в двора на къщата си в херсонското село Микилске. Друг, в село Билозерка, е загинал докато шофира – върху колата му паднала руска бомба. И това е всекидневие. Невинни жертви в жилищни сгради, болници, училища, детски площадки, магазини, театри, църкви…  Хиляди хора и хиляди граждански обекти, които дори не са в близост до военна инфраструктура. И за всеки с IQ по-високо от това на говорещ папагал е ясно, че не е възможно всичко това да е неволно. 

Митрофанова и хората ѝ го знаят. Но им е все едно. Като представители на държава, която през цялата си история не е имала период на демократично развитие (нека не споменаваме Елцин, защото и по негово време нещата не са розови),

 приемат за нормално да се налага терор 

върху всички, които застават на пътя на кремълската имперщина. Като емисари на тази имперщина са оперирани от понятия като свобода, суверенитет и право на самоопределение. Ако някой народ се бунтува срещу ботуша на Кремъл, значи всичко е организирано от Запада. Няма начин да иска свобода вместо зловонното им автократично блато. 

И бълвайки толкова елементарна демагогия сигурно наистина ни третират като говорещи папагали. С идеята, че ако ни повтарят достатъчно често извратените си наративи, и ние ще ги заповтаряме. Правят го със собствения си народ, защо не и навсякъде другаде? 

Впрочем, възможно е да имат опасения от критичното мислене на българската публика, защото във версията на български език се говори не за „голословни обвинения“ от външното ни министерство, а за „неоснователни“.  Доста по-мека версия от рускоезичната, доколкото „основанията“ са нещо дискусионно, докато вменяването на голословие е по-категорична и неглижираща мисловния процес на опонента оценка. Грамотен (и добросъвестен) преводач не би допуснал такова разминаване, отделен въпрос е ако към превода не е подходено добросъвестно (поради пропагандни съображения) или никой в посолството не си е направил труда да научи прилично български език и разчитат на Гугъл. 

Във всеки случай, представителите на Кремъл по света са принудени да балансират между имперското си високомерие и необходимостта да имат поне донякъде приемлив публичен образ. Спорно е обаче доколко Митрофанова е ангажирана с второто. Тя не поздрави българите на 6 септември с деня на Съединението. От гледна точка на дипломатическата практика това е изключително 

дебелашко поведение

Но явно имперщината надделява над приличието. Руската посланичка добре помни, че Съединението е дело на българския национален дух, увенчано с успех въпреки яростната съпротива на руската империя. И без подкрепата на Запада. То е знак, че българската нация суверенно е избрала своя път и има самостойна воля да го отстоява и да твори бъдещето си. С достойнство. Нещо, което Москва не може да преглътне. Точно както не може да понесе свободолюбието на Украйна. 

По-добре да бяхте замълчали сега, вместо тогава, посланик Митрофанова! Щяхте да изглеждате малко по-цивилизовано.