Демократичната опозиция незабавно да внесе законопроект за изменение и допълнение на Закона за досиетата

Проф. Дилян Николчев

Във връзка с намерението на управляващото мнозинство да закрие Комисията по досиетата /с популярното име/ си мисля през последната седмица, че демократичната опозиция веднага трябва да внесе законопроект за изменение и допълнение на Закона за досиетата? 

Защо е важно това?

На първо място едно такова законодателно политическо действие ще представлява контрапункт на намерението на управляващите да закрият Комисията. Дори и този акт да е обречен на неуспех, самата законодателна инициатива ще предложи на политическите субекти и на гражданското общество алтернатива по отношение на въпроса за прочита на недалечното ни минало в контекста на архивите на ДС. От друга страна този акт ще демонстрира опит да се гарантират правата на гражданите, които не само желаят да се знае цялата истина за управлението по време на тоталитарния комунистически режим, но и да бъдат информирани предварително за това дали лица, заемащи отговорни постове в държавата и в сферата на икономиката, както и такива, които кандидатстват за такива, са били свързани с ДС преди 1989 г. Това е от ключово значение за всяка демокрация, служи за защита на обществения интерес. Освен това, внасянето на проектозакон за изменение на Закона за досиетата ще принуди управляващото мнозинство да заеме някаква по-ясна позиция и да защитава намеренията на своята политика в един публичен дебат. Такава стъпка ще предизвика още

 по-голяма обществена дискусия

 по проблема.

На второ място един законопроект за изменение и допълнение на Закона за досиетата има пряка законодателна цел – да разпознае и посочи пропуските и дефектите на самия закон, още повече, че той, законът, е в сила достатъчно много години и вече е показал съществуването на такива пропуски и дефекти, които се отнасят до:

– В Закона отсъстват категории лица, които не са били официално картотекирани като сътрудници на ДС и затова не се обявяват публично. Такива лица са напр.:

Доверено лице, 

т.е. лице, което е оказвало съдействие и сътрудинчество с органите на ДС, но не е подписвало декларация за сътрудничество и не е регистрирано официално като сътрудник на ДС, т.е. статутът му е бил неформален. От запазените архивни документи на ДС се вижда обаче, че такива доверени лица са вършели същата работа на комунистическата тайна полиция, както и тези сътрудници, които са били „формализирани“, т.е. заведени са официално като такива.

Камерен агент, 

т.е. агент, който е внедрен в килия за извличане на информация от арестанти или затворници. За тази категория неофициализирани сътрудници на ДС също може със сигурност да се каже, че са вършили същата работа, както и един официално вербуван сътрудник на ДС.

Доброволни заявители (ДЗ)

 това са сътрудници, които сами и доброволно заявяват желание за сътрудничество, като обикновено предоставят информация по своя инициатива и без да подписват стандартна декларация за агент. От тази категория сътрудници на ДС в архивите са запазени и най-одиозните доноси.

Кандидат-агенти (к.аг.),

 лица, подготвяни и изпитвани за вербовка, които са проучвани и проверявани чрез изпълнение на конкретни задачи (т.нар. тестови задачи). Това е подготвителен етап преди официалното им привличане. Времето на кандидат-агентство е различно, обикновено между 6 мес. и година и половина, но има и случаи на 18 години предварително изпитание и подготовка (такъв случай с 18 години кандидат-агенство има и в средите от архиереи на Св. синод). Всъщност, като цяло, на кандидат-агентите са били поставяни задачи, за които ДС е имала предварително информация от други вербувани вече агенти. Също като цяло к.аг. е вършел същата работа както и вербувания агент на ДС.

Закона забранява да бъдат огласявани и 

починали лица 

във време на самата проверка върху тях от Комисията по досиетата. Това е недостатък на закона, тъй като не обявяването им осакатява историческата истина, пречи да се реконструира историята и така обществото не може да разбере изцяло историята, както и това кой реално е стоял зад политическите процеси - в случаи, когато става въпрос за политически и икономически ангажирани лица след 1989 г. Т.е скриването им от обществото осуетява пълната картина на зависимостите. При това, в известна степен покриването на починалите лица, сътрудници на ДС, в някаква степен се явява дискриминация спрямо живите такива. Каква е логиката – починалите не се обявяват като сътрудници на ДС, а тези, които са живи – не?! С какво починалите са „по-привилегировани“ от непочиналите? Освен това необявяването на починалите лица, сътрудничили на ДС, води до избирателна памет и до създаване на исторически „легенди“ за някои от тези починали.

В заключение смятам, че демократичната опозиция трябва да реагира на момента със законодателна инициатива по този изключително важен от политическа гледна точка въпрос. Приветствам деклараците от трибуната на НС против закриването на Комисията по досиетата, но това не е достатъчно.