Отец Андрей Кураев

Днес е денят на паметта на св. митрополит Филип, убит от Иван Грозни. Патриарх Кирил реши, че това е повод да играе на контраст, противопоставяйки древния цар на актуалния, но също така вечен президент:

"Като си спомняме днес тази история, благодарим на Бога, че живеем в други времена. Живеем, когато и президентът е православен, и премиерът е православен, и в правителството има много дълбоко вярващи хора, и времето е благоприятно."

Но в какво се състои контрастът? И Иван беше православен, и неговият Малюта... По версията на Кирил, "царят смяташе насилието за едно от средствата за укрепване на монархическата власт, преодоляване на възможните разделения, междуособици." И отново не виждам разлики със съвремието...

След това Кирил премина изцяло към позитивното:

"Нашето духовенство днес е задължено, освен да извършва богослужения, да прави всичко, за да укрепва вярата в нашия народ. Работа с деца, с младежта, с нашата интелигенция, образователни и социални програми на Църквата — това не е прищявка, това е указание как Църквата днес трябва да работи, за да не повтаря грешките на миналото."

В този списък със задачи обаче няма точно това, заради което св. Филип е бил убит. Няма дълга 

"да се застъпва" за несправедливо преследваните

...И не трябва да забравяме, че събор с участието на ЦЕЛИЯ тогавашен епископат на Руската православна църква гласува за свалянето и лишаването от сан на св. митрополит. "В Москва, месец ноември, на 4-ти ден свалиха митрополит Филип от свещеническия сан в Москва, в четвъртък" (Новгородска летопис). И това беше направено не по едноличната воля на Иван Грозни, а с решение на Събора.

Сред делата на този Събор са поставянето на 11 ноември 1568 г. на митрополитския престол в Москва на Кирил IV (това беше най-краткото време между двама митрополити в историята на руската църква), както и канонизацията на бл. Максим, Христо ради юродивия, Московски (†1434), и "съборното разпореждане да се напише канон" за намирането на неговите мощи (РГБ. Собр. Румянцев. № 397, XVI в. Л. 358).

...И още по въпроса за правото на вселенския патриарх да приема апелации. В началото на 1570-те години княз Андрей Курбски пише:

"Къде са апостолските устави и правила? Всички те са потъпкани и поругани от най-отвратителния звяр-кръвопиец и безмозъчните хора, угодници на него, погубители на отечеството! Какво прави той (Иван Грозни) после? Оставайки против светителя (Филип), той обаче не изпраща към константинополския патриарх, пред чийто съд руските митрополити, ако бъдат обвинени в нещо, са длъжни да дават обяснение. Той не моли патриаршията за наместник, който да разпита епископа. И наистина, в беснеенето си срещу св. архиепископ, забрави ли ти, може би, новата или скорошна история, която сам често разказваше, за св. Петър, руския митрополит, как срещу него беше направен фалшив донос от горделивия Тверски епископ? Нито един от руските князе, като разбра за това, не се осмели да съди между епископите, тоест да съди свещеници. Те веднага изпратиха към константинополския патриарх за наместник, който да разследва и реши случая, както подробно е описано в руската летописна книга. Това ли не ти беше пример, звяр-кръвопиец, ако искаше да бъдеш християнин?" (Андрей Курбски. История за великия княз Московски).

Ако руското църковно съзнание отричаше правото на вселенския патриарх да приема апелации от Москва, тогава защо Курбски би привел такъв аргумент? А че това в онези времена се считаше за норма, свидетелства 55-та глава на руския Стоглав събор (1551 г.): "И ако четецът има някакъв спор с митрополита, да се съди от патриарха на тази земя; под неговата власт са всички епископи и митрополити на тази област и страна или от патриарха на Константинопол, да се съди. Защото тази власт не е предадена на никой друг патриарх, нито от правилата, нито от закона, освен на патриарха на Константинопол."

Б.Р. Правописът и стилът на автора са запазени.

Този текст е написан от Андрей Вячеславович Кураев, обявен за чужд агент от режима на Путин.

Превод на Faktor.bg от kasparov.ru