Сърбия, която се стреми към членство в Европейския съюз, е силно подкрепена от Китай в изграждането на инфраструктурни проекти. Защото от Пекин идват лесни заеми, коментира Томас Розер в статия за берлинския ежедневник Der Tagesspiegel, цитиран от "Фокус".

Склонността на държавния глава на Сърбия Александър Вучич към патос за пореден път въздейства – при това безплатно. „Повече от 70 години имахме тази мечта“, обяви Вучич при откриването на 62-километровата отсечка на новата магистрала „Милош Велики“ през уикенда: Е-763 скъсява пътя от столицата Белград до град Чачак с около час и е част от Паневропейския коридор 11, след като свързва столицата на Сърбия с разположения на 445 километра пристанищен град Бар в Черна гора.
На церемонията по откриването на отсечката Вучич изказа специални благодарности на китайския си колега Си Дзинпин за проекта новия „Път на коприната“, който – съгласно думите му, „допринесе много за развитието на Сърбия“. На събитието присъства посланикът на Пекин в Белград, както и представителите на китайската строителна група Shandong Hi-Speed Group 

Независимо дали става въпрос за разширяването на железопътната и пътната мрежа, изграждането на мостове, ремонта на остарели електроцентрали или поглъщането на проблемни държавни компании: освен Гърция, почти никоя друга държава в Югоизточна Европа не се възползва толкова много от глобалната логистична офанзива на Китай и щедро отпусканите от Пекин кредити.

Китай заробва югоизточната част на Европа

Западните критици виждат новия „Път на коприната“ като еднопосочна улица. Разширявайки търговските си пътища, Пекин не само иска да насърчава продажбите на собствените си продукти, но също така иска да създаде политически партньори, които отслабват, ако не и разделят ЕС. Почти нищо, освен похвала за престижния проект, с който Пекин иска да ускори разширяването на транспортните маршрути до Европа, Африка и Азия, не може да бъде чуто в чакалня за членство в Общността – страните от Западните Балкани. През последните години Сърбия се превърна в любимия и ключов партньор на Китай в Югоизточна Европа.
От 2012 г. страната-кандидат за ЕС е участник във формата „16+1“, чрез който Китай ежегодно обгръща държавите от Югоизточна и Източна Европа с нови предложения за задълбочаване на икономическото сътрудничество. Към форума по-рано тази година се присъедини и Гърция, така че в бъдеще той ще се нарича „17+1“. 
Сърбия е получила около една трета от 30 милиарда евро, отпуснати под формата на кредити от Пекин за страните от Източна и Югоизточна Европа в по проекта „Един пояс, един път“. От една страна, с около седем милиона души население, Сърбия е най-населената държава от бившата югославска многонационална империя. От друга страна, Сърбяи е идеална за ролята си на плацдарм на Китай, тъй като през територията й преминават няколко паневропейски транспортни коридора.

Китай отпуска заеми доста бързо

Със своя проект „Пътя на коприната“, Пекин се насочи главно към пазарите в Западна Европа. Но съседите в Югоизточна Европа са портата към Европа. Новото пристанище в Пирея, построено благодарение на китайските инвестиции, има за цел да увеличи търговските потоци от Китай по железопътния и шосеен път през Северна Македония, Сърбия и Унгария към Централна Европа. Изграждането на високоскоростна железопътна връзка между Белград и Будапеща, договорена през 2014 г., но малко забавена, се счита за един от най-важните мащабни проекти, финансирани с евтини китайски заеми.
Независимо дали за разширяване на железопътната линия от Белград до южния грaд Ниш, изграждане на мостове над река Дунав, магистрали или модернизация на електроцентрали: Китай, за разлика от ЕС, отпуска заеми сравнително лесно, бързо и без преки политически условия. В същото време финансираните проекти почти винаги се изпълняват докрай от китайски компании с работници от азиатската държава. Новият „Път на коприната“ има за цел не само да увеличи обмена на стоки с Китай, но вече се оказа много ефективна експортна субсидия за строителната индустрия на Китай.
В страните от Западните Балкани Пекин се проявява най-вече като заемодател. Като инвеститор и търговски партньор Китай играе сравнително скромна роля в региона в сравнение със страните-членки на ЕС. Но за разлика от повечето други държави в региона, Сърбия се е превърнала в цел за по-преки инвестиции от Китай.
Сближаването на Сърбия с ЕС несъмнено е плюс за Китай. В същото време осакатената балканска държава е лесен за управление преговарящ партньор. Досадни въпроси или задължения не трябва да притесняват китайските инвеститори в Сърбия. Независимо дали при поглъщането на губещата стоманодобивна фабрика в Смедерево от индустриалния гигант HBIS или закупуването на металургичния завод в Бор от Zijin Mining Group: Пекин гледа на Сърбия в дългосрочен план като на плацдарм за разширяване на китайската промишленост в Югоизточна Европа.