Чуваше се само лай на кучета и гарвани. Оглушителна тишина, спазвана от десетки хиляди хора, събрали се в Белград и Ниш в 16:00 ч. в неделя. В продължение на шестнадесет минути мобилните телефони не звъняха, а бяха размахвани, за да образуват ефектно море от факли. Петнадесет минути за петнадесетте жертви на срутването на козирката на гарата в Нови Сад на 1 ноември. И още една минута за 7-годишния ученик, убит на 20 декември при нападение с нож в начално училище в Загреб, Хърватия - трагедия, която повтори стрелбата в училище в Белград през май 2023 г.

Повече от месец след трагедията в Нови Сад динамиката на ръководения от учениците бунт продължава с пълна сила. Блокирани са всички факултети на Белградския университет и на университета в Нови Сад, както и тези в Ниш и Крагуевац. Общо близо 60 висши учебни заведения са блокирани. Към инициаторите се присъединиха и някои частни факултети, както и редица граждански сдружения, някои земеделски производители, по-специално колективът "Няма да дадем Ядар, който се противопоставя на добива на литий от Rio Tinto, театрални и филмови дейци, както и спортисти като Саво Милошевич и Новак Джокович.

Студентският дух е излязъл от бутилката

Миналата седмица едно по едно средните училища също започнаха да проявяват солидарност с учениците, а учителите започнаха да организират стачки. Притисната до стената, министърът на образованието Славица Джукич-Деянович, която също беше освиркана и евакуирана по време на посещението си в Ниш миналата седмица, предпочете да изпрати всички във ваканция една седмица по-рано от планираното и да затвори училищата, опасявайки се от ефекта на снежната топка. Същото направи и Френската гимназия в Белград, когато научи, че гимназистите проявяват солидарност със студентското движение. Въпреки че официално това беше „от съображения за сигурност“.

„Ръцете ви са окървавени“ се превърна в лозунг на вълната от протести, които разглеждат трагедията в Нови Сад не като инцидент, а като резултат от широко разпространената корупция и система, в която професионалистите вече нямат думата, докато приближените на Сръбската прогресивна партия (СНС) на президента Александър Вучич контролират всичко и си поделят дивидентите. Емблемата на движението - кървавият отпечатък от ръка - беше оставена навсякъде от протестиращите и издигната като знаме на арката на входа на крепостта в Ниш.

„Всички сме под козирката“, гласеше огромен транспарант, който се носеше по претъпкания площад „Славия“ в Белград, също като шестте пътни артерии, водещи към него. „Искаме справедливост, а не подкупи“ и „Не сме за продан“, гласяха плакатите, намеквайки за обещанието на президента Вучич от миналата седмица, че държавата ще „гарантира изгодни кредити за младите хора, за да си купят апартаменти“.

Друг лозунг гласи: „Къде са ви дипломите?“, като препратка към поредицата от скандали, които извадиха наяве купуването на дипломи и плагиатството на докторски дисертации от страна на висши служители. „Властите твърдят, че всички искания на студентите са изпълнени. Публикуваната документация относно ремонта на гарата и навеса обаче е непълна. Тези, които са подали оставка под натиска на общественото мнение, не се чувстват отговорни. На никого не е повдигнато обвинение. Не са арестувани и тези, които физически нападнаха протестиращите студенти, фаланги на Сръбската прогресивна партия на Вучич. Ето защо блокадите ще продължат, дори по време на ваканцията. Огромната подкрепа, която получихме днес, означава, че трябва да го направим“, каза Ранко Матеич, студент по химия и един от лидерите в Белградския университет.

Такова масово събиране не е имало от 5 октомври 2000 г. и падането на Слободан Милошевич.

След мълчанието дойде петнадесетминутният „шум“, предизвикан от свирки, барабани, всички инструменти на музикалния факултет и викове, скандиращи „Вучич оставка“. „Тук съм, като много други родители, за да отдам почит на жертвите от Нови Сад и да подкрепя децата си, които са решили да останат и да живеят в Сърбия“, заяви видимо развълнуван родител пред телевизия N1.

„Искаме достоен живот, върховенство на закона и елементарна сигурност вместо репресии и игото на мафията, която ни управлява“, каза друг родител, убеден, че „студентският дух е излязъл от бутилката“.

„Намираме се в преломен момент. Такъв масов митинг не е имало от 5 октомври 2000 г. и падането на Слободан Милошевич. Въпреки отменените автобусни линии и спрените влакове, които попречиха на голям брой хора от провинцията да пътуват до Ниш или Белград. Властите нямат приемливо решение за тези млади хора. Те са стигнали до задънена улица“, казва бившият министър на правосъдието Зоран Столкович пред N1. Според него процесът ще продължи и напредъкът му ще зависи и от позицията, която ще заемат армията, полицията и богатите елити, свързани с правителството.

Докато медиите на режима, като например таблоидът "Информер", обвиняват студентите, че са „ръководени от ЦРУ“, а „опозиционните политици“, които дискретно подкрепят движението, че са „антисръбски настроени“, президентът Вучич се опитва да успокои обстановката. Снощи от президентския дворец, разположен недалеч от площад „Славия“, той призна, че митингът е бил „изключително голям“, че в него са участвали хора, които са „в опозиция“, и че е „винаги готов“ да чуе „какво имат да кажат, защото мирът и стабилността са най-важните неща“.

Все още предстои дълъг път, преди да се прекрати подслушването на опоненти, журналисти и активисти, мъжете с качулки да спрат да използват насилие срещу демонстрантите или съдебната система най-накрая да си свърши работата. I БГНЕС 
Белград | Сърбия