Николай Василев

Ранното издигане на кандидатурата на Васил Терзиев за кмет на София породи много реакции, свързани преди всичко с неговия произход. Неведнъж в новата ни история деца и внуци на комунистическата номенклатура и тайни служби са били издигани от партии на демократичната общност и почти без изключение, 

в критичен момент са ѝ изневерявали

 За традиционно общество като нашето родовата обвързаност често предопределя политическата ориентация. 

Васил Терзиев направи безпрецедентна стъпка като в качеството си на потомък на служители на репресивните органи на режима се извини на пострадалите от него и се ангажира в София да бъде построен музей, в който да бъдат показани издевателствата от онова време. Можем само да се надяване, че това ще се случи, който и да седне на кметското място.
Но противоречивостта на кандидатурата на Васил Терзиев далеч не се изчерпва с родовия му произход. Нейното издигане е 

симптом на политическата криза у нас

 Идеята, че успели в други поприща хора, трябва да влизат в политиката е само по себе си симптом, на кризата на доверието в институциите. 
Да си политик е професия. Политикът не е задължително да е някакъв специалист. Добият лекар е по-нужен в болницата, добрият архитект - зад "чертожната дъска", добрият актьор на сцената и на снимачната площадка. Добрият политик е този, който ще поеме определени ангажименти пред избирателите и ще ги отстоява на постовете на които бъде избран. Политикът е преди всичко носител на доверие. А то се изгражда с години, дори десетилетия. В идеалния случай той или тя е трябвало да лепи плакати на 16 години, да е общински съветник на 25, депутат на 35, министър на 45, премиер на 55 и президент на 65! С една дума да е

 човек с доказана политическа биография

 Кметското място в столицата е прекалено висока врата за вход в политиката. Кандидатурата на Васил Терзиев за кмет, както впрочем и тази на Бойко Борисов през 2005 свидетелства за недоверието на обществото към участниците в градския политически живот. Сигурно има достатъчно доказани съветници и районни кметове, към които коалицията спечелила парламентарните избори в града можеше да се обърне. Но представата за професионалните политици като дърдорковци, безделници и най-вече лъжци и крадци е много силна. ПП и ДБ предпочетоха да заложат на човек успял в друго поприще. 

Световната практика показва успешни примери на успели хора влезли в политиката, но и такива, които водят до катастрофални резултати. При всички случаи, подобни кандидатури разклащат политическата система. Но предвид видимото занемаряване на града, изглежда много 

софиянци ще потърсят "силно лекарство"

 Трябва обаче предварително да предупредим, че то може да има опасни странични ефекти. 

Вторият въпрос на който трябва да си отговори обществото е колко истински е успехът на Васил Терзиев. Преди близо три десетилетия БСП издигна кандидатурата на банкера Венцислав Йосифов за кмет на София и неговият предизборен лозунг призоваваше да заложим на успелия. Тогава имаше премного съмнения доколко Йосифов е "успял". Софиянци заложиха на синята легенда Стефан Софиянски, чийто принос към демократизацията на България, включително като служебен премиер не бива да бъде забравяна... но който стана "кръстник" на модела "Софиянски" - по късно наричан модел "Тройна Коалиция", модел "Орешарски", модел "ГЕРБ" и т.н., а в личен план се сроди с Васил Божков. Като че ли пропастта между модела на следпреходна България и скучната политика на европейските градове остава все така дълбока. Ще може ли Васил Терзиев да я преодолее? 

Въпросите и съмненията се трупат. През следващите месеци вероятно ще има много разкрития около появата на компанията "Телерик" и за това как Терзиев е направил първия си милион. Но и надеждите, че ще се появи нов спасител, този път истински, остават част от обществените нагласи.

В зората на Демокрацията Жорж Ганчев бе христоматиен пример на фалшив герой. Представи се емигрант (макар, че не беше навъзвращенец,) за човек успял на Запад, какъвто беше само в много ограничен смисъл и благодарение на безспорните си комуникационни умения, не помогна, а попречи на осмислянето на Прехода като еманципация от Москва и интеграция в Западния свят!
Ролята на друг, вече безспорен изгнаник, който влезе в българската политика през най-високата врата, а именно Симеон Сакскобургготски е меко казано противоречива. Наистина по време на неговия мандат като премиер България стана член на НАТО, а по времето на правителство, в което НДСВ вземаше важно участие, страната се присъедини към ЕС. Но и начина, по който се появи НДСВ, разби демократичната общност, а и цялата партийна система. 
От 2001 г. насам в политиката се влиза не като се присъединиш към партията, чиято идеология ти допада най-много, а като си известен и направиш свой проект. От тази гледна точка кандидатурата на Васил Терзиев от името на ПП и ДБ е по-скоро проява на нормализация. Няма съмнение, че ако той успее като кмет, скоро ще се превърне в национален лидер и трябва да поздравим Кирил Петков, Асен Василев, Христо Иванов и Борис Бонев, за това, че са поели този риск за собственото им лидерство. А едва ли има съмнение, че ако Терзиев се провали, негативите ще са за тях!. 

София и България се нуждаят от модернизация, от 

откъсване от евразийските сатрапии 

и от пълна интеграция в семейството на демократичните народи. Нуждае е се от преодоляване на корупционния модел наложен след прехода, чийто кроени са в неразградените структури на някогашния репресивен апарат, но и подхранван от много традиционни балкански нагласи. И накрая, нуждае е от превръщането на градската и дори на националната политика в скучна работа, поверена на хора отдали кариерното си развитие на политиката, около които не се шуми много, но които се радват на високо обществено доверие.

България е много далеч от подобно развитие. Нещо повече, много сили - "Възраждане", БСП, кохортата около президента, "Левицата" и подобни. явно, или леко прикрито поставят под съмнение "цивилизационния" избор да сме част от Западния свят.
Кандидатурата на Васил Терзиев породи много надежди, че човек продал фирмата си на американци са стотици милиони долари ще спомогне за нашата интеграция в Първия свят. Но и страхове, че потомъкът на кадри от репресивния апарат на комунистическия режим ще може подло 

да предаде мечтите на "половин народ"
 
Очаква ни горещ политически сезон, в който трябва да направим много рекапитулации и както се казва, широко да си отваряме очите!