Арт Фактор
В памет на проф. Знеполски: Дискусия за интелектуалното наследство на "човека история на близкото ни минало"
Повод за събитието са двете последни книги на този забележителен учен, философ, културолог и семиотик
Днес, 27 февруари от 17:30 в Огледалната зала на Ректората на СУ „Св. Климент Охридски“ ще се състои публична дискусия в памет проф. Ивайло Знеполски и интелектуалното наследство, което ни е завещал.
По време на събитието, организирано съвместно от Института за изследване на близкото минало, Нов български университет, Софийски университет и издателство „Сиела“, ще бъдат представени последните му две книги от знаковата поредица „Минало несвършено“ – „Тоталитаризмът: Хана Арент, Ерик Вьогелин, Реймон Арон“ и „Семейни разправии: Хана Арент, Ерик Вьогелин, Реймон Арон“. В тях авторът поставя въпросите:
- Как мислим за тоталитаризма днес?
- Абстрактно понятие или жива заплаха?
- Как се ражда тоталитаризмът – уникален или банален?
- Кой е неговият родител – системата или човекът? …
Модератор на дискусията е културологът Александър Кьосев. Участие в нея ще вземат Владимир Градев, Георги Каприев, Георги Лозанов.
Ето какво пише проф. Знеполски в книгата си „Семейни разправии“:
„…Тримата автори (Арент, Вьогелин и Арон) са толкова различни, че това прави отношенията им достатъчно комплицирани. И макар пътищата им да се пресичат не веднъж, това не води до изясняване на позициите им и с много малки изключения до открита комуникация.(…)
Разбира се, едно проблемно научно поле не може да бъде изградено само на базата на едностранните критики или отрицанието, необходимо е и съгласие по някои основни показатели в отношението към тоталитарния феномен. Може да приемем, че и при тримата ясно се открояват определени общи принципи в оценката на тоталитаризма и на тоталитарната идеология. За тях няма никакво колебание при изграждане на характеристиките на тоталитаризма и базата, на която това става - роднинската връзка между националсоциализма и комунизма. Между тях няма спорове относно основните „елементи“ в разбирането на тоталитарния феномен, такива, каквито са изведени в книгата на Арент, макар и наличието на различия в тълкуването на един или друг от тези „елементи“ или начина им на подреждане с оглед важността им за изясняване същността на тоталитаризма.
Между тримата съществува и друга точка на сближаване, която изисква специално изследване - това е неафишираното придърпване към собствения теоретичен метод на изследователски инструменти (теми, мотиви) използвани от опонентите, с оглед уплътняване на първоначално заявената теза. И това се оказва печеливша стратегия и при тримата.(…)
Това не ни пречи да констатираме, че възгледите и на тримата се развиват вследствие на така установения между тях индиректен спор. В него не участват глухи партньори, а внимателно четящи и мислещи хора. Анализът на текстовете и на тримата през следващите няколко години след началото на дебата за „Произходът на тоталитаризма“ ще покаже положителното въздействие на макар първоначално рязко отхвърляните критики. Арент, Вьогелин и Арон, силни индивидуалности и създатели на собствена и адекватна, според разбиранията им, най-подходяща методология за изследване на тоталитаризма, четат другите през призмата на собствения си подход, но без да се опитват да неглижират различията, а проблематизирайки ги.(…)
Хана Арент, Ерик Вьогелин и Реймон Арон са свързани един с друг повече от всички останали, умножаващи се с годините теоретици в полето на изследването на тоталитаризма. Те са в началото на пътя, сблъскали гледните си точки още в момента на създадената от Арент теория за тоталитаризма, автори, поставили началото на теорията за тоталитаризма, автори с пионерски заслуги не само заради качеството на изградените теории, но и заради представата, която създават за сложността на проблема, за необходимостта да отчитаме различните входове за навлизане във и разбирането на тоталитарния феномен. Оставят ни не завършени теории, а отворено дискусионно поле, настоявайки върху сложността и променливостта на феномена тоталитаризъм.“
Проф. Ивайло Знеполски е забележителен учен, преподавател, изследовател, общественик, ерудит, една от най-значимите фигури за културното и социалното ни битие през последните 30 години. Учен от европейски ранг, той бе живата връзка между България и най-видните европейски интелектуалци, с които поддържа близки отношения. Създател на „Дом на науките за човека“, той лично доведе в България забележителни учени и писатели, като Умберто Еко, Юрген Хабермас, Пол Рикьор, Жак Рьовел, Джовани Леви - списъкът е много дълъг, което реално е една огромна крачка в извеждането на българската наука от нейния провинциализъм.
Проф. Знеполски не само изследва, пише и преподава, но има много други приноси - „от първите значителни реформи в областта на културата (като министър на културата) до превръщането на бившите общежития на 4-ти километър в приветлив център на специалност „Културология“, с богата културологична библиотека
Изключително е делото на проф. Знеполски през последните години и то е свързано със изключително със създаването на Института за изследване на близкото минало, чиято голяма цел е да освети и осмисли комунистическото минало на България. Негова огромна заслуга към българското общество и към паметта на нацията е, че събра около себе си съмишленици, които написаха и продължават да пишат истинската история на социализма - аргументирано, честно, безмилостно.
Проф. Ивайло Знеполски работи до последния си миг (той си отиде от този свят на 29 ноември 2023 г.) върху книгите си „Тоталитаризмът: Хана Арент, Ерик Вьогелин, Реймон Арон“ и „Семейни разправии: Хана Арент, Ерик Вьогелин, Реймон Арон“. Посветени на тримата най-значими теоретици и изследователи на тоталитаризма, те могат да бъдат тълкувани и като интелектуално завещение, защото в тях се отправя много важно послание към днешния ден. И то е свързано с необходимостта не само
да познаваме близкото си минало, но и да пазим достиженията на крехката ни демокрация.
Още от Арт Фактор
Касиел Ноа Ашер: Има ли шанс в България да спрем да избиваме изумително талантливите си личности?
"В Народния Театър трябва да де пробуди съвест, чест и съпротива и най - накрая да настъпи времето на лястовиците?! А колеги?", пише актрисата
Едвин Сугарев представя „Музиката ще ми свети“
Всички стихотворения в новата му стихосбирка представляват поетични медитации върху музикални творби
Киркоров пак опита да си присвои успеха на Дара, тя го постави на място
"Успехът на този проект е резултат от невероятната работа на „Вирджиния рекърдс“, Кристиан Тарчеа, Ан Джудит Уик, Димитрис Контопулос, Sofia Songwriting Camp, Илиас Кокотос, БНТ, Фредрик Бенке Ридман и Кийша фон Арнолд"