Путин разбира, че положението на фронта е лошо, а за да остане на власт трябва да  запази завоеванията си, заяви пред БНР руският политолог и преподавател в Свободния университет в Рига Дмитрий Орешкин.

Публикуваме коментарите му за войната в Украйна, поведението на руския президент Владимир Путин и геолополитическите процеси:

Войната в Украйна и власта в Кремъл   

Той осъзнава, че положението на фронта е лошо. Осъзнава също така, че за да съхрани властта, статута и даже живота си, трябва да запази завоеванията си. Да ги защити и да ги представи на руското население като победа. Завоюваните територии съвсем спокойно могат да бъдат представени като голям стратегически успех. Затова са му необходими преговори. Той много добре разбира, че украинците нямат нужда от преговори, защото военната инициатива в момента е на тяхна страна. Ако нещата продължат да се развиват така и по-нататък, след седмица, месец или 2 месеца ще падне Херсон и това ще бъде много голям удар по репутацията на Путин.

Затова Украйна трябва да бъде принудена да седне на масата за преговори - нещо, което тя не иска. И затова Путин предполага, че трябва да повлияе на Запада. Да го изплаши и да го принуди да окаже натиск над Украйна, която пък да се съгласи. В този смисъл приказките за "мръсната атомна бомба" са важни за Путин не защото Западът ще повярва, че Украйна е готова да взриви такава. Той много добре знае, че Западът няма да повярва, а ще възприеме това като заплаха от страна на Путин. Следователно посланието е следното: Мислете, уважаеми господа, сядайте на масата за преговори и подписвайте това, което имаме, и аз даже може би ще съм готов да отстъпя нещо в знак на добра воля! Например Херсон, от който рано или късно така или иначе ще се наложи да се изтеглим.

Има и още нещо, на което ми се струва, че не се обръща достатъчно внимание. Путин демонстрира пред целия свят така наречената партия на войната, която стои зад гърба му. Той наистина зависи от нея повече, отколкото преди, но в същото време създава следната преговорна позиция: вие не ме обичате. Страхувате се от мен, и правилно. Но ако настоявате да си тръгна и не искате да преговаряте с мен, ще ви се наложи да си имате работа с Пригожин, Кадиров, Патрушев и прочие представители на турбопатриотичния блок, с които ще ви е по-трудно да се разберете. Затова е по-добре да се договаряте с мен. Във всеки случай аз мога да контролирам ядреното оръжие. А ако дойде на власт условният господин Кадиров или условният господин Пригожин, няма никакви гаранции, че те ще се въздържат от употреба на атомна бомба. 

Не виждам никакви основания да очакваме бърза победа на Украйна. Войната ще бъде дълга, мъчителна и изтощителна. Путин все още има преимущество в числеността на живата сила и на старите съветски оръжия. Парите ще стигнат още няколко месеца, но мисля, че през зимата икономическата ситуация ще се влоши значително. Намалява вносът. Вместо да са заети в икономиката, хората отиват на фронта. Цената на мобилизацията е висока. Валутата съответно ще се обезценява и ще се появи бюджетен дефицит. Всички предварително подготвени ресурси, които Путин натрупа с годините, се изразходват много бързо. Не мога да кажа дали ще успее да победи за тези няколко месеца, но виждам, че вече два месеца руските войски щурмуват Бахмут и така и не могат да го превземат. Засега, в най-добрия случай, руската армия води относително успешна отбрана.

Решаващата дума, разбира се, е на Америка и на НАТО.

Ролята на САЩ и НАТО

Ако те решат да предоставят на Украйна ракети с обсег 300 километра, ситуацията на бойното поле рязко ще се промени. Путин искаше да отслаби натиска на Запада върху Русия, а получи засилване на този натиск. Никога досега путинската власт не е била толкова зависима от Вашингтон. Всъщност съдбата на войната зависи от хора, които седят в кабинетите във Вашингтон, в Пентагона и някъде другаде. 

Илюзиите на Путин и назряващата национална съпротива

Путин мисли, че всичко е под контрол. Той, също както Николай II навремето, е убеден, че народът го обича. И че водата се мъти от някакви пропагандисти и от Думата, която много е дразнела самия император и неговата съпруга. А руският народ, мислел си Николай Александрович, подкрепя владетеля. Това е било дълбока заблуда. Мисля, че Путин е жертва на подобна заблуда, защото в националните републики започват нелегални протестни акции, които са много по-опасни от легалните. В националните републики възниква въпросът защо в мирно време всички пари отиват в Москва и в Петербург, а когато трябва да се воюва, идва ред на Бурятия, Дагестан, Северна Осетия и Башкортостан. 

Формира се това, което може да се нарече национална съпротива. Мисля, че в Кремъл все още подценяват тази заплаха. Градовете изпадат в глуха отбрана. Хората бягат от мобилизацията. Наблюдаваме това, което може да се нарече гражданско неподчинение. Неорганизирано. Чисто стихийно. Не виждам масово надигане на доброволци, които искат да отидат на фронта. Така че на Владимир Путин му предстоят много сериозни разочарования. Включително от руския народ. Както го разочарова украинският народ. Путин очакваше, че руската част от украинската политическа нация ще посрещне освободителите с цветя. Вместо това получи масова емиграция от завладените региони, и то основно не към Русия, а в противоположната посока.

Путинското възприятие (за света) е много далеч от действителността. 

Той гледа на целия свят като на арена не на конкуренция, а на война. Той не зачита договореностите и подписаните документи. Естествено, той приписва всичко това на Съединените щати, но всъщност това е неговата автобиография, за което свидетелстват собствените му думи. 

В неговата логика Украйна е сателит на Съединените щати и не е никаква суверенна държава. Още повече, той смята, че тази държава няма историческо право на съществуване. Това е все едно да обясняваш на българите, че нямат право на самостоятелно съществуване, защото известно време са били част от Османската империя. До Първата световна война в Европа е имало 15 държави, а сега са повече от 50. Някога е съществувала Австро-Унгария, след това от нея се е отделила Чехословакия, която пък се раздели на Чехия и Словакия.

Заплахата от ядрен удар и уверенията на Путин, че няма да употреби ядрено оръжие в Украйна

Някои побързаха да въздъхнат с облекчение, но първо, никога не трябва да се вярва на това, което говори Путин, защото той е убеден, че всички лъжат. А щом всички лъжат, значи и той може да го прави. Второто и най-смешното е, че той има предвид територията на Украйна с изключение на онези региони, които смята за свои, защото там бяха проведени референдуми. А войната се води именно там. А ако войната се води на тези новоприсъединени територии, в рамките на неговата военна доктрина той може да нанесе ядрен удар.

Опасността от такъв удар не е голяма, но съществува. Доколкото последиците ще бъдат ужасни, ако бъде реализирана, даже вероятността да е една десета от процента, трябва да се отнасяме към нея напълно сериозно и да се готвим.