В първите векове на християнството, вярващите особено тържествено празнували цялата седмица след Великден, подчертавайки така неговото значение.

През тези дни християните си припомнят не само Възкресението на Спасителя, но и първите явявания на възкръсналия Христос пред апостолите и учениците Му.

През Светлата седмица се благославят светиите: в понеделник апостолите, във вторник и сряда - Богородица, архидякон Стефан и св. Андрей. На Светъл четвъртък се благославят св. ап. Йоан и Яков, в Светъл петък - св. ап. Петър, а в Светла събота - св. Йоан Кръстител. Неделя се нарича Томина - чества се апостол Тома, който не повярвал във възкресението на Христос, докато не го видял сам и не пипнал раните му от гвоздеите на кръста. Когато му се явил, Иисус му казал: "Блажени са тези, които, без да видят, са повярвали"

На Светлият вторник се отдава почит на Света Богородица, като цялата Великденска седмица има дълбоко богословско значение. И в този ден Църквата продължава да празнува победата на Христос над смъртта и греха. Основните молитви и четения на този ден подчертават радостта от Възкресението и призовават вярващите към духовно обновление.

В миналото, през Светлата седмица, следваща Възкресение Христово, жените повторно боядисвали яйца, които раздавали. Според древно поверие, раздаването на червени яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване. По време на Светлата седмица не се извършват венчавки, тъй като това са празнични дни, посветени на Христовото възкресение и никакви други тържества не са редни. Не се пости.

На втория ден от Светлата седмица на Светата Пасха, Православната църква празнува и деня на откриването през XI век на Чудотворната икона на Иверската Божия Майка Портаитиса или Вратарица. Тогава се извършва литийно шествие със светата икона до брега на морето – мястото, където тя е била приета от морето от отшелника Гавриил, и там се отслужва божествена литургия. Това място e недалеч от Иверския манастир, където се намират няколко келии и църква, посветена на Пресвета Богородица.

В религиозния календар на 7 април църквата почита и преподобни Георги, епископ Милитински.

От младежки години възлюбил Христа, преподобният Георгий станал монах, водел подвижнически живот и като никой друг се усъвършенствал в смиреномъдрието. През царуването на Лъв Исаврянин той станал изповедник на Христа, като претърпял гонения и притеснения от иконоборците. 

След това, през царуването на православните Константин и Ирина, бил възведен на архиерейска катедра в град Митилена, митрополията на остров Лесбос. Свети Георгий бил твърде милостив, хранел гладните с щедри подаяния. Заради голямото си въздържание станал приятел на ангелите, прогонвал нечистите духове, лекувал неизлечими недъзи – бил чудотворец. Той доживял до времето на император Лъв Арменец, който възобновил иконоборството, и отново, вече в дълбока старост, претърпял гонение за светите икони.

Още преди тези събития в Митилини станали някои знамения, които предсказвали, че скоро в Христовата Църква ще се появят смут и бедствия. Веднъж в храма на света великомъченица Теодора, който е близо до пристанището, по време на вечернята, когато целият народ пеел “Господи помилуй”, светият Кръст, който бил на престола, внезапно и със силен шум бил вдигнат от някаква невидима сила, издигнал се към тавана, а после, като се обърнал, паднал на земята. Народът, който гледал, бил обзет от голям страх и ужас; с издигнати нагоре очи и ръце, всички дълго време се молели “Господи помилуй”, и не искали да излязат от църквата, очаквайки, че островът ще бъде сполетян от внезапна гибел. По това време в църквата бил преподобният Симеон със своя по-млад брат Георгий, който впоследствие, като му дошло времето, наследил престола на първия Георгий. Симеон, който бил прозорлив, през сълзи говорел на народа:

– Братя, няма да стане това, което очаквате. Бог няма да погуби окончателно тази страна, но само след дни на престола ще се качи богоненавистен и богопротивен цар, който ще потъпче светите икони и ще отнеме красотата на църквата.

Минали няколко дена и в църквата, в самия олтар – вратите случайно не били затворени, – влязъл огромен и страшен глиган, с подрязани уши и опашка, и легнал там, на Горното място. Като видели това, църковните стражи незабавно го подгонили, но безуспешно, тъй като той бил свиреп и нападал всички, които се опитвали да го прогонят от олтара, и ги обръщал в бягство. После донесли един грамаден прът и дълго време били животното до кръв, докато обезсилени, едва смогнали да го прогонят. Като научил това, блаженият Симеон казал:

– Чеда, да знаете, че този глиган символизира епископа, който по Божие допущение ще дойде тук и с живота и нрава си ще прилича на свиня.

Всичко това скоро се сбъднало. Споменатият по-рано император Лъв Арменец, като встъпил на царския престол, предприел гонение срещу Божията църква и същевременно свикал в Константинопол много епископи, като искал да ги склони да приемат иконоборческата ерес. Преподобният наш отец Георгий, Митилинският митрополит, който също бил призован заедно с останалите епископи, се проявил като безстрашен Христов воин. Докато мнозина одобрявали царското неправоверие, той със своята истинска премъдрост посрамил царя, лъжепатриарха Теодот, с прозвище Каситер[6], и останалите негови съмишленици еретици, а някои от тях накарал да осъзнаят заблудата си.

Царят и патриархът, като не могли да понесат неговите изобличения, го отправили на изгнание в Херсон[7], а на неговото място в Митилини поставили за митрополит един еретик, който като глиган опустошил и осквернил Христовото лозе: той потъпквал светите икони и безумно смущавал словесните овци. А свети Георгий, преживявайки в изгнание остналите дни от живота си, с Христовата благодат извършил много чудеса. Когато дошло времето да се престави, на небето изгряла пресветла звезда – предизвестница на неговата блажена кончина, – която се виждала и от Лесбос. По тази звезда словесните овци разпознали отсъствието на техния пастир, свети Георгий, при Господа.

Животът на светеца с добрите си дела бил светлина за света. Бог прославил блажената му кончина със светла звезда и за прослава на Своя угодник източил от мощите му чудесни лечебни извори.