Свети Евсигний бил родом от Антиохия; през цялото време на царуването на Диоклетиан, Максимиан, Констанций Хлор и Константин Велики, той и неговите синове служели във войската. Между другото, той е известен като събеседник на светия мъченик Василиск и описател на страданията му, понесени от него при Максимиан. След отсичането на главата на свети Василиск, свети Евсигний заедно с други верни, присъстващи на това място, се удостоил с дивно видение: той видял множество ангели, възнасящи душата на мъченика на небето, където я приел от тях стоящият на небето Господ Иисус Христос. При царуването на Константин Велики, намирайки се в неговите полкове, свети Евсигний видял заедно с него изобразения от звездите на небето Кръст и въоръжен с кръстната сила, мъжествено се борел с противниците. Като прослужил във войската шестдесет години, той я напуснал при Констанций, сина на Константин Велики, понеже вече бил твърде стар. След завръщането си в Антиохия посветил живота се на Бога, прекарвайки всичкото си време в молитва и пост, постоянно посещавайки Божиите храмове; така той доживял до времето на Юлиан Отстъпник, гонителя на християните. Когато този нечестив цар пристигнал в Антиохия, свети Евсигний бил задържан за мъчения поради следното обстоятелство. Един ден той отивал в църквата и по пътя си срещнал двама езичници, между които се завързал някакъв спор, който преминал в препирня. Когато свети Евсигний се изравнил с тях, те го спрели с думите:

- Известно ни е, доблестни човече, че ти дълго време си бил воин и затова знаеш законите - молим те, разгледай нашия спор и произнеси своя справедлив съд.

Свети Евсигний изпълнил молбата им и разгледал делото им, както изисквала справедливостта; единият се оказал прав, а другият не. Последният се обидил, отишъл при царя и му донесъл, че Евсигний е християнин. Царят заповядал да задържат светеца и да го доведат при него на съд. Заставайки пред мъчителя, свети Евсигний без страх го изобличил за това, че не следва примера на Константин Велики, а се е отрекъл от Христа и преминавайки в езичество, е заменил поклонението на истинния Бог с почитане на идолите. При това свети Евсигний възхвалявал вярата и благочестието на Константин Велики, разказвайки последователно как той видял Кръста на небето и с Неговата сила победил враговете, как, оставяйки езичеството, с цялото си сърце се прилепил към Господ Иисус Христос, просвещавайки с вяра и свето кръщение не само себе си, но и цялата вселена. Облажавайки по този начин Константин Велики, свети Евсигний в същото време изобличавал богоотстъпника и го укорявал за нечестието му. Не желаейки да слуша тези укори, Юлиан заповядал да отсекат главата на Христовия воин. Така свети Евсигний загинал мъченически за Христа в сто и десетата година от живота си и се преселил във вечния живот, където не съществува време.

В памет на светия свещеномъченик Фавий, папа Римски

Свети Фавий произхождал от Рим и бил презвитер в дните на нечестивите римски царе, особено привързани към езичеството и поради това ревностни гонители на Божията църква. Отначало свети Фавий живеел в едно село близо до Рим, а после се преселил в самия град и тук с усърдие се заел с погребването на телата на мъчениците: по това време много християни били измъчвани и убивани за вярата, при което телата им били хвърляни извън градските врати, за да бъдат изядени от кучетата, зверовете и птиците; свети Фавий през нощта тайно взимал телата на мъчениците и с чест ги предавал на земята. След убийството при царуването на Максимин на светейшия папа Антир за изповядването на Христа, вярващите, укриващи се от преследвания и пазещи в тайна вярата си, се събрали, за да изберат нов папа, с епископите и презвитерите в един храм, неизвестен на гонителите: в това тревожно за християните време за храм им служела една най-обикновена къща. На събранието присъствал и свети Фавий. Когато започнали разискванията кого да изберат по достойнство за заемането на толкова високо положение, каквото било положението на римския епископ, мнозина си припомняли честните и изтъкнати мъже, които биха могли по Христовия закон да пасат Неговото стадо, но за свети Фавий никой даже и не мислел: той, като неотдавна дошъл от село, бил един от незначителните по своето положение презвитери.

При избора се явили разногласия и изведнъж над главите на присъстващите се явил бял като сняг гълъб; спуснал се и се спрял над главата на презвитер Фавий, след което отново се издигнал нагоре и станал невидим. Тогава всички разбрали, че Господ чрез Светия Свой Дух избрал Фавий за предстоятел и пастир на Своята църква и с голяма радост го поставили на патриаршеския престол. Така свети Фавий станал римски папа; и в Христовата църква настъпило спокойствие. Мъчителят Максимин бил убит от своите войници, след него на престола се възкачил Гордиан, при когото гонението се прекратило: този цар, макар и да бил езичник, се отличавал с кротък, добър характер, той забранил да гонят християните. Наслаждавайки се на мир при неговото царуване, те навсякъде строели църкви. Свети Фотий устроил в погребалните пещери над гробовете на мъчениците много просторни храмове, където верните се събирали за молитва, а над самите пещери, служещи за убежища по време на гоненията, построил параклиси.

Църквата се разраствала, благодарение на всекидневното обръщане на езичниците от нечестието към християнството; тя достигнала особен разцвет след смъртта на Гордиан, когато мястото му заел Филип, който управлявал заедно със своя син, също Филип, те и двамата приели християнството, бидейки просветени от един благочестив и знатен мъж Понтий; и свети папа Фавий ги кръстил. По това време числото на верните се увеличило твърде много: следвайки примера на царя и неговия син, мнозина се кръстили и било възможно Христовата вяра да се изповядва свободно и без страх. Свети папа Фавий, с помощта на истинния Христов раб, сенатора Понтий, издигал храмове, като в същото време разрушавали езическите капища заедно с идолите. Но Църквата се наслаждавала на такъв покой и свобода не задълго - само около четири години; нейният Глава Христос, желаейки Неговата невеста, за която Той пролял Своята Кръв, да бъде тук на земята като злато, изпитано в горнило, и като цвете сред тръни, отново допуснал да преживее беди и страдания, и започнало гонение, подигнато от адския змей, който, както открил Господ на Йоан Богослов във видение, преследвал блестящата с небесно величие Жена, изпускайки от устата си вода като река, за да Я потопи. Този древен ненавистник на доброто, не понасяйки умножаването на Христовата слава, въстанал срещу приелите християнство благочестиви царе. Ненавиждащите Христа и християните езичници, събрали се под предводителството на нечестивия Деций, убили цар Филип и сина му за това, че са повярвали в Христа и позволили свободното изповядване на християнската религия. След убийството на царете те се надигнали срещу християните: по това време християнската кръв се леела като река. Преди нсички бил хванат свети папа Фавий: като представител и учител на християните, езичниците го ненавиждали особено силно. Търсели и благочестивия сенатор Понтий, но не го намерили: той, подобно на много верни, се скрил, а след това напуснал Рим. Свети папа Фавий бил обезглавен и заедно с многото убити по същото време негови духовни чеда преминал от воинстващата в тържествуващата църква. А свети Понтий бил хванат по-късно и също претърпял мъченическа смърт за нашия Господ Иисус Христос, на Когото слава с Отца и Светия Дух во веки. Амин.

На този ден се чества паметта на светите мъченици: Кантидий и Кантидиан, убити с камъни в Египет, и Сивел, умъртвен със стрели също в Египет.

В същия ден се чества и паметта на светата и праведна Нона, майката на свети Григорий Богослов.

Католическата църква в България почита паметта на Дева Мария снежна.