Тази седмица Турция отбеляза 3 години от опита за преврат. Най-малко 251 жертви, 2 200 ранени, над 3 600 антитерористични операции, 150 хиляди уволнени или отстранени от работа държавни служители, чистка и в армията - последствията от преврата не могат да бъдат обобщени по друг начин освен като тотална трансформация на кемалистка Турция в нещо коренно различно. А външната политика, както винаги е функция на вътрешната и Анкара направи 180-градусов завой след неуспешния пуч. В същата седмица, когато Турция показа, че раните от опита за сваляне на Ердоган още не са зараснали, Европа наложи санкции за сондажите край бреговете на Турция.

Русия се възражда, европейските съюзници се обръщат към Съединените щати, за да се защитят от Москва. Турция също вижда една възраждаща се Русия, но вместо да се обърне за защита към Съединените щати, Анкара се опитва да се сближи с Русия, защото за разлика от държавите в Източна Европа - Анкара не вижда в Москва екзистенциална заплаха, а по-скоро предизвикателство, с което може да се справи. Тъй като Турция насочи външната си политика към Русия и въпреки че нямаме намерение да напуснем НАТО и трансатлантическата общност, моите опасения са, че решенията, които се вземат в краткосрочен план в Анкара, Вашингтон и европейските столици, могат в дългосрочен план могат скъсат връзките на Турция със Запада, дори и да няма такива намерения. Така, че в дългосрочен план може и да има ескалация.

Това казва директорът на „Джърман Маршал фонд“ в Анкара - Йозгюр Юнлюхисарчъклъ пред БНР.

Видяхме и истински завои във външната политика - исторически Русия винаги е била съперник, сега е партньор, Съединените щати от съюзник се превърнаха в държава, с която има обтегнати отношения.

Има три основни проблема в отношенията между Турция и Съединените щати. Първият е липсата на стратегическа рамка на тези отношения. Настоящата стратегическа рамка датира от времето на Студената война, което не е много отдавна и тя не дава много отговори как точно да си сътрудничим в Близкия Изток или извън Европа. Тази стратегическа рамка е за отбрана на Европа срещу съветска агресия, каза той.

Извършителят на опита за преврат - движението „Гюлен“ беше заличено в Турция, сега е напълно нелегално, което е нещо много ново за Турция, защото през последните две десетилетия последователите на Гюлен бяха много мощни. Разбира се, има и други промени - на първо място промяна на системата от парламентарна към президентска, бяха променени редица закони, промени се политическата култура на държавата. Мога да обобщя тези промени с две концепции - едната е централизация, а другата институционализация.

Турция традиционно е била централизирана държава и може да се твърди, че това е само продължение на Османската и Византийската империи, които също бяха много централизирани. Но нивото на централизация се повишава с всеки ден и достигна кулминация в периода след опита за преврат. С президентската система всички правомощия са в ръцете на държавния глава - той назначава свой кабинет, няма нужда от вот на доверие от парламента. Основно това означава, че може да бъдеш вицепрезидент или министър без демократичното одобрение на Меджлиса, това е много ново за Турция. Парламентът се заобикаля също така, президентът може да издава укази по различни въпроси, не са нужни закони. Това е концепцията за централизация.

А институционализацията става както в структурата, така и в практиката. В структурата - много от позициите в турската бюрокрация вече не съществуват, всички бюрократи гледат в една посока, в една личност. Институционализацията води и към персонализация, политическите традиции в Турция вече не са важни, вместо това са важни желанията на една личност. Има разбира се и проблеми относно спазването на човешките права и свободата на словото, достъпа до информация. Турските медии станаха една от жертвите на този процес, мейнстрийм медиите в момента са мъртви, на тяхно място сега са подкрепяните и контролирани от правителството медии, маргинализираните опозиционни медии.