Джордж Фридман, Геополитикъл Фючърс

"Ако трябва да нараниш някого, по-добре е да го убиеш.“

През цялата си кариера съм се сблъсквал с различни варианти на този текст. И като всеки добър цитат, точният произход на този е маловажен, но смисълът му е поучителен:

Ако трябва да нараниш врага си,

нарани го толкова силно, че той да не може или да не иска да си отмъсти

Несмъртоносната рана, напротив, е най-лошият начин на действие, защото няма да успее да сложи край на конфликта и почти сигурно ще провокира ответна реакция, която може да бъде незабавна или нанесена в момент, който е най-вреден за първоначалния нападател.

Първоначалният нападател би могъл да отвърне на удара, като реагира във възможно най-неблагоприятния момент, за да причини най-голяма болка на първоначалната жертва.

В дългосрочен план

една несмъртоносна рана би породила крайни действия

и от двете страни, което би довело до действия, които са много по-сериозни от първоначалната рана. И двете страни биха се задоволили да се подготвят за следващия рунд и да причинят още рани, които ускоряват насилието, без да го доведат до край. При всичко това яростта подхранва още повече страдания и още повече рани. Цитатът не е злонамерен, а твърди, че убийството на врага е по-милостиво и по-ефективно от раняването му - по-милостиво, тъй като ранното убийство на един враг премахва необходимостта от бъдещ, по-широк конфликт. Първоначалният нападател печели, губещият умира, а обидите са предотвратени.

Мислех си за

състоянието на света днес

и ми се струва, че тази концепция може да обясни поне някои от ежедневните му ужаси. Тя не би прекъснала нито един конкретен цикъл на жестокост, но би могла поне да сложи край на някои войни. По време на Втората световна война Япония рани Съединените щати, когато нападна Пърл Харбър. В отговор САЩ решиха не просто да наранят Япония, а да я смажат напълно. Логиката тук е отблъскваща, така че трябва да предизвиква отблъскване. Но ако разгледаме отговора на САЩ на това, което японците смятат за незначителна рана, той е бил от полза за всички. Малките рани не доведоха до края на войната. Но когато тя приключи, Япония в крайна сметка излезе богата и щастлива. Отново, използването на атомни оръжия за прекратяване на войната е най-малкото морално съмнително, но то ускори края на една война, в която и двете страни станаха съюзници. В Близкия изток днес, когато Хамас и Израел са вкопчени в хладнокръвен конфликт, може да се твърди, че Хамас просто рани Израел на 7 октомври. Отговорът на Израел е да се опита да убие Хамас, за да не може да рани Израел отново.

Това не означава, че цитатът няма

морални или реалистични слабости

Той има и двете. Винаги трябва да се отнасяме с недоверие към умните изказвания. Но като се замисля, той може да обясни решенията, които се вземат все по-често в днешните конфликти. Изборът може и да не е между убийство и раняване, но когато една нация тръгва на война и избира стратегията си, в мрачния момент в командните центрове по света изглежда, че на нанасянето на рана трябва да се отговори с убийство. /БГНЕС