Джордж Фридман, „Геополитикал фючърс“

Американската политическа система се трансформира на всеки 50 г. Последната трансформация настъпи при управлението на Роналд Рейгън, а следващата ще дойде на изборите през 2028 г.

Проблемите на Китай, способността на Русия да победи Украйна, икономическото състояние на Европа и войните в Близкия изток - всички тези теми са изключително важни, но нито една от тях не е толкова ключова, колкото Съединените щати - страната с най-голямата икономика в света и с военна мощ, която, ако бъде напълно разгърната, може да има решаваща роля.

Някои от вас може би си спомнят за нашия модел на циклите, който в момента сигнализира за все по-интензивни политически, социални и икономически проблеми, които ще продължат до изборите през 2028 г., когато ще бъде избран нов президент и независимо от неговите желания ще промени драматично посоката на развитие на страната.

Преди няколко месеца смятах, че няма да се наложи да чакаме до 2028 г., а че изборите през 2024 г. може да са сигнал за промяната. Това не се случва. Или, по-точно казано, историческият модел на промяна на всеки 50 години продължава.

Последният преходен момент беше президентството на Рейгън,

което започна преди 43 години.

За да разберем предстоящите промени, е добре да си спомним за последния цикъл през 70-те години на миналия век. Това десетилетие беше белязано от война със значително въздействие върху американската икономика, съчетана с петролно ембарго. Президентът Ричард Никсън прекрати връзката между долара и златото. Последваха масова безработица, драматична инфлация и зашеметяващо високи лихвени проценти. Износът от Япония шокира местните производители на автомобили. Гневът срещу войната във Виетнам доведе до социални конфликти в САЩ, като в края на 60-те години расовите конфликти прераснаха в бунтове в Детройт, а през 1970 г. бунтовете в кампуса в щата Кент станаха смъртоносни, когато студенти бяха застреляни от Националната гвардия. В крайна сметка Никсън подава оставка, за да избегне импийчмънт и евентуално затвор.

Хаосът се разраства през 70-те години на ХХ в., но причината за него е икономическата ситуация, в която се корени хаосът, а президентът се опитва да използва модела от миналия цикъл, за да реши проблемите. По време на депресията президентът Франклин Рузвелт се опита да увеличи данъците на богатите и корпорациите и се опитва да насочи парите към бедните. Това, както и Втората световна война и създадените от нея работни места, сложиха край на кризата. Продължаването на този модел през 70-те години на ХХ век обаче създаде нов проблем: недостиг на инвестиционен капитал. Единственото решение беше трансформация, прехвърляне на данъчната тежест от инвеститорската класа към средната и по-ниската класа, което увеличи продажбите на предприятията и търсенето на работници. Президентът Джими Картър и Демократическата партия се противопоставиха на това обръщане на модела на Рузвелт - което е нормално за свързаните с последния цикъл - и през 1980 г. президент стана Роналд Рейгън. Той преследва единствената възможност: трансформиране на данъчния кодекс. Това проработи добре, но сега този цикъл е приключил. Изминаха почти 50 години и преходът към нов модел е неизбежен.

Точно както икономическата криза достигна своята кулминация през втората половина на 70-те години на ХХ век, заедно с всички останали битки, същото нещо се очертава сега през 2020-те години и ще стане най-интензивно до изборите през 2028 г.

Все още не е ясен пълният ред на битката,

с изключение на икономическата криза, която се развива в резултат на създаването на излишни пари от страна на правителството и произтичащата от това инфлация. Както и при Картър обаче, тя не е устойчива. Наред с това се наблюдава и зашеметяващото количество студентски дългове, които се вливат в университетите, позволявайки им да осъществяват проекти, които подкопават основната им мисия и поддържат расово напрежение. Същественият проблем отново е уместността на данъчната система в една променяща се реалност, но системата е само външната страна на една много по-сложна реалност.

Независимо от това кой ще бъде избран за президент, в обществото ще има гняв и страх, както беше през 1980 г., когато избирателите избраха актьор, чиито врагове вярваха, че е невежа. Но в действителност президентът председателства, а не управлява. Действителността е тази, която налага действията, а новият президент ще усети натиска и ще реагира. Важно е да не се фокусираме върху самия президент, а върху разбирането на проблема. Докато търсим лидерство, нито един от кандидатите за президентския пост няма да успокои системата. Това трябва да стане по-късно. Говорил съм за това и преди, но сега сме все по-близо до кризата. /БГНЕС