Европейската комисия съобщи, че оценява положително намеренията за изграждането на връзка между газопреносните системи на България и Гърция. Плановете за българската и гръцката помощ за изграждане и работа на връзката са в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ, се посочва в съобщение на ЕК.

Проектът ще допринесе за сигурността и разнообразяването на енергийните доставки в ЕС, без да наруши неправомерно конкуренцията, се допълва в становището.

Според еврокомисаря по конкуренцията Маргрете Вестагер ЕК одобрява помощ, която ще бъде предоставена от България и Гърция, тъй като е ограничена до това, което е необходимо за осъществяването на проекта, и затова е в съответствие с правилата за държавната помощ.

С одобрените днес мерки ще бъдат подкрепени изграждането и експлоатацията на 182 километра междусистемна връзка между Гърция (Комотини) и България (Стара Загора).

Междусистемната връзка е предвижда пренос на три милиарда кубически метра природен газ годишно от Гърция до България до 2021 година. По-нататък възможностите за пренос може да се увеличат до пет милиарда кубически метра и да се създадат условия за обратен пренос от България към Гърция.

Междусистемната връзка ще бъде собственост на Ай Си Джи Би АД - съвместно акционерно дружество, съставено от консорциума Ай Джи Ай Посейдон (IGI Poseidon), включващ италианското дружество Едисон (Edison) и заварения гръцки оператор ДЕПА (DEPA), и Българския енергиен холдинг. Общите разходи за изграждането на междусистемната връзка са 240 милиона евро.

Финансирането ще се осигури чрез пряко дялово участие от 46 млн. евро от акционерите на съвместното дружество, вноска от 45 млн. евро от Европейската енергийна програма за възстановяване (ЕЕПВ), управлявана централно от Европейската комисия, заем от 110 млн. евро, предоставен от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) на БЕХ (впоследствие прехвърлен на Ай Си Джи Би АД) и пряко финансово участие с 39 млн. евро от държавния бюджет на България чрез оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 година.

България и Гърция са съобщили на ЕК за следните мерки в подкрепа на инвестицията, включващи държавна помощ по смисъла на правилата на ЕС: безусловна държавна гаранция, която ще бъде предоставена от българската държава на БЕХ за покриване на заема от 110 милиона евро, който дружеството ще получи от ЕИБ. Тази гаранция ще бъде предоставена на БЕХ безплатно; 39 млн. евро пряка финансова вноска от България чрез българската оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност"; определен режим за корпоративно данъчно облагане, който ще се прилага за Ай Си Джи Би АД за 25 години от началото на търговските дейности и ще бъде уреден чрез междуправителствено споразумение между България и Гърция.

Комисията оцени мерките за подпомагане според правилата за държавните помощи и съгласно насоките от 2014 г. за държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика. Комисията заключи, че проектът ще допринесе за напредъка по основните стратегически цели на ЕС, включително за разнообразяването на източниците за доставка на газ и ще повиши сигурността на доставките на газ за ЕС; мерките за помощ са необходими, тъй като проектът не би могъл да бъде осъществен без помощта. Финансовата оценка на проекта, извършена от ЕК, показа, че възвръщането на инвестиционните разходи само от таксите за използване на междусистемния газопровод не би било осъществимо. Мерките за помощ са съразмерни и затова са ограничени до необходимия минимум. Комисията установи, че подкрепата с безвъзмездна помощ по ОПИК, държавна гаранция и определен данъчен режим, не надхвърля необходимото за осъществяването на инвестицията (т.е. ще бъде покрит единствено "недостигът на финансиране); мерките за помощ няма да нарушат неоправдано конкуренцията.

Според действащите правила, нито БЕХ в България, нито ДЕПА в Гърция, ще може да запазва повече от 40 на сто от капацитета на новата междусистемна връзка на входните точки съответно в България и в Гърция. Така поне 60 на сто от новия капацитет ще бъдат отворени за конкуренти, които желаят да продават газ на тези пазари, се посочва в съобщението.

Затова ЕК стига до заключението, че българските и гръцките мерки за подпомагане на изграждането и експлоатацията на междусистемната връзка са в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ и ще допринесат за постигане на целите в областта на сигурността на доставките, разнообразяването на енергийните източници и повишената конкуренция на енергийните пазари в ЕС.

Междусистемната връзка е включена в списъка на европейските проекти от общ интерес предвид нейното стратегическо значение за разнообразяването на доставките на природен газ в Източна Европа чрез Трансадриатическия газопровод (засега 98 на сто от вноса на газ в България са от един и същи източник). Газопроводът ще свърже преносните системи за газ ДЕСФА (DESFA) и ТАП (TAP) в Гърция с преносната система в България.

Ключовите стратегически цели и ролята на проекта на пазарите на газ в Югоизточна Европа са повишаване на сигурността на доставките на газ (избягване на нарушения в снабдяването). Чрез осигуряване на допълнителни обеми проектът ще удвои входния капацитет на България и ще разнообрази маршрутите към Югоизточна Европа, увеличаване на транзитния капацитет към държавите от Югоизточна Европа, като се използват и други междусистемни връзки с Румъния и Сърбия, и разнообразяване на газа, внасян от България, с допълнителни източници от Каспийския регион, Близкия изток, Източното Средиземноморие и терминали за втечнен природен газ (съществуващи и нови в Гърция и/или Турция).

През юли ЕК предостави на проекта освобождаване от правилата на вътрешния пазар за газ по отношение на отделянето, тарифното регулиране и достъпа на трети страни съгласно директивата за природния газ. Съгласно решението на ЕК, нито на БЕХ в България, нито на ДЕПА в Гърция, няма да бъде разрешено да запазва повече от 40 на сто от капацитета на новата междусистемна връзка на входните точки в България и Гърция.