Очертават се три геополитически сценария след проведените от Русия референдуми в четири украински области - Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие.
Това обясни в интервю за БНР д-р Искрен Иванов, политолог и експерт по международна сигурност и управление на конфликти, университетски преподавател.
Първият сценарий според него е най-добрият, но и най-нереалистичен – двете страни – САЩ и Русия, да намерят възможност за диалог, но с компромиси, каквито обаче няма да има.
Вторият сценарий е малко по-плашещ – ако се стигне до ескалиране на напрежението. Тогава подвариантите са три. Русия би могла да инсценира авария в АЕЦ "Запорожие", авария, която би била десет пъти по-разрушителна от онова, което се случи в Чернобил.
Втората опция е, ако Украйна реши да влезе в анексираните територии, Москва може да реши да не блъфира и да прибегне до употребата на тактическо ядрено оръжие. Ако това се случи, Украйна ще бъде изправена пред опцията или да се предаде, или да продължи действията си. По-лошо би било, ако Западът реши да отговори. Тогава най-уязвимата точка остава Прибалтика. Ако Западът отговори на употреба на тактическо ядрено оръжие, Русия ще разглежда НАТО като страна в конфликта.
И третият, който на този етап изглежда доста нереалистичен - да има преврат в Кремъл, посочи Искрен Иванов.
Русия изчерпва не просто ресурсите си, Русия изчерпва опциите си, изтъкна анализаторът. По думите му, ако Украйна навлезе в анексираните територии, влизат в сила доктрините, които позволяват на Москва да употреби тактическо ядрено оръжие.
В момента пряка военна заплаха за сигурността на България няма, защото сме под ядрения чадър на НАТО, но военна заплаха за сигурността ни би имало, ако се стигне до удари между Запада и Русия, и Москва прибегне към употреба на ядрено оръжие, каза в заключение политологът.
Още от Свят
Израелската армия призова за евакуация на по-голямата част от Рафах
По-рано през този месец Израел възобнови сухопътните и въздушните атаки срещу терористичната групировка "Хамас"
Кристин Лагард: Европа да отговори с „поход към независимост“ на търговската война на САЩ
„Той го нарича „Ден на освобождението“ в Съединените щати, но аз го виждам като момент, в който трябва да решим заедно да поемем по-добър контрол върху съдбата си, заяви президентът на Европейската централна банка
Бивш генерален секретар на НАТО: Антиевропеизма и солидарността с Русия на администрацията на Тръмп ме отвращава
Когато през 1994 г. белгиецът Вили Клаас поема поста генерален секретар на НАТО, Бил Клинтън беше президент на САЩ, студената война беше приключила отдавна и Европа приемаше американската защита за даденост