Димитър Попов

Бил Клинтън беше избрал за мото на своята кампания през 1992 година следния лозунг: „Икономиката, глупако“. В кампанията, която предстои у нас, много подходящо ми се струва друго мото: „Енергетиката, глупако!“ Тъй като енергетиката е в сърцевината на българската геополитика; и тъй като руският контрол върху нашата енергетика е риск пред всяко правителство, не е лошо всички партии да си повтарят това мото до втръсване, а на новия партиен лидер Румен Радев да му го напишат и на челото!

Енергетиката, глупако! 

Трябва да призная, че не очаквах Радев да излезе на политическия терен и да направи партия още за тези избори. Факторите против това бяха много. Изглежда обаче е надделяло желанието му да рискува екстремно, на принципа всичко или нищо! Кремъл също се е съгласил да поеме големия риск след неговото излизане от президентството. Ако Радев стане първа политическа сила и премиер, геополитическата ни ориентация ще претърпи завой, много удобен за Кремъл. Възможна е дори коалиция с Възраждане и проруско правителство по примера на Орбан. Ако обаче Радев се провали, ако не стане премиер, Русия ще изгуби най-ценния си български политически кадър в последните години и надеждата за нов Виктор Орбан в ЕС. 

Ето защо от Москва със сигурност ще се намесят активно в предизборната кампания. Радев им трябва като премиер, а стратегията им е ясна – чрез него да запазят своя разклатен контрол върху българската енергетика – най-важния фундамент за тяхното влияние у нас. 

Могат ли да се намесят в изборите и да направят Радев победител?

Могат, но не виждам много притеснени хора преди изборите. В България отдавна се приема, че политическият процес се движи от вътрешни събития и лидери повече, отколкото от външна намеса. За огромно съжаление фактите показват друго и трябва да се каже самата истина такава, каквато е: за последните 35 години основният двигател на политическите процеси в България е битката между Запада и Русия, тя е най-яростна в българската енергетика и тази битка не е завършила окончателно. Геополитически ние сме част от Запада, в това няма съмнение, но енергетиката ни е в руски ръце и това ни прави много уязвими за дълбоко проникване на руските интереси, при това на най-високо политическо ниво.

Историята на редовните правителства на прехода е пълна с факти за руска или друга външна намеса, която ту довежда някого на власт, ту го сваля предсрочно. Мотивът винаги е кой ще контролира енергийните и газовите потоци в страната.

В годините между 1990 и 1997 година България все още се намираше в руската сфера на влияние. През 1996 година Кремъл поиска да стане собственик на цялата газопреносна мрежа, не я получи и това завърши с национална катастрофа, хиперинфлация и рязък завой в обществените настроения към Русия.

Между 1997 и 2001 година 

СДС обърна геополитическата ориентация 

и България попадна в евро-атлантическата зона. Това стана възможно след мълчалив американско-руски консенсус: Русия мълчаливо прие България да стане член на НАТО и ЕС, а САЩ мълчаливо приеха Русия да запази пълен контрол върху българската енергетика.

През 2001 година този консенсус стана видим с избора на проевропейския премиер Симеон Сакскобурготски и проруския президент Георги Първанов. През 2005 и 2007 година НДСВ вкара България в НАТО и ЕС, а по същото време Първанов се споразумя с Путин за голям руски шлем в енергетиката – АЕЦ Белене, газопровода Южен поток и петролопровода Бургас – Александруполис. Това е и единственият период на два пълни правителствени мандата без сериозни политически сътресения и протести.

През 2009 година първото правителство на Борисов оспори доминацията на Русия в енергетиката - забави Южен поток, отмени петролопровода до Александруполис и замрази АЕЦ Белене. Това много ядоса Русия и през януари 2013 година правителството на Борисов падна предсрочно. 

Следващото правителство от 2013 година беше на ДПС и БСП с премиер Пламен Орешарски, който обяви за свои първи приоритети построяването на Южен поток и на АЕЦ Белене. Това много ядоса САЩ и в началото на 2014 година правителството на Орешарски падна.

От средата на 2014 година имаше правителство на ГЕРБ и Реформаторския блок. То спря окончателно изграждането на Южен поток и на АЕЦ Белене. Това много ядоса Русия и през 2016 година президент стана Румен Радев, а второто правителство на Борисов падна доброволно и предсрочно. 

От януари 2017 година се създаде коалиция на ГЕРБ с Обединените патриоти. Приоритетите на правителството бяха строителството на АЕЦ Белене и на Турски поток, който беше довършен през 2020 година. Това много ядоса САЩ и започнаха протести, след които правителството на Борисов изгуби властта.

В следващите години заради войната в Украйна и изострените отношения на Запада с Русия, ситуацията у нас стана много динамична!

В началото на 2022 година имаше правителство на ПП и на Кирил Петков. Русия поиска от него предоговаряне на цени и спря газа за България, а Петков заплаши да спре транзита по Турски поток за Сърбия. Това много ядоса Русия и правителството на Петков падна предсрочно.

През 2022-23 година служебното правителство на Румен Радев подписа газовия договор с Боташ, одобрен от Газпром. Това много ядоса САЩ и пълномощията на Радев да прави свои служебни правителства бяха отнети.

От средата на 2023 до края на 2025 година, в две поредни правителства с мандат на ГЕРБ и едно служебно на Главчев, България завърши европейската си интеграция и стана член на еврозоната, АЕЦ Козлодуй премина на американско гориво, а Лукойл – Нефтохим мина под контрола на особен български управител. Това много ядоса Русия и двете редовни правителства паднаха предсрочно – последното на Желязков още е в оставка.

В началото на 2026 година Румен Радев е изваден от президентството с намерение да стане следващия премиер. Ако това се случи, той вероятно ще размрази строежа на АЕЦ Белене на първо време. Каква друга поразия може да направи е въпрос само на догадки.

Това са фактите. 

Зависимостта на политическите процеси в България

 от външни фактори е очевидна и не подлежи на съмнение. Съвпаденията по място и време са твърде големи за да бъдат пренебрегнати. В сърцевината на процесите и смяната на правителства винаги е битката за енергетиката и това също се вижда много ясно. 

Политическата технология на свалянето и създаването на правителства е различен процес, който се върши вътре в България с консултанти отвън. Има отработена стратегия как се правят протести, как се провокира недоволство, как се пробутват нови партии, но това не влияе на съдържанието на процеса – той може да се забави или да се ускори, но не се променя по същество. В крайна сметка битката е кой ще контролира енергетиката и газовите потоци, а това е геополитика.

Разбира се, тази историческа справка е много тъжна за родолюбците и със сигурност няма да хареса нито на патриотите, нито на глобалистите, нито на консерваторите или на либералите. Тя поставя под съмнение способността на българския политически елит 

да управлява според националните интереси

 Тя поставя под въпрос и нашата геополитическа ориентация всеки път, когато външен интерес на велика сила е нарушен. Вярно е, че сме членове на НАТО и ЕС, но е вярно също, че газът, петролът и токът са фундамента на руското влияние в България, а точно те най –пряко формират управлението на страната. Докато енергетиката е в руски ръце, всяко сътресение около газов коридор или атомна централа ще води и до смяна на някое правителство.

Изходът: българският елит най-накрая да усети че е национален елит, и първата крачка е да изземе от руски ръце енергетиката. Не можем да седим на два стола едновременно! Нещо по въпроса се прави и макар да става под външен натиск и принуда, все пак е стъпка в правилната посока. 

Проблемът е, че след стъпка напред, после винаги има две назад – такава е българската традиция. Ето защо залогът на предстоящите избори е толкова голям. Ако Радев ги спечели, това ще бъде голяма крачка назад към Русия и към възстановяване на нейния намаляващ напоследък контрол върху българската енергетика. Това е залогът на тези избори и за да се помни, трябва „Енергетиката, глупако“ да стане мото на цялата предизборна кампания.