Европейската комисия представи едновременно два документа, които до голяма степен трябва да определят енергийното бъдеще на ЕС. Актът „За по-чиста промишленост“ има за цел да преодолее зависимостта от трети страни по отношение на доставките на екологични технологии, докато актът „За основните суровини“ има за цел да увеличи самообезпечаването на ЕС по отношение на доставките на суровини. И двете инициативи имат за цел да преодолеят зависимостта от Китай. 

И двата документа са насочени основно към преодоляване на зависимостта от Китай и изтласкване на китайските доставчици от европейските вериги за доставки.

Съгласно законопроекта „За по-чиста промишленост“ заявленията за стоки от държави, които вече осигуряват повече от 65% от доставките за ЕС в определена категория, ще се разглеждат на последно място. Най-яркият пример за такъв доставчик в енергийния сектор на ЕС е Китай. На Китай се падат над 90% от доставките на някои компоненти, използвани в соларните панели. В същото време страната увеличава доминиращата си позиция в други вериги на доставки, включително производството на вятърни турбини и електрически автомобили. В резултат на това ЕС се намира в пряка технологична зависимост от Китай - нещо, което европейските политици не искат да виждат.

Подобна ситуация се развива и на пазара на суровини. След като се отърва от зависимостта от Русия по отношение на петрола и газа, сега ЕС иска да прекрати зависимостта си от Китай по отношение на доставките на минерали като литий и кобалт. За тази цел Европейската комисия възнамерява да отпусне допълнителни средства за стимулиране на производството на минерали в Европа. Целта е на европейските дружества да се падат поне 10% от годишното производство на минерали в ЕС и поне 40% от тяхната преработка. А делът на доставките от която и да е страна извън ЕС не трябва да надвишава 65%.

Към момента ЕС зависи почти изцяло от вноса при осигуряване на повечето минерали, а Китай е ключов доставчик за Европа. Той преработва 58% от световното производство на литий, 65% от кобалта и повече от една трета от никела и медта. 

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви: "Този акт ще ни приближи към амбициите ни в областта на климата. Той ще подобри значително рафинирането, преработката и рециклирането на критични суровини тук, в Европа. Суровините са от жизненоважно значение за производството на ключови технологии за нашия двоен преход - като производството на вятърна енергия, съхранението на водород или батериите. И ние засилваме сътрудничеството си с надеждни търговски партньори в световен мащаб, за да намалим сегашната зависимост на ЕС само от една или няколко държави. В наш взаимен интерес е да увеличим производството по устойчив начин и същевременно да осигурим най-високо ниво на диверсификация на веригите за доставки за нашите европейски предприятия."

Според "Файненшъл таймс" обявените програми са предизвикали съмнения сред членовете на самата Европейска комисия, тъй като могат да противоречат на международните търговски норми.

"Важно е всичко това да е в съответствие с нашите ангажименти към СТО, с ангажиментите ни по споразумението за обществените поръчки“, заяви пред вестника високопоставен служител на ЕК. „Важно е това да не се превърне в един вид зелен протекционизъм и да не оскъпим прехода към зелена икономика както за частните компании, така и за данъкоплатците.“

Сега Европейският парламент и държавите-членки са изправени пред дълъг процес на коригиране и съгласуване на предложеното от Европейската комисия законодателство. Това ще отнеме две години. /БГНЕС