Докладът на Европейската комисия показва, че Сърбия е прекарала 2025 година, без да се занимава с реформи, които би трябвало да я доближат до европейските стандарти, защото политическият приоритет на правителството очевидно е бил борбата срещу собствените ѝ граждани

На 4 ноември ЕК прие годишните доклади за кандидатите за членство в Европейския съюз. Политическият контекст на приемането на доклада за Сърбия, е от решаващо значение – това се случва в момент, когато отношенията между Брюксел и Белград са обтегнати.

Европейският парламент не само увеличи критиките си към ситуацията в Сърбия в своите резолюции, но и тонът на Европейската комисия забележимо се охлади през последните месеци, което се усещаше по време на посещенията на най-висшите представители на ЕС.

Отношенията с държавите членки на Европейския съюз също не вървят добре – през същата седмица пристигна новината, че Швеция ще спре част от двустранната помощ за Сърбия поради ситуацията в страната.

Също така през септември Сръбската прогресивна партия (СПП) беше поставена под процес на преразглеждане на членството си в Европейската народна партия (ЕНП), което е ясен знак, че в това обединение от над 80 партии има значителен брой недоволни от посоката, в която СПП води Сърбия.

Охлаждането на отношенията между властите в Сърбия и Европейския съюз се случи по две причини – външни и вътрешни. След руската инвазия в Украйна през 2022 г. ЕС определи Русия като основна заплаха за сигурността и започна бавно, но последователно да прави стъпки за укрепване на геополитическото си положение.

Едно от последствията от това отношение е, че ЕС сега е много по-заинтересован, ако не от приемането на нови членове веднага, то поне от това да ги доближи максимално до членство, за да не се превърнат тези страни в зона на руско влияние.

В този смисъл ЕС настоява по-категорично кандидатите да водят политика на европейска интеграция и е готов да тласне напред тези, които са водещи в това – както може да се види в примера с Черна гора и Албания. В този смисъл Сърбия е в застой от години, което е погълнало добра част от заемите на сегашното правителство в Брюксел.

Друга причина за обтягане на отношенията е, разбира се, ситуацията в самата Сърбия през последната година след трагедията в Нови Сад. Масовите протести на граждани и студенти, както и дипломатическата активност на опозиционните партии, показаха на мнозина в Европа, че вътрешната позиция на сръбските власти не е толкова доминираща, колкото изглеждаше преди, и че Александър Вучич може да не е единственият събеседник за дълго време.

Това отвори поле за маневриране за по-критични отношения, а правителството в Сърбия продължи да предоставя основания за критика.

Всичко това е много важно за обстоятелствата, при които беше приет докладът на Европейската комисия. Докладите за Сърбия и в предишни години съдържаха критични оценки на ситуацията в редица области.

Текстът на документа от над сто страници, който се чете само от експерти и ентусиасти по европейска интеграция, обаче често беше „заглушаван“ от комуникацията на самите служители на Европейската комисия, включително топлия тон и похвалите на Урсула фон дер Лайен доскоро.

Сега такива похвали нямаше, а съобщението на Европейската комисия относно приемането на доклада съдържаше недвусмислена оценка, че Сърбия не принадлежи към водещите страни в европейската интеграция и че ситуацията в страната се е влошила.

За гражданите, които се интересуват от техническите детайли на процеса на европейска интеграция, тазгодишният доклад съдържа редица констатации, които е трудно да се интерпретират в положителна светлина. За 33 преговорни глави Европейската комисия определя оценка за обща готовност – колко близо е кандидатът до стандартите на ЕС във всяка от тях.

Сърбия от години бележи почти непроменени оценки. С други думи, страната достигна определено ниво на готовност за членство преди няколко години и след това удари таван, който не може да бъде пробит.

Когато тези оценки се определят количествено по скала от 1 до 5, Сърбия се колебае между 3 и 3,1 през последните няколко години – тоест тя е в застой. В същото време рейтингите на Черна гора и Албания растат значително от година на година.

Това „кльощаво“ трио се отнася до средното ниво на Сърбия, когато вземем предвид всички области – търговия, селско стопанство, транспорт, социална политика, наука, всичко, обхванато от процеса на присъединяване.

Що се отнася до областите на независимост на съдебната система, борба с корупцията и организираната престъпност, свобода на медиите и зачитане на правата на човека – които са обхванати от глави 23 и 24 – Сърбия от години е оценявана с 2.

Всъщност тази година в областта на свободата на словото е регистриран „регрес“, който се присъжда изключително рядко и винаги е знак за сериозни проблеми. В този случай се говори за сплашването, на което са подложени журналистите, както и за политическото и икономическото влияние върху медиите.

Когато тези оценки се вземат предвид, опитите на властите да интерпретират доклада в положителен смисъл са на стъклени крака. Един от аргументите, изтъкнат от министъра на европейската интеграция Неманя Старович, който не чуваме за първи път, е, че е доволен, че никоя глава не е оценена като „регресивна“ (свободата на словото е само един от сегментите на глава 23).

Това обаче е все едно студент да каже, че е доволен, че въпреки че е получил единица, поне не е получил порицание. Защото редица глави в този доклад включват оценка „няма напредък“, което е еквивалентно на единица, а никоя глава не е получила оценка „добър напредък“ или „много добър напредък“, които са еквивалентни на четворки и петици.

Освен това представителите на властите за пореден път представиха като успех факта, че Европейската комисия е оценила, че вече известният Клъстер 3 е технически готов за отваряне. Това е оценка, която е валидна от години, а Клъстер 3 не се отваря.

Това е така, защото решението не се взема от Европейската комисия, а от държавите членки в рамките на Съвета на Европейския съюз, и то единодушно. Въз основа на този доклад, както и на позициите, заети от някои членове на ЕС, като Швеция, е трудно да се очаква, че това ще се случи скоро.

И дори да се случи, толкова много години разговори за Клъстер 3 накараха обществеността да преувеличи значението на тази стъпка. Ако този клъстер бъде отворен, Сърбия ще отвори три нови преговорни глави и ще увеличи общия брой отворени глави от 22 на 25. За сравнение, Албания е отворила общо 28 глави през последната година, докато Черна гора до голяма степен ги затваря.

С други думи, ако отварянето на Клъстер 3 е върхът на амбициите на Сърбия в европейската интеграция, със сигурност няма да стигне далеч.

В технически смисъл, следователно, докладът на Европейската комисия показва, че държавата е прекарала изминалата година почти без да се занимава с реформи, които би трябвало да доближат Сърбия до европейските стандарти – вероятно защото политическият приоритет на правителството е бил борбата срещу собствените му граждани.

И това след като президентът обяви, че целта е хармонизиране с цялото европейско законодателство до края на 2026 г., а вече е ясно, че това е практически невъзможна мисия.

В политически смисъл текстът на доклада и начинът, по който беше представен, подчертават тенденции, които вече са видими, а именно че търпението в Европейския съюз е изтъняло. Всеки, който следи управлението на СПП, обаче може да се обзаложи, че това е само временно положение, с надеждата, че вниманието на Брюксел скоро ще отшуми и че намерението е всички промени да бъдат козметични, освен ако не дойде сериозен натиск от ЕС.

В този момент е открит въпросът дали правителството ще успее да задоволи европейските институции в достатъчна степен, за да си „почине“ от, от тяхна гледна точка, призивите за реформи – това отчасти ще зависи от вътрешната динамика в Сърбия. Няма съмнение обаче, че отношенията между СПП и ЕС в дългосрочен план вървят надолу./БГНЕС

Анализ на Александър Ивкович от Центъра за съвременна политика и редактор в портала European Western Balkans