вропейската централна банка намали днес темпото на повишаването на лихвените проценти, но подчерта, че предстои значително затягане на условията за кредитиране и изложи планове за изтегляне на средства от финансовата система като част от упоритата борба срещу рекордното от десетилетия повишаване на инфлацията.

В ход, който засенчва подобни стъпки тази седмица от Федералния резерв и Bank of England, банката повиши лихвения процент, който плаща върху банковите депозити, с 50 базисни пункта до 2%, отдалечавайки се от десетилетие на ултралиберална политика.

Това решение, което се очакваше, отбеляза забавяне на темпото спрямо повишенията от 75 базисни пункта на всяка от двете предишни срещи на ЕЦБ, тъй като ценовият натиск показва някои признаци на достигане на пик и се задава рецесия.

Но подобно на BoE и Фед, ЕЦБ изпрати сигнал за още по-високи разходи по заеми, за да убеди инвеститорите, че все още е сериозна в борбата с инфлацията, която според новите прогнози може да остане над целта на ЕЦБ от 2% чак до 2025 г.

"Смятаме, че лихвените проценти все пак ще трябва да се повишат значително и със стабилни темпове", каза управителят на ЕЦБ Кристин Лагард на пресконференция. Според нея трябва да се очакват допълнителни повишения с 50 базисни пункта за "значителен период от време". "Ние ще поддържаме курса - няма да е достатъчно да ударим и да се оттеглим."

Лагард каза, че инфлационните рискове все още са с тенденция да се увеличават. Това сочели възможността за по-висок от очаквания ръст на заплатите и мерките за държавна подкрепа, които в крайна сметка стимулират търсенето в икономиката на 19-те членки на еврозоната.

В изявлението на ЕЦБ се казва, че в момента се очаква рецесията - каквато и да е по форма - да бъде "сравнително краткотрайна и плитка", а Лагард отбеляза, че нивата на безработица в еврозоната са на "дъното", пише "Дневник".

Говоренето за нови повишавания на лихвите в изявлението и коментарите на Лагард на пресконференцията тласнаха еврото над $1.07 до най-високото му ниво от близо половин година.

ЕЦБ също изложи планове за спиране на замяната на падежиращи облигации от портфейла си от 5 трилиона евро, което е обрат след годините на покупки на активи, превърнали централната банка в най-големия кредитор на много правителства от еврозоната.

Съгласно плана тя ще намали месечните реинвестиции от своята програма за закупуване на активи с 15 милиарда евро, започвайки от март 2023 г., и ще преразгледа темпото на намаляване на баланса от юли. Ходът, който оттегля ликвидност от финансовата система, има за цел да остави разходите за дългосрочни заеми да се повишат и следва подобна стъпка от Фед по-рано тази година.

Икономиката на еврозоната успява да се държи над прага на рецесия, като производството нарасна повече от очакваното през третото тримесечие.