Европа продължава да усеща ефектите от високите цени и нестабилната икономическа среда, въпреки че пикът на инфлационната криза от 2022–2023 г. изглежда вече е зад гърба на континента. Нови данни на Eurostat показват, че през 2026 г. някои държави от Югоизточна Европа остават под сериозен ценови натиск, а България се нарежда сред страните с най-висока инфлация в Европа.

Според публикуваната статистика Румъния оглавява класацията с годишна инфлация от 9%, следвана от Косово с 6.5% и България с 6.2%. Данните са базирани на последните налични измервания за началото на 2026 г. и показват, че именно Балканите остават сред най-засегнатите региони от продължаващото поскъпване на живота.

По информация на Eurostat, инфлацията в голяма част от Европа вече се забавя спрямо кризисните години, но остава над желаните нива на централните банки. Основните фактори продължават да бъдат високите транспортни разходи, енергията, храните и наемите, които оказват натиск върху домакинствата и бизнеса.

България остава сред страните с най-висока инфлация
В България темата за инфлацията придоби още по-голяма чувствителност след присъединяването към еврозоната през януари 2026 г. Част от обществото изразяваше опасения, че приемането на еврото може да доведе до допълнително поскъпване на основни стоки и услуги.

Последните данни на НСИ показват, че през април месечната инфлация у нас е достигнала 1.8%, а годишната – 6.8%. Най-сериозно увеличение е отчетено при транспорта, където цените са нараснали с 9%, следвани от облекло и обувки със 7.9%, както и хранителни продукти и безалкохолни напитки с 1.7%.

От началото на годината инфлацията в България е 3.7%, докато средногодишната инфлация за периода май 2025 – април 2026 г. достига 4.8%.

Допълнително напрежение внесе и изявлението на председателя на НСИ доц. Атанас Атанасов, който предупреди, че годишната инфлация за април е достигнала рекордните 7.1% – най-високото ниво от 2022 г. насам. По думите му основна роля играят кризата в Близкия изток, рязкото поскъпване на горивата и увеличението на транспортните разходи.

„За първи път имаме покачване при абсолютно всички стоки и услуги“, коментира Атанасов, като посочи сериозен ръст при ресторантите, ветеринарните услуги и горивата. В същото време той подчерта, че доходите в България продължават да растат по-бързо от инфлацията – с над 12% на годишна база.

Само няколко държави успяват да овладеят цените
Докато Югоизточна Европа се бори с ускореното поскъпване, други държави показват далеч по-стабилна картина. Само четири страни в Европа в момента се намират в рамките на класическата инфлационна цел от 2% – Швейцария, Дания, Чехия и Швеция.

Най-ниска инфлация е отчетена в Швейцария – едва 0.6%, което я поставя сред най-стабилните икономики в света по отношение на цените. Следват Дания с 1%, както и Чехия и Швеция с по 1.5%.

Любопитен детайл е, че нито една от тези държави не използва еврото като национална валута, въпреки че Чехия и Швеция формално имат ангажимент за бъдещо присъединяване към еврозоната.

Големите икономики също остават над целевите нива
Въпреки стабилизирането на цените, големите европейски икономики също не успяват да върнат инфлацията до желаните 2%. Франция отчита 2.5%, Германия – 2.9%, а Великобритания – 3.3%.

Според анализаторите високите енергийни цени, напрежението около войните в Украйна и Иран, както и скъпите суровини продължават да поддържат натиск върху икономиките на континента.

Темата за цените постепенно се превръща не само в икономически, но и в политически въпрос за много европейски правителства. Продължаващият ръст на разходите за живот влияе върху потреблението, пазара на труда и обществените нагласи, особено в държавите с по-ниски доходи и по-висока зависимост от внос на енергия.