Катя Адлер*, Би Би Си 

През миналата седмица Доналд Тръмп отново заяви, че САЩ „трябва да имат“ Гренландия по причини, свързани с националната сигурност. Той предрече, че европейските лидери „няма да се съпротивляват твърде много“.

Гренландия е полуавтономна територия на Дания – членка на ЕС и НАТО.

Президентът Тръмп оказва силен натиск върху съюзниците на Дания да оттеглят подкрепата си за Копенхаген и да позволят на САЩ да поемат контрола над Гренландия. Заплаши, че в противен случай ще наложи мита върху целия им експорт за Съединените щати (впоследствие оттегли заплахата си).

На 19 януари германският министър на финансите Ларс Клингбайл заяви след извънредна среща с френския си колега Ролан Лескюр: 

„Няма да допуснем да ни шантажират“

Зплахите на Тръмп се стовариха като шамар върху правителствата в Европа – през 2025 г. ЕС и Великобритания сключиха споразумения за митата с президента на САЩ.

„Никога преди не сме виждали подобно нещо. Съюзник и приятел от 250 години насам обмисля възможността да използва митата... като геополитическо оръжие.“ — заяви Лескюр.

Германският му колега Ларс Клингбайл допълни: „Премината е граница. Днес не казвам какво точно ще се случи. Но едно нещо трябва да е ясно: Европа трябва да е подготвена.“

Ненадейно се оказа, че мекият подход към Тръмп, който европейските лидери явно предпочитаха откакто той се завърна в Белия дом за втори мандат, вече не е актуален.

Европейският подход на доброто и лошото ченге

Твърде рано е да се погребват трансатлантическите отношения като цяло, но ако перифразираме известната фраза на американския президент Теодор Рузвелт, ЕС смята „да говори със САЩ меко, но с голяма тояга в ръце“.

Теодор (Теди) Рузвелт смяташе, че за да постигнеш целите си, е необходима дипломация, зад която да стои надеждна сила. А изглежда Европа сега е решила да приложи подхода на доброто и лошото ченге.

Европейските лидери казват на президента Тръмп, че ще подкрепят фокуса му върху сигурността на Арктика, затова не е нужно да действа сам по отношение на Гренландия. 

Същевременно дипломатите от ЕС дадоха да се разбере, че обмислят налагането на мита върху американските стоки на стойност 93 милиарда евро (80 милиарда британски лири) или дори ограничаване на достъпа на американски компании до огромния европейски пазар ,включително банки и високотехнологични компании – ако Тръмп продължи офанзивата си с „гренландските мита“.

Подобни ответни мерки, най-вероятно биха рефлектирали върху американските потребители.

Инвеститорите от ЕС имат сериозно присъствие в почти всички 50 щата и се твърди, че дават работа на 3,4 милиона американци.

Гласът на Европейския съюз на световната дипломатическа сцена е слаб. Общността се състои от 27 страни-членки, които често спорят помежду си. Но ЕС има огромно влияние, когато става въпрос за световната икономика и търговия – в тези сфери решенията се вземат предимно от Европейската комисия от името на членовете на единния европейски пазар. ЕС е най-големият доставчик на стоки и услуги в света, като през 2024 г. делът му в световната търговия е близо 16%.

Така че, Брюксел стиска палци президентът Тръмп да се съгласи на компромисно решение – да осъзнае, че може и да получи Гренландия, но вероятно ще загуби близки съюзници (Европа) и ще го сочат като виновник за покачването на потребителските разходи в САЩ заради ответните мита на ЕС.

„Нашият приоритет е съвместната работа, а не ескалацията“, заяви заместник-говорителят на Европейската комисия Олаф Гил.

„Тръмп принуждава европейците да си отгледат гръбнак“, казва Никлас Поатие, икономист и експерт по международна търговия от брюкселския мозъчен тръст Bruegel. 

„Щетите от митата са съвсем преодолими за Европа… Много по-големият въпрос тук е не икономиката, а сигурността и външната политика. ЕС не може да си позволи да не реагира.“ – пояснява той.

Доверието към американските  гаранции за сигурност

Но американският министър на финансите Скот Бесент не изглеждаше особено впечатлен.

В речта си в Давос той заяви, че „президентът гледа на Гренландия като на стратегически актив за Съединените щати“. 

„Не смятаме да делегираме сигурността на нашето полукълбо на никой друг.“ – подчерта Бесент.

Той предупреди, че налагането на ответни мита би било „неразумно“ от страна на Европа. За Европа това изглежда като безизходица. Ако го направи, ще е ужасно. Ако не го направи,  пак ще е ужасно.

Някои европейски политици се опасяват, че ако са по-твърди с Тръмп, има риск САЩ да се отчуждят още повече.

А бруталната истина е, че Европа се нуждае от Вашингтон, за да постигне устойчиво мирно споразумение за Украйна и за сигурността на континента като цяло. Въпреки обещанията за по-високи разходи за отбрана, Европа все още е силно зависима от САЩ.

Британският премиер Киър Стармър се постара да напомни това, макар че отново потвърди подкрепата си за Дания и Гренландия – по думите му, за Обединеното кралство е въпрос на „национален интерес“ да продължи да работи с американците в сферата на отбраната, сигурността и разузнаването.      

„Нашето ядрено възпиране е основното ни оръжие. Възпирането с цел обезпечаване на сигурността на всеки човек в Обединеното кралство е мое основно задължение и това изисква от нас да имаме добри отношения със Съединените щати.“ — отбеляза Стармър.

Но ако Европа продължи опитите си да „укротява“ президента Тръмп, вместо да му се противопоставя, когато той застрашава суверенитета на свой съюзник от НАТО (Дания) и заплашва с икономически санкции други съюзници – тогава ще изглежда твърде слаба.

На 19 януари първият дипломат на ЕК Кая Калас написа в мрежата Х, че „не искаме да започваме битка, но ще отстояваме позициите си“ (в контекста на претенциите на Тръмп към Гренландия – б.р.).

Като бивш премиер на Естония – страна, която е застрашена от надвисналата сянка на експанзионистична Русия, Калас е решена да демонстрира пред Москва, че Европа може да показва зъби, ако срещу нея се упражнява натиск – и че ще го направи. 

„Повече не може европейците да са хрисими“, каза Тара Варма, експерт по въпросите на сигурността  и геополитиката в мозъчния тръст German Marshall Fund. 

„През изминалата година те опитаха лична дипломация (по отношение на Доналд Тръмп), за да го ангажират с колективната отбрана на Европа и да гарантират сигурността на Украйна след прекратяване на огъня с Русия.“ – коментира тя.

„Но ако той е способен внезапно да промени позицията си, когато не успял да постигне целта си – обвързвайки въпроси от икономиката с въпроси от сигурността, застрашавайки НАТО? В такъв случай доколко Европа може да се осланя на американските гаранции за сигурност при неговото управление?“ - отбеляза Тара Варма

Путин и Съветът за мир

Не само Русия следи всичко това отстрани, но и Китай. В техните очи Западът, с традиционно тесните връзки между САЩ и Европа, доминиращ световната политика от десетилетия, сега се разпада.

Светът все повече е изложен на доминацията на редица големи сили, включително Русия и Китай, но също и Индия, Саудитска Арабия и до известна степен Бразилия.

Китай се надява, че явното непостоянство на Доналд Тръмп по отношение на съюзниците му може направи Пекин по-стабилен и надежден партньор в очите на света и да усили позициите му в международната търговия.

Канада, която президентът Тръмп заплаши да превърне в 51-и щат на САЩ, се съгласи на ограничена търговска сделка с Пекин. Тя се опитва да намали зависимостта си от Вашингтон.

Същевременно президентът на САЩ не показва особено уважение към мултилатерални институции като НАТО и ООН, които са създадени от западните сили след Втората световна война за поддържане на световния ред.

Неговият Съвет за мир беше предназначен да контролира възстановяването на Газа след двегодишната опустошителна война на Израел срещу „Хамас“, провокирана от атаката срещу Израел от 7 октомври 2023 г.

Но уставът на Съвета предвижда „по-гъвкав и ефективен международен орган“ за мир, което предполага, че правомощията му са много по-широки и че може да конкурира ООН.

Така вижда ситуацията президентът на Франция Еманюел Макрон. Още на 19 януари близък до него източник съобщи, че Франция не смята да се присъедини към Съвета за мир.

„Уставът... буди сериозни въпроси, особено по отношение на зачитането на принципите и структурата на Организацията на обединените нации, които не може да бъдат поставяни под съмнение при никакви обстоятелства“, гласеше изявлението.

Същия ден Кремъл обяви, че Владимир Путин също е бил поканен да се присъедини към Съвета, което показва, че Тръмп държи да поддържа връзки с руския президент, въпреки продължаващата четири години агресия на Москва срещу Украйна и нежеланието ѝ да приеме подкрепяния от САЩ мирен план.

Въпроси поражда и водещата роля на Тръмп в Съвета, както и изискването му световните лидери да платят по един милиард долара, за да си осигурят постоянно членство.

Но Тара Варма е категорична, че Съветът за мир не е за мир: „Как би могло, ако каните в него лидери като Путин?“

„Тръмп иска да го възприемат като миротворец. Той иска да е в заглавията, но без да полага усилия за създаването на основа за траен мир. Той по-скоро прилага стратегията „удряш и бягаш“. Той не може да замени мултилатералните институции като ООН, които съществуват от 80 години.“ – посочва тя.

Отношенията са напрегнати, но не са разрушени

С пренебрежението си към десетилетни международни норми президентът Тръмп може би разклаща някои от тези мултилатерални институции, като ги тласка или дори ги принуждава да се модернизират и да съответстват на днешния свят. 

Членството в Съвета за сигурност на ООН би трябвало да е не толкова ориентирано към Запада и по-представително от гледна точка на промените в глобалните структури.

Европейските членове на НАТО вече приеха, че трябва да плащат повече за своята отбрана. Тръмп не е първият президент на САЩ, който го казва, макар че е доста по-безцеремонен. След заплахата му, че САЩ повече няма да защитават страни от НАТО, които не си плащат, всички членки на Алианса с изключение на Испания се съгласиха да увеличат драстично разходите за своята сигурност.

Ако се върнем към Гренландия, социологическите проучвания показват, че 55% от американците не искат САЩ да купуват острова, а 86% са против той да бъде превзет с военна сила. Дания и други европейски страни лобират пред законодателите в Капитолия, за да ги убедят, че суверенитетът на Гренландия и Дания трябва да бъде защитен.

Трансатлантическите отношения все още не са разрушени, макар че са накърнени. Доналд Тръмп продължава да се обажда на своята приятелка и премиер на Италия Джорджа Мелони, на Стармър и на генералния секретар НАТО Марк Рюте. Линиите за комуникация остават отворени.

В крайна сметка обаче, ако европейците искат да постигнат напредък в отношенията с Доналд Тръмп, ще трябва да действат заедно.

Не само различните членки на ЕС, не само  НАТО: всички страни заедно. И Обединеното кралство, с неговите по-близки връзки със САЩ, ще играе ключова роля.

Но европейските лидери се разкъсват между желанието си да правят това, което смятат за правилно на международното поле, и собствените си вътрешни проблеми. Ако се разрази пълномащабна трансатлантическа търговска война, това ще навреди на избирателите им.

И ще е трудно всички да пеят в един глас по въпроса за Гренландия в дългосрочен план.

*Катя Адлер е редактор в Би Би Си по въпросите на Европа. 

Превод: Faktor.bg