Преговорите за Многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС за 2028–2034 навлязоха в нова фаза с изключително голямо политическо значение

Обичайно този процес следва стандартния модел: Европейската комисия предлага проектобюджет, Съветът преговаря зад затворени врати, а на финалната фаза парламентът се призовава да даде или да откаже съгласие. Такава последователност отдавна поставя Европарламента в слаба позиция пред почти завършена сделка – но този път не е така, пише Политико.

В разрив с предишните итерации, този път парламентът се намеси рано и успя да издейства отстъпки, което е постижение, заслужаващо признание. Въпреки това признанието на успеха не трябва да заслепява пред оставащите политически залози.

След първоначалното предложение на Комисията, парламентът успя да утвърди позицията си още в самото начало на процеса посредством съвместно писмо от президентите на основните му политически групи, изразяващо ясни институционални очаквания, финансови приоритети и политически условия.

В резултат Комисията предложи подобрения относно ролята на регионалните власти в изпълнението на селскостопански и кохезионни програми и прие засилена роля на парламента за мониторинг на изпълнението на МФР.

Както вече отбеляза това издание, необичайно ранната намеса на парламента успя да повлияе на рамката преди Съветът да започне своите преговори – значителен разрив с предходната практика, който трябва да се разглежда като стратегическа печалба за парламентарната демокрация на европейско ниво.

Това показва, че парламентът може да влияе върху общата посока на управление на Европейския съюз, когато действа стратегически и координирано, и подчертава, че парламентарната власт в бюджетните въпроси не е просто юридическа формалност, а инструмент, който може да формира политиката.

Все пак много депутати все още считат тези промени за недостатъчни. Социалистите и демократите, Зелените и Renew Europe посочват, че макар ранната намеса да демонстрира способността на парламента да влияе върху процеса на МФР, същността на модификациите не адресира други структурни проблеми, като размер на бюджета, дългосрочни стратегически приоритети или прозрачност на управлението.

Решителната фаза предстои, а централните преговори няма да се водят между парламента и Комисията, а между парламента и Съвета, който представлява страните членки и традиционно държи по-силната позиция – особено когато е необходимо единодушие.

Все пак съгласието на парламента е незаменимо. Ако той иска да играе равностойна роля в оформянето на стратегическото бъдеще на блока, трябва да е готов да използва правото си на вето, при необходимост, и да свързва съгласието си с по-широки въпроси извън бюджета.

МФР не е просто финансов план – тя е основата на политическите приоритети на Европа за следващото десетилетие и не трябва да се приема изолирано от стратегическите цели на блока или способността му да действа. За това е необходимо активиране на т.нар. „пасерелни клаузи“, които позволяват на Съвета да премине от изискване за единодушие към квалифицирано мнозинство в определени области, както и напредък по европейската отбрана чрез съвместни операции и общи поръчки.

Също така трябва да има движение по реформата на договорите, за да се актуализира институционалната рамка, да се демократизира вземането на решения и да се засили способността на блока да действа, особено на фона на разширяването.