29 Юли, 2026

Европейското парламентарно събрание (бъдещият Европейски парламент) заседава за първи път в Страсбург

Страните от Европейското икономическо пространство, снимка: Укипедия

В учредяването на общото Европейско парламентарно събрание участват 142 депутата, изпратени от парламентите на шестте страни-основателки 

На 19 март 1958 г. в Страсбург, Франция е проведено първото заседание на Европейското парламентарно събрание (сегашният Европейски парламент). В учредяването му участват 142 депутата, изпратени от парламентите на страните-членки. 

Европейското парламентарно събрание е основано при подписването на Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС), в сила от 1952 г. Подписите на страните-основателки са поставени в Париж от шестте държави-участнички в парламентарното събрание – Белгия, Франция, Италия, Федерална република Германия, Люксембург и Нидерландия.

Преди това събитие, на 25 март 1957 г. в Рим са създадени Европейската икономическа общност (ЕИО) и Европейската общност за атомна енергия (Евратом).

Тези инициативи предпоставят съществуването на орган, който да обединява трите Общности – ЕОВС, ЕИО, Евратом - и това е именно Европейско парламентарно събрание, именовано през 1962 г. на Европейски парламент.

Първата среща на Европейското парламентарно събрание е на 19 март 1958 г. и продължава три дни. 

На първото съвещание пристигат голям брой министри, наблюдатели зад граница и любопитни зрители.

За председател е избран Робер Шуман, френски парламентарист, участник в съпротивата по време на Втората световна война. Той е изразител на вярата в обединена Европа със свой независим парламент.

„Обединението на Европа няма да стане изведнъж или по някакъв специален план. То ще бъде изградено посредством конкретни постижения, които предварително създават чувство на същинска солидарност“, казва Шуман.

Стремежът за създаване на обединен парламент на шест страни намира израз във речта на белгийския политик Виктор Ларок. Той говори от името на министрите на вътрешните работи на шестте държави - за тяхното желание за преки избори с гласовете на всички. 

Сподели:
Черен ден: Василий Българоубиец ослепява воините на цар Самуил

Черен ден: Василий Българоубиец ослепява воините на цар Самуил

След битката при Ключ наследниците на Самуил не успяват да спрат византийския натиск и през 1018 година България губи независимостта си и попада близо два века под Византийско робство

71 години историята гузно мълчи за сваления от БКП израелски самолет, взел живота на 58 души

71 години историята гузно мълчи за сваления от БКП израелски самолет, взел живота на 58 души

През 1957 г. Международният съд в Хага осъжда България да изплати финансови обезщетения на семействата на жертвите по искове, заведени от Израел, САЩ и Великобритания - факто, който комунистическият режим заминат под килима

Славен ден: Преди 1215 години кан Крум разбива византийците на Никифор I

Славен ден: Преди 1215 години кан Крум разбива византийците на Никифор I

Битката при Върбишкия проход е грандиозна военна и политическа победа, тъй като това е вторият византийски император, след Валент 400 год., който пада убит по време на бран

Коментари (0)