Западът се опитва да подмени международното право със свои правила, което е недопустимо. Чрез санкциите и другите мерки за незаконен натиск върху суверенни правителства, той насажда в международните отношения тоталитаризъм и заема имперска и неоколониална позиция спрямо другите страни.

Това посочва руският министър на външните работи Сергей Лавров в статия, публикувана едновременно във вестник „Комерсант“ и списание „Русия в глобалната политика“.

По неговите думи САЩ са били склонни към сътрудничество с Русия в редица области, които почиват на принципите на равноправието и баланса на интересите, но много скоро позицията на Вашингтон рязко се е сменила и то под въздействието на западноевропейските лидери. Лавров нарича това „хор в подкрепа на солиста“ и допълва, че репетициите са се провеждали на срещата на Г-7 в Корнуол, срещата на НАТО в Брюксел и на преговорите на Джо Байдън с председателите на Европейския съвет и Европейската комисия.

Истина или пропаганда, гарнирана с демагогия са брътвежите на руския външен министър? Какво прикрива -  престъпните методи и брутални тактики в имперските амбиции на Кремъл?

Анексирането на Крим от Русия през март 2014 година обърна рязко фокуса на световните лидери към режима на Путин, който без съмнение бе извършил акт, нарушавайки международното право след като незаконно присвои изконни земи на суверенна Украйна към Русия. Два месеца по-късно руски сепаратисти пък навлязоха и окупираха източните й територии, провъзгласявайки там Донецка и Луганска народни републики. Тези драматични събития за Европа станаха повод за налагането на санкции, които продължават и до днес, от страна на Запада, като ясен знак за несъгласие с агресивната политика на Москва и решителност на демократичния свят да й противодейства. 

Тази решителност бе демонстрирана и по време на последната среща на европейските лидери през юни в Брюксел, на която присъства и американският президент демократ Джо Байдън.  Тогава те ясно заявиха, че Европейският съюз трябва да търси свои собствени формати за преговори с Русия, а също така се изисква да разработи общи механизми за отговор на политиката на Кремъл. 

Тази позиция на европейските лидери очевидно няма нищо общо с пропагандните внушения на Сергей Лавров. Нещо повече – макар лидерите на ЕС да не присъстваха на срещата на президентите Байдън и Путин в Женева, те приеха, че тяхната територия ще бъде тестов полигон за това дали Москва е решила да промени играта си, която пък напълно се покрива с това, срещу което негодува руският външен министър – подмяна на международното право с абсурдни правила, упражняване на натиск върху суверенни държави, демонстрация на имперски амбиции и налагането на неоколониална позиция спрямо другите страни. Достатъчно е да споменем само няколко неопровержими факта. 

По време на последната среща на  „цвета на експертната мисъл“ в Ливадийския клуб бе трескаво и с патос лансирана идеята за империализма в Русия. Нещо повече, по време на форума съвременната социологическа мисъл начерта и новия курс на Русия към узаконяването на империализма в официална държавна политика, към световно господство и установяване на диктатура извън страната.

Фетишизирайки имперската идея, идеолозите на Кремъл казват в прав текст на света – Русия е готова да води война за световна хегемония, което значи създаването и поддържането на неравностойни икономически, културни и териториални взаимоотношения – принципи, които са в разрез с международното право да бъде зачитан суверенитетът на всяка държава. 

За да постига тези свои имперски амбиции Русия е готова да действа с всички средства. Запазена марка на Кремъл е агресивният шпионаж в ЕС, който става все по-публичен през последните години, като европейските правителства открито обвиняват руските агенти в опити за убийства, саботажи в складове за оръжие и хакване на политически институции безнаказано.

„Руските разузнавателни служби не зачитат международното право, етиката или дори човешкия живот в действията си в Европа“, категоричен е Арнолд Синисалу, ръководител на Службата за вътрешна сигурност на Естония. По думите на  Анти Пелтари, директор на Финландската служба за сигурност и разузнаване, Супо „дейността на руското разузнаване е на високо ниво почти през цялото време“, като шпионите му изпълняват две основни задачи - да събират класифицирана информация и тайно да влияят на чужди държави ( например по време на избори).
Не по-малко гръмогласни са прибалтийските държави в притесненията си от разузнавателните операции на Москва. „Руските разузнавателни агенти винаги са работили срещу целите на ЕС и НАТО. През последните няколко години обаче наблюдаваме обезпокоителна тенденция, когато събирането на разузнавателна информация се превръща в почти второстепенна задача на руските разузнавателни служби. Сега фокусът е повече върху мерки като разклащане на общественото мнение, поляризиране на европейското общество и извършване на атентати“, коментира Дариус Яунишкис, директор на Департамента за държавна сигурност на Литва пред „Политико“.

Междувременно Путин започва да разчита повече на брутализма в ГРУ. Разочарован от ФСБ, руският лидер е все „по-внимателен към това, което му дават военните. Без да виждат разлика между военно и мирно време, те са много по-брутални и по-склонни да поемат рискове“, коментира Андрей Солдатов, руски разследващ журналист, съавтор на няколко книги за руските служби за сигурност.

Достатъчно е да посочим още кибер атаката на ГРУ през 2015 г. срещу Бундестага, в която имейл акаунтите на множество политици, включително канцлера Ангела Меркел, бяха засегнати. През 2017 г. пък САЩ обвиниха служители на ГРУ в провеждане на кампании за подводни удари и усилия за хакване и изтичане на информация преди изборите във Франция, насочени към партията на президента Еманюел Макрон и други политици. ГРУ също беше обвинена в опит да проникне в Wi-Fi мрежата на базираната в Хага Организация за забрана на химическото оръжие (ОЗХО) през 2018 г., но холандската Служба за разузнаване и сигурност заяви, че е осуетила опита за кибер атака. От друга страна, служители на ГРУ  обвинени в редица опити за убийство на руски опозиционни лидери, в покушения над руски и чужди граждани. 

Всички тези разкрития показват, че елитът на Кремъл вече не успява да прикрие престъпните методи и тактики, които използва, за да постигне своите политически цели в страната и имперски амбиции - да наложи контрол и влияние извън територията на Русия. А членовете на ЕС и НАТО са „все по-осъзнати“ за неспирните руски заплахи, въпреки демагогията на Путин и близкото му обкръжение за „тяхната невинност“ и „добри намерения за сътрудничество“. Защото няма как в ерата на социалните медии, камерите за наблюдение и мобилните телефони, всички тези престъпни схеми на Москва да бъдат прикрити, а агентите на Путин да не оставят следите си. Още повече, че все повече правителства по-отчетливо алармират обществеността, когато разкрият дългата ръка на Москва.