"Русия никога не диктува волята си на другите страни". Тя е отговорна за „процъфтяването на съседите си“. А "турбулентността на геополитическите процеси в света нараства и продължава ерозията на международното право", както и използването на сили, за да прокарват собствени интереси.
Това изявление направи президентът Владимир Путин по време на Московската конференция за международна сигурност, пълният текст на речта му е публикуван на официалния сайт на Кремъл.

Да вярваме ли, че Русия е факторът, заради който процъфтяват съседите й?

Политическото изказване на руския президент Владимир Путин е по-скоро цинично. За пореден път доказва перманентното състояние на измама, в което пребивават господарят на Кремъл и най-близкото му обкръжение. Техните лъжи са толкова плитки е ненужни, че можем да наречем състоянието им  като „откровена патология“.  Но едно актуално събитие, което развенчава мита за „добрата Русия“ и опровергава недвусмислено „истините“, изречени от Путин, ни дава обилен материал за размисъл в тази посока. Простата истина е, че съседите на Русия процъфтяват въпреки враждебните политики на Кремъл!
 
По време на последната среща на  „цвета на експертната мисъл“ в Ливадийския клуб бе трескаво и с патос лансирана идеята за империализма в Русия. Нещо повече, по време на форума съвременната социологическа мисъл в страната начерта и новия курс на Русия към узаконяването на империализма в официална държавна политика, към световно господство и установяване на диктатура извън страната.

Като първа стъпка в тази посока идеолозите на Кремъл посочват анексирането на Крим и доминация в Черно море, които неизбежно превръщат Русия във „велика сила“. Защото за тях Крим не е просто черноморски курорт, а „пъпа на земята и център на света“, забравяйки факт, че полуостровът принадлежи исторически на Украйна, която е суверенна държава, призната от целия свят. Нещо повече, вменяват измислената и напълно несъстоятелна теза, че Русия се превръща не просто в не заобиколим фактор, а сила, която може да принуди целия свят да се съобразява с нейните инструкции и амбиции. А Крим е плацдармът за разработването на принципи и параметри на новия световен ред, зададен от Москва. 

Фетишизирайки имперската идея, идеолозите на Кремъл казват в прав текст на света – Русия е готова да води война за световна хегемония. А създаването и поддържането на неравностойни икономически, културни и териториални взаимоотношения, нямат нищо общо с идеята за   „просперитет на съседните страни“, за който говори Путин.  

Властването над чужди държави чрез насърчаване на имперските интереси, по  същността си е агресивен процес, който цели териториално разширяване и икономически облаги единствено в полза на страната агресор. Което  означава, че тя ще „диктува волята си“ над останалите държави и няма как да не създаде огромни „турбуленции на геополитическите процеси в света и да ерозира  международното право". 

С други думи, империите никога не са създавали „образ на идеален свят“, тъй като го рисуват, първо, по свой образ и подобие, и второ, само и винаги в свои интереси, по правила, които са изначално чужди на всички останали участници в политиката.  От  друга страна, имперската политика по никакъв начин не се вписва в тенденциите на развитие на съвременния свят и най-важното - в международното право, от което няма как да отстъпят другите страни в полза на Русия.