Венецианската комисия отправи критики към законодателни  текстове, свързани със съдебната реформа, но те не бяха взети под внимание.
За това напомни в ефира на Nova News конституционният съдия и бивш премиер Филип Димитров в контекста на решенията на Конституционния съд за поправките в Конституцията.

Той посочи, че някои от промените са много полезни, но други пораждат системен проблем.

„Съдебната реформа е насочена основно към един фундаментален въпрос – правата на прокуратурата,  позицията на главния прокурор и дали той е вездесъщ, дали може да се меси навсякъде и дали може да носи някаква отговорност“, заяви конституционалистът.

Той подчерта, че Венецианската комисия много ясно е казала, че главният прокурор не може да бъде превърнат просто  в административен ръководител на едно звено от прокуратурата.

„Някои хора говорят за прокурорска република, в стил Вишински“, посочи Филип Димитров.

Тези същите хора се обосноваваха  с ЕК и с Венецианската комисия, добави той.

„Което ме кара да мисля, че това не е въпрос просто на невежество. Ако смяташ, че си по-знаещ от Венецианската комисия, може да опиташ, но не може след това да лъжеш, че си получил подкрепа от Венецианската комисия.“ – отбеляза конституционният съдия.

„Това, което КС остави в действие, са изменения, обвързващи прокуратурата само с наказателните съдилища, създаващи определени ограничения в правомощията на прокуратурата – отпада правото да атакуват министрите или актове по своя приумица, ограничава се кръгът на делата, в които те могат да участват само по силата на специална разпоредба и се възстанови отпадналото право на главния прокурор, че той може да упражнява методическо ръководство и надзор на дейността на прокурорите.” – поясни Димитров, като добави, че КС е излязъл с решение в какви граници да става това.  

Той изтъкна категоричната позиция на Венецианската комисия, че подобно ограничаване на правомощията не може да се допуска.

Освен това Венецианската комисия се е произнесла, че не трябва да се допуска твърде голяма възможност за политически контрол върху прокуратурата, а постановеното с конституционните промени съотношение 6:3 в полза на парламентарната квота не гарантира нейната независимост.  

По думите му е можело да се избегнат тези проблеми, но „само ако нямаш арогантността да смяташ, че трябва да ти се приеме всичко или нищо“.

Той напомни, че КС се произнесе относно механизма за контрол върху главния прокурор, който остава в сила.  

"Твърдението, че главният прокурор не може да се смени, се оказа невярно. Главният прокурор е сменяем. Сега има механизъм за разследване, неговите функции са ограничени.” - коментира конституционният съдия.

Той обобщи, че с оглед да всичко направено е имало основание ЕК да изкаже своето одобрение.

Същевременно експремиерът предупреди, че практическите проблеми не се решават само със законови текстове.

Той изрази надежда след изборите да има „едно по-нормално поведение в парламента с по-нормална конфигурация, която да произведе нов съдебен съвет".

По отношение на президентските правомощия, свързани с назначаването на служебните правителства, той посочи, че паритетът на мненията в КС и невъзможността да се вземе решение показва,  че „въпросът е малко по-сложен“.

Конституционалистът подчерта, че става въпрос единствено за това дали обикновено НС има правомощия да се намеси в тази част от Конституцията. Той е настоял е в текста на решенията да бъде записано, че конституционните съдии не са призвани да оценяват мъдростта на законодателя, а само да преценят дали има правото на промени в тази сфера.

Филип Димитров коментира, че кратката листа за избор на служебен премиер  не може да доведе до конституционна криза, защото при отказ от страна на всички номинирани ще  функционира последното  действащо  правителство.