Със сигурност не е била приятна гледка за хората в Кремъл, които през тази есен наблюдаваха с тревога как стотици хиляди беларуси искат оставката на дългогодишния президент на страната, да видят как в понеделник вечерта протестиращи нахлуват в офиса на лидера на своята страната Сооронбай Жеенбеков и тъпчат с крака портрета му, пише британското издание Financial Times, цитирано от "Фокус". 

Към бунтовете в Киргизстан и Беларус, които бяха реакция на фалшифициране на резултати от избори, сега се присъединява и войната между Армения и Азербайджан, като всички те представляват взрив на политическия риск из цялата сфера на влияние на бившия Съветски съюз в течение само на последните няколко седмици. Тези събития предизвикаха хаос във важните икономически и военни съюзи на Москва, а същото така повдигат въпроса за ролята на Русия като страна, обезпечаваща стабилността в този регион.

Въпреки че възникналите конфликти не са пряко свързани, дълбоките кризи в Киргизстан, Армения и Азербайджан, както и в Беларус, са белязани от възникналата ситуация след разпадането на Съветския съюз и се характеризират със сериозни проблеми, като авторитаризма, заплахите са свободата на изборите, териториални спорове и етнически конфликти.

Всяка от тези три кризи е сериозно предизвикателство за Русия. Що се отнася до конфликта в Кавказ, Турция чрез подкрепата си за Азербайджан оспорва хегемонията на Москва в региона и също така поставя под въпрос позицията на Кремъл като върховен арбитър. Масовите протести в Беларус - популярната подкрепа за президента Александър Лукашенко рязко спадна през август в тази страна след 26 години на власт - доведоха до въпроси относно режима на самия президент Владимир Путин и това се случи само няколко месеца след като той промени Конституцията и по този начин осигури удължаване на управлението си до 2036 г.

В същото време опитът на опозиционните партии да свалят киргизкия президент разкрива предизвикателствата, свойствени за установената в Русия от г-н Путин т.нар. управляема демокрация, моделът на който бе копиран от много постсъветски държави. „Неочаквано съседите на Путин пламнаха“, заяви в разговор с кореспондент на Financial Times работещ в Москва високопоставен западен дипломат. „Трудно е да си представим, че руският президент ще успее да се справи с всичко това едновременно“, казва още дипломатът.

Ето какво казва Камила Огунбий, главен анализатор на риск-консултинговата компания Verisk Maplecroft: „Събитията в Бишкек показват на лидерите на всички бивши съветски републики, че веднъж получили разширение на свободите, хората вече не искат да се разделят с тях доброволно“.

„Следователно протестите в Киргизстан ще принудят г-н Лукашенко да се окопае още повече и да отхвърли всички искания за политическа свобода на белоруския народ. Освен това те ще мотивират протестиращите да продължат действията си“, добави тя. А ето какво каза руският външен министър във вторник: „Русия е заинтересувана от осигуряване на вътрешна стабилност в Киргизстан, който е стратегически партньор и съюзник. Призоваваме всички политически сили в този критичен за републиката момент да демонстрират мъдрост и отговорност за запазване на вътрешната стабилност и сигурност“.

Москва има военни бази в Армения, Беларус и Киргизстан и се смята техен най-важен чуждестранен партньор. Русия възпрепятства трети страни като Европейския съюз в Беларус и Китай и САЩ в Киргизстан да засилят своето влияние. Освен това Беларус, Киргизстан и Армения са три от четирите партньори на Москва в Евразийския икономически съюз (друг член е Казахстан), ръководена от Русия политическа, икономическа и търговска асоциация. Тези държави, заедно с Русия, Казахстан и Таджикистан, са членове на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКБ) по модела на НАТО, чиято Харта съдържа задължение за взаимна защита.

Кремъл е поставен пред неприятния избор: намеса в подкрепа на съюзниците може да провокира ответна реакция в обществото и оставяне на съседа на произвола на съдбата, което може да предизвика ефекта на доминото в региона и да бъде разчетено като знак за слабост. На появилите се във вторник видеокадри от Бишкек се вижда димящата и разграбена от протестиращите сграда на парламента, което напомня за щабквартирата на руското правителство след опита за държавен преврат срещу Борис Елцин през 1993 година. Това напомня и за периода на политическа нестабилност в страната преди идването на власт на г-н Путин.

„Всички страни в конфликта в Киргизстан, като цяло, се застъпват за силни връзки с Русия“, отбеляза Ливия Паджи, партньор в консултантската компания за анализ на политическия риск GPW. „Следователно Кремъл ще бъде готов да позволи на местните събития да се развият, стига те да не засягат геополитическия съюз на Москва“.