Фините прахови частици увреждат на практика всички вътрешни органи. Когато имаме концентрация до 50 микрограма на куб.м. вдишваме 20 млн. микрочастици, което е нормата. Това коментира д-р Александър Симидчиев, специалист по белодробни болести, в студиото на БНТ.

При ниските концентрации страдат основно хората, които нямат резервни възможности. Когато нивата са над 200 микрограма, здравите хора също имат усещането за дишане, самото осъзнаване за дишане е признак, че нещо не е наред.

Обикновените хирургически маски не предпазват добре, нужни са специфични маски, които уплътняват добре и пречистват частици с размер под 2,5 микрона, коментира пулмологът. Нищо не можем да направим краткосрочно, за да изчистим бял дроб, който е изложен на замърсяване с фини прахови частици. Когато можем да видим въздуха, това говори за замърсяване поне 4-5 пъти над нормата и това е притеснително. Почти няма орган или система в човешкия организъм, който да не се уврежда от въздушното замърсяване и то може да причини освен белодробни заболявания, също сърдечни заболявания, инсулт, диабет, репродуктивни проблеми, алергии. Мръсният въздух променя дори начина, по който функционира нашият мозък, казва още д-р Симидчиев, който е и председател на сдружението “Въздух за здраве“ , чиято кауза е да фокусира общественото внимание върху здравните последици от замърсяването на въздуха.

Най-едрите частици попадат в носа и оттам предизвикват хронична хрема, синузит и т.н. По-дребните частици могат да стигнат до гласните връзки и да предизвикат дразнене в гърлото, промяна на гласа. Още по-малките частици навлизат още по-дълбоко навътре в белия дроб и предизвикват т.нар. хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) или алергията на белия дроб – астма. А най-фините частици, които достигат до алвеолите, преминават през тях, навлизат в кръвта и предизвикват увреждания както на кръвоносните съдове, така и на сърцето. Това е т.нар. исхемична болест на сърцето, могат да предизвикат мозъчен инсулт, диабет, нарушение в репродуктивната система. Т.е почти няма орган или система, който да не се уврежда от въздушното замърсяване. Включително и кожата. Която един път се уврежда от излагането на мръсен въздух отвън навътре и втори път се уврежда, когато, резорбирайки малки частици, те стигнат до кожата и предизвикват алергизация или други процеси, обясни пулмологът.

Личните предпазни средства като маски и шалове имат нищожен ефект, освен ако не се ползват специализирани маски срещу фини прахови частици, затова истинското и трайно решение на проблема е в дългосрочните и комплексни мерки, казва специалистът. “Има няколко пласта мерки и точно понеже проблемът е сложен и всеки го отбягва. А всъщност всеки трябва да навие ръкави и да поеме своята част от мерките“, убеден е той. Това включва както административни и законодателни мерки, така и градоустройствени решения – колко прах се вдига, зависи включително от настилките, които се слагат. Не на последно място е и личната отговорност на всеки от нас.

“Истината е, че ние трябва да имаме отношение към този проблем целогодишно, дори когато нивото на замърсяване не е толкова високо. Проблемът е общ и не може да се реши с една кръпка, която някой прави – независимо дали само хората или само общината“, казва д-р Симидчиев.