Прокуратурата да плати на дружеството "Голд лизинг" ООД обезщетение за имуществени вреди от 802 408.92 лв., както и 3000 обезщетение за неимуществени вреди заедно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 10 февруари 2015 г. Освен това прокуратурата дължи на дружеството и 78 763.48 лв. за съдебни разноски, пише "Капитал".

Това се казва в решение на Софийския апелативен съд (САС), заведено от "Голд лизинг" срещу прокуратурата за вреди, причинени от наказателно производство. Решението подлежи на обжалване пред ВКС, но независимо от това, то е много любопитно по няколко причини.

От една страна, това е това е първото решение, по което се признава, че с незаконни процесуални действия/бездействия по конкретно наказателно дело прокуратурата може да причини имуществени и неимуществени вреди за търговско дружество, което по условие не може да върши престъпления и не може да е обвиняем в наказателен процес. През февруари 2010 г. прокуратурата изземва всички компютри и цялата документация на дружеството и ги държи и до ден днешен, въпреки че наказателното дело, по което е направено изземването, е прекратено през 2014 г. Това блокира изцяло работата на фирмата, а както става ясно, прокурорите сега въобще не знаят къде се намират иззетите документи.

Делото е интересно и с това, че първопричината за него е една от показните и арогантни акции на прокуратурата в рамките на прословутата операция "Октопод" през 2010 г., завършила с пълно фиаско.

Четиригодишното "разследване" по делото, останало в историята като "Големия Октопод" (първоначалното разследване за рекет и пране на пари срещу Алексей Петров и сочените за негови съучастници Антон Петров-Хамстера, Николай Велков и братята Йордан Стоянов и Пламен Стоянов - Дамбовците), завършва през 2014 г. с прекратяване на наказателното производство. Обвиняемите се възползваха от прословутата глава 26 от НПК, която даваше процесуална опция след двегодишно разследване да поискат делото или да се внесе в съда или да се прекрати, а прокуратурата се оказа в невъзможност да внесе читав обвинителен акт.

Но още преди безславната кончина на "Големия октопод" от него се нароиха няколко по-малки дела, които също приключиха безславно. По едно от тези дела – за пране на пари, заедно с Алексей Петров като обвиняеми бяха привлечени бившият председател на Съюза за стопанска инициатива Теодор Дечев и бизнесменът Явор Джижев, който е шеф на "Голд лизинг". По това дело тримата бяха окончателно оправдани през пролетта на т.г. Всъщност наказателното дело срещу тримата няма нищо общо с дейността на двете лизингови дружества, то е образувано по повод на официални и напълно редовни сделки между частни фирми във връзка с придобиване от американски инвеститор на компании от кабелния бизнес в България ("Обединени кабелни мрежи", сега известни като "Близу"), където Алексей Петров е бил посредник. Според едно интервю на Джиджев от онзи период, фирмата му е замесена по сигнал на "лицето Теменужка Петрова-Кайлитска, основният свидетел на прокуратурата в началото на процеса "Октопод". Според Джиджев тази дама освен всичко друго е неизправен лизингополучател с общо 15 договора за таксиметрови автомобили, с натрупани дългове за над 200 000 лв.

Обвинението в действие - 63 чувала с документи

При шумния старт на операция "Октопод", превърната в медийна атракция, на 10 февруари 2010 г. ГДБОП нахлува в офисите на двете лизингови дружества "Голд лизинг" и "Кепитъл лизинг", които в този момент делят един офис, тъй като предстои сливането им. Провежда се претърсване и изземване, след което и двете дружества остават само с едни голи бюра. Иззети са всички компютри, изнесени са 63 чувала с документи на двете дружества, включително всички оригинални лизингови документи – договори, записи на заповед, погасителни планове, оригинални свидетелства за регистрация на автомобили (голям талон), застрахователни и счетоводни документи, изпълнителни листове срещу длъжници, кореспонденция с лизингополучатели и с държавни институции. При това без надлежен опис към протокола кой документ в кой чувал се намира.

Това напълно блокира работата и на двете дружества. Те не могат да обслужват задълженията си към банките и към бюджета, не могат да приключат счетоводно предходната 2009 г., нито да подават месечните справки-декларации по ДДС, не могат да събират вземанията от клиентите, тъй като цялата база данни е в компютрите и т.н. Следват няколко безуспешни искания за връщане на документите, първото още на 24 февруари 2010 г. с молба до главния прокурор, до софийския апелативен прокурор, наблюдаващия прокурор при Софийската градска прокуратура (СГП) и до Инспектората на Висшия съдебен съвет. Наблюдаващият прокурор Светлозар Костов отказва – тепърва щяло да се изяснява какво значение имат иззетите документи за обвинението срещу Алексей Петров. През цялото време никой от персонала на "Голд лизинг" не е привлечен като обвиняем, нито разпитван като свидетел по делото, по което са иззети документите и компютрите.

Започва и сривът на дружеството – изрядните клиенти, които са издължили лизинговите си вноски, не могат да получат собственост върху автомобилите, защото липсват големите талони, много други клиенти пък просто спират да плащат, възползвайки се от ситуацията, дружеството не може да купува нови автомобили, а нови клиенти, разбира се, не се появяват, защото междувременно в медиите цитират твърденията на прокуратурата, че фирмата е част от могъща престъпна организация. През юни 2010 г. по нова молба на двете дружества, прокуратурата връща само оригиналните талони на колите. Повече от година след изземването са върнати и компютрите, с констатацията, че с тях не е подготвяно или вършено престъпление. Отново обаче е отказано връщане на документите.

През април 2011 г. Софийският градски съд (СГС) потвърждава отказа на прокуратурата за връщане на документите по жалба на другото дружество "Кепитъл лизинг", но в определението на съда се казва, че са необосновани доводите на прокурора за неосчетоводени средства и за документи с невярно съдържание, което пък от своя страна, "предвид [и] факта на задържане на документацията от 10.02.2010 г., прави действията на разследващите укорими".

"Обвинителната власт следва отнапред да има яснота кои са престъпните факти и кои са доказателствените нужди. Доказателствената необходимост на задържането на вещи, свързани с обвинението, което по необходимост е свързано с изземването на вещите от техните собственици и накърняване на правото на собственост, следва да е определена, точна и конкретна, а не абстрактна и предполагаема Може да се заключи, че към момента обвинителната власт засяга непропорционално права на гражданите и юридическите лица да могат да осъществяват безпрепятствено своя дейност, като не може да противопостави убедителен отговор на техните възражения. Наблюдаващият прокурор следва да вземе неотложни мерки да изправи това положение.", пише в определението на съда. Нищо такова не се случва. На нова молба до главния прокурор от август 2011 г. отговор изобщо не идва.

На 25 март 2011г. със заповед на подуправителя на БНБ "Голд лизинг" ООД е заличено от регистъра на финансовите институции, тъй като не е в състояние да представи годишен отчет за надзорни цели за 2009 г. Това означава край на лизинговата дейност.

Повече от осем години след изземването и четири години след прекратяването на делото, по което са иззети, документите още не са върнати на дружеството.

Дело за вреди

Така през февруари 2015 г. "Голд лизинг" завежда гражданско дело срещу прокуратурата, като претендира обезщетение за имуществени вреди от 1 638 441.99 лв. (несъбираеми вземания, отписани по баланса на дружеството, поради липсата на документите за тях), както и 50 000 лв. за неимуществени вреди, общо 1 688 441,99 лв. (Другото дружество "Кепиитъл лизинг" завежда отделно дело, което още е в СГС). Претендираните от "Голд лизинг" имуществени вреди са по четири вида вземания – неполучени лизингови вноски по непрекратени договори, вземания по висящи съдебни спорове, завършили неуспешно поради липса на оригиналните документи, присъдени вземания, за които има издадени изпълнителни листове, прибрани от прокуратурата, и заеми, взети, за да се закрепи дейността след удара по компанията.

Искът е предявен по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), настъпили от нарушение на правото на Европейския съюз (свободно движение на капитали). СГС обаче преквалифицира иска по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите (отговорност на работодателя за вредите, причинени от работника му при изпълнение на работата) и отхвърля всички претенции. Според СГС безспорно действията на прокуратурата са неправомерни ("противоправно бездействие"), защото досъдебното производство е продължило много над законовите срокове, а няма никакви обяснения защо документите са задържани дори след прекратяване на наказателното производство.

Но според СГС вредите, които са настъпили за "Голд лизинг", не са пряка последица от дейността на прокуратурата, а от бездействието на дружеството. Дружеството не се било възползвало от "редица процесуални способи" да си получи документите обратно - по всяко отделно дело с клиент да иска издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред прокуратурата, или пък да поиска от съда да изиска тези документи, да поиска назначаване на експертиза, при която вещото лице да работи с документите от досъдебното производство и др.

Според първата инстанция това важи и за оригиналите на изпълнителните листове, без които не могат да се съберат присъдените вземания от клиенти - "Голд лизинг" е трябвало да си поиска дубликати на изпълнителните листове. По този въпрос обаче апелативният съд приема, че дружеството не е имало процесуална възможност да иска издаване дубликат на изпълнителния лист, защото по ГПК това е допустимо само когато оригиналът е изгубен или унищожен, не и когато той се намира в чужда фактическа власт - на прокуратурата. Липсата на изпълнителен лист в оригинал лишава кредитора "Голд лизинг" от възможността да започне изпълнителен процес за събиране на съдебно присъдените й вземания от общо 802 408.92 лв.

И първата, и втората инстанция обаче отхвърлят част от иска на дружеството за обезщетяване на вредите от невъзможността да защити по съдебен ред претенциите си срещу клиенти, които са спрели да плащат по договори за лизинг (поради невъзможността да заведе дела), включително и по заведени дела, където липсата на документите е довела до невъзможност да докажат претенциите си. Това обаче не е вярно, и двете съдебни инстанции са имали пример, че дружеството не е бездействало, напротив, то е пробвало опциите по ГПК, но без резултат поради нежеланието на прокуратурата, а невъзможността да се посочи в къде точно се намира конкретният документ по конкретния спор с конкретния клиент.

През 2011 г. "Голд лизинг" завежда дело във Варна срещу един от нередовните си клиенти, ЕООД, което акуратно си е плащало лизинговите вноски до 10 февруари 2010 г. - денят, когато офисът е претърсен, а медиите гръмват, че фирмата е "пералнята" на "Октопода", но след това престава да плаща. По това дело "Голд лизинг" посочва, че оригиналните документи са иззети и моли съда да ги изиска от прокуратурата. Отговорът на следствието е, че такива документи не са намерени сред иззетите. Длъжникът оспорва заверените преписи и настоява ищецът да ги представи в оригинал. Понеже това не може да бъде сторено, искът е отхвърлен.

Нещо повече, по самото дело срещу прокуратурата за вреди, въпреки искането да се представят тези документи и издадените няколко съдебни удостоверения, това не е сторено нито пред първата, нито пред втората инстанция, т.е. повече от три години, докато тече процесът досега. Представителят на прокуратурата заявява, че няма представа какви документи има по наказателното дело.

За "Голд лизинг" проваленото дело във Варна е достатъчно основание да направи извода, че няма разумна причина да започне нови дела срещу останалите си длъжници, да плати огромни държавни такси за тези искове, както и други разходи, да рискува да бъде осъден и на сериозни съдебни разноски, без да има възможност да се снабди с иззетите от прокуратурата оригинали. След като вече е преживяло тежък финансов шок, завеждането на множество търговски дела без документи би го изложило на "необичаен търговски риск", по смисъла на това понятие в практиката на Съда на Европейския съюз, сочи защитата. Българският съд трябва да прилага този стандарт, за да не стига казусът до европейските институции.

САС присъжда само 3000 лв. за неимуществени вреди за накърнената репутация на фирмата от действията на прокуратурата. Но независимо от размера, това е своеобразен пробив в практиката за възможността да се претендират неимуществени вреди за дружество от процесуална дейност на обвинението.