Настоящата криза в Сирия се характеризира с много губещи и само един основен победител – Русия, коментират в редакцията на американското списание Foreign Policy, цитирани от "Фокус".

Докато държавният глава на САЩ Доналд Тръмп попадна под критиката, както в собствената си страна, така и извън нея заради прибързаното изтегляне на американските войски от Сирия, Турция изпрати армията си в близкоизточната страна. Резултатът бе смъртта на поне 250 кюрди и превръщането на около 300 хиляди души в бежанци. Междувременно Русия увеличи своето влияние върху Анкара и Дамаск.

На 22 октомври турският президент Реджеп Ердоган и държавният глава на Руската федерация Владимир Путин постигнаха споразумение за изтласкване на Сирийските демократични сили (СДС), състоящи се предимно от кюрди, от Северна Сирия. Руските и турските сили ще патрулират заедно в зоните в непосредствена близост до границата. В съответствие с постигнатото по-рано споразумение кюрдите ще се присъединят към Пети корпус на сирийската армия. Този корпус включва чуждестранни доброволци и се контролира от Русия.

Малко след това споразумение между Русия и Турция обаче, администрацията на Тръмп рязко започна да върти педалите в обратна посока, като обяви, че ще изпрати около 500 американски войници за защита на петролните находища в Сирия от бъдещи атаки на групировката „Ислямска държава“. Всъщност целта на Тръмп е да получи контрол върху петрола, за да го използва като средство за влияние върху сирийското правителство. Дамаск и Москва веднага осъдиха този ход на САЩ като нарушение на международното право, тъй като нефтените находища са разположени на сирийска територия.

„Това, което Вашингтон прави сега, е превземането и установяването на контрол върху нефтените находища в Източна Сирия… Всъщност това е акт на международен държавен бандитизъм“, заяви говорителят на Министерство на отбраната на Русия генерал-майор Игор Конашенков.

От друга страна, турското правителство е доволно от предислокацията на американските сили, защото то ще улесни изселването на СДС от Северна Сирия, а това е обявената цел за нахлуването на войските на Ердоган. Но какво ще стане, ако СДС откаже да сътрудничи? „Тогава Русия ще бъде гарант", заяви Мустафа Кибароглу, професор по международни отношения в университет В Истанбул. „Ролята на Русия е ключова тук“.

Русия също представлява заплаха. Ако кюрдите не се поддадат, руските войски просто ще се оттеглят на позициите си, а турските войски ще „помелят” кюрдите - това беше предупреждението на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков.

Турция отдавна спори със САЩ по много външнополитически въпроси, включително войната в Ирак, Иран, Израел и кюрдите. Но след началото на конфликта в Сирия, който изглежда беше част от Арабската пролет, Анкара и Вашингтон имаха обща цел: заедно подкрепиха въоръжените бунтовници, които се ангажираха да свалят сирийския президент Башар Асад.

Бунтовниците обаче не можаха да получат необходимата подкрепа и звездата им започна да залязва, особено след включването на руската авиация в сирийската война на страната на Асад. Когато стана ясно, че той ще остане на власт, Ердоган коригира своята политика и участва в спонсорираните от Русия мирни преговори в Казахстан (т.нар. Астанински процес).

Отношенията на Турция със САЩ се влошиха, след като мнозина граждани на страната повярваха в участието на Вашингтон в опита за преврат срещу Ердоган. Турското правителство обвини за него човек на име Фетхула Гулен, турски религиозен лидер, живеещ в САЩ като бежанец. Сега към това уравнение добавете факта, че САЩ загубиха всичките си скорошни войни в региона: в Афганистан, Ирак, Сирия и Либия. Ердоган изчисли, че докато влиянието на САЩ намалява, Русия предлага все по-впечатляваща противотежест.

Възраждането на руското влияние в региона се случва в момент, в който Турция, дългогодишен член на НАТО и съюзник на Запада, изглежда започва да се насочва към Москва.

Турция наскоро се сдоби и организира доставката на руските системи С-400 до базите си - и това предизвика възмущение във Вашингтон. В момента е изградена първата част от газопровода „Турски поток“. Освен това Русия възнамерява да изгради четири атомни електроцентрали в страната.

Русия, подобно на САЩ, преследва собствените си икономически и военни интереси в Близкия изток. И двете сили рекламират високодоходни оръжейни договори на своите производители на оръжия. И двете сили се опитват да контролират цените на петрола в своя полза: Русия би искала да продава нефт на страни като Турция и Израел, а САЩ продължават да купуват петрол от страните от Персийския залив. И двете страни са готови да пожертват интересите на кюрдите, за да спечелят мощното и геостратегическо правителство в Анкара като свой съюзник.

Най-близкото до нас във времето, отговорно представяне на Русия в играта за влияние в Близкия изток, започна на 6 октомври тази година, когато се проведоха важни телефонни разговори между Тръмп и Ердоган. След като научи за турските планове за операция, вместо да изрази възмущение, американският президент се съгласи да изтегли 50 американски войници от турско-сирийската граница. Той по същество се превърна в зелена светлина за инвазията на турците.

На 9 октомври турските войски и съюзните сирийски наемници пресякоха границата и обсадиха няколко града с преобладаващо кюрдско население. Ердоган публично обяви плановете си за преместване на два милиона сирийски бежанци, живеещи в Турция, в „зона за сигурност", която той е изрязал от северната сирийска територия. Екстремистките „милиции“, обучени от турците, според Amnesty International бият и убиват затворници. Според наблюдатели те биха могли да извършат военни престъпления.

„С увереност можем да кажем, че е планирано етническо прочистване - кюрдският народ в Сирия ще бъде прочистен“, алармира Мазлум Абди, военен лидер на СДС в интервю за The New York Times. И в тези условия, за изненада на мнозина, СДС сключи спешно споразумение с Москва и Дамаск. Армиите на Сирия и Русия бързо преместиха позициите си на север.

СДС се надява, че присъствието на руски и сирийски войски ще попречи на по-нататъшното разпространение на турската агресия, както и на това Дамаск да се съгласи на политически компромис, който ще позволи създаването на кюрдска автономия в рамките на сирийската държава. И това въпреки факта, че Асад в миналото отказваше да изпълнява подобни изисквания.

Руската армия се гордее с критичната си роля в тези събития. „Когато се появи руският флаг, военните действия престават“, цитира ТАСС думите на един руски офицер. Но това е самата роля, която американските войски някога играеха. Силата на Америка в региона обаче бавно залязва.

На 28 октомври Силите за специални операции на САЩ нападнаха съоръжение в северозападна Сирия, убивайки лидера на „Илсямска държава“ Абу Бакр ал-Багдади. Въпреки че това е тактическа победа, смъртта му едва ли ще промени динамиката на промяната на властта в региона. Тръмп успя да унищожи цялото доверие в САЩ, той разгневи съюзниците и направи враговете ни по-нахални. И всичко това всъщност е без „връщане на американски войници в родината им“, както той обеща по време на президентската си кампания през 2016 г.

Русия, от друга страна, си изигра добре картите. Днес Русия осигурява значителен дял от енергийните нужди на Турция и изпраща 6-7 милиона туристи годишно на почивка в страната. В допълнение към закупуването на ракетни системи, Анкара обмисля също доставките на изтребители Су-35 и Су-57.

Вашингтон остро възразява срещу оръжейните сделки между Русия и Турция. Системите на НАТО са разработени за синхронно използвани и технологиите им са пазени в строга тайна. Представители на администрацията на Тръмп отбелязаха, че руските съветници, изпратени в страната за обучение на военните на Анкара за експлоатация на С-400, биха могли да събират разузнавателна информация за военната техника на НАТО. Вярно е обаче и друго - че шпионите от САЩ също ще имат достъп до С-400.