Президентът на САЩ Доналд Тръмп иска бързо да сложи край на войната в Украйна, но желанието му се оказва неизпълнимо и вероятно ще си остане такова, тъй като Кремъл не възнамерява да се откаже от целите си. Това пише Foreign Policy.

Известно е, че на 22 октомври администрацията на Тръмп предприе последния си ход – наложи санкции срещу най-големите руски петролни компании „Роснефт“ и „Лукойл“, нанасяйки удар върху един от основните източници на приходи за Русия.
„Но Кремъл не отстъпва: на следващия ден руският президент Владимир Путин заяви, че Москва няма да промени позицията си в преговорите. Русия се обяви против прекратяване на огъня по настоящите линии на фронта и вместо това настоя за по-широки отстъпки като условие за край на войната. Сред основните ѝ цели е контролът над Донецка област, която тя не успя да завоюва въпреки повече от три години усилия и десетки хиляди жертви“, се подчертава в публикацията.

Според Foreign Policy, санкциите са последица от предишен опит на Вашингтон да умилостиви Москва чрез икономически споразумения и отмяна на ограничения по време на срещата между Тръмп и Путин в Аляска. Тази стратегия обаче също не е довела до никакво реално споразумение – Русия отказала да спре огъня.

Директорът на програмата „Европа, Русия и Евразия“ в Центъра за стратегически и международни изследвания, Макс Бергман, смята, че нито „морковът“, нито „тоягата“, с които разполага Тръмп, могат да доведат до бързо решение на проблема.
„Бързо решение просто не съществува“, подчертава експертът.
По думите му това е частично свързано с факта, че войната е въпрос на личен престиж за Путин.

„Става дума за мястото на Владимир Путин в историята. Той иска да бъде Владимир Велики. А как би могъл да стане Владимир Велики, ако войната приключи утре?“, отбелязва Бергман.

Лора Купър, която е отговаряла за политиката към Русия и Украйна в Министерството на отбраната на САЩ по времето на администрацията на Байдън, допълва, че усилията на руския диктатор да убеди собственото си население в нуждата от войната са допълнителен фактор.

„Трябва да се разбере колко много Путин е вложил в тази война и колко усилия е хвърлил, за да убеди народа си, че тя трябва да завърши успешно“, казва тя.
Освен това, според Купър, натискът на администрацията на Тръмп върху Украйна – включително и прекратяването на военната помощ – също е можел да накара Путин да реши, че не бива да приема сериозно американските заплахи.
„Това беше грешка от страна на САЩ“, заявява експертката.

Переговорите стават още по-сложни и заради факта, че за Русия територията е само част от военните ѝ цели, смята Андрю Пик, който е бил старши директор по европейските и руските въпроси в Съвета за национална сигурност, докато не напуска поста си през май.
Той подчертава, че основните искания на Москва включват:

придобиване на украинска територия;

тревога за сигурността на съюзите на Украйна – като интереса на Киев към членство в НАТО и настояването му за западни гаранции за сигурност;

бъдещия състав на украинските въоръжени сили.

Известно е, че Русия по-рано настояваше Украйна да свие армията си до 85 хиляди военнослужещи и да ограничи ракетите си до обсег от 40 км.
„През последните шест месеца руснаците показаха известна гъвкавост по въпроса за територията“, отбелязва Пик, припомняйки съобщения, че Москва е готова да се откаже от претенциите си към Запорожка и Херсонска област.
Но, добавя той, Русия не е направила никакви отстъпки по отношение на гаранциите за сигурност от западните партньори на Украйна.

„Това е политическо решение, и не мога да посоча конкретни срокове кога руснаците ще го приемат – мисля, че ще отнеме време“, казва Пик, подчертавайки, че и Украйна, и Русия са постигнали минимален напредък по въпроса за бъдещата структура на украинската армия. По думите му последният пункт е изключително важен за Киев.
„Украйна трябва да е готова за всеки бъдещ конфликт“, заявява експертът.

От своя страна Бергман и Купър смятат, че по-ефективна стратегия би била засилването на икономическия и военен натиск върху Русия.
Това включва повече санкции, увеличаване на военната помощ за Украйна и подготовка на планове за укрепване на украинската армия след войната, за да се възпре бъдеща руска агресия, добавя Купър.
„Руснаците трябва да почувстват, че губят, а Украйна – че печели“, обобщава тя.