Позициите на президента на Украйна Володимир Зеленски и на руския диктатор Владимир Путин в продължение на три месеца е трябвало да покажат на американския лидер Доналд Тръмп, че шансовете за всеобхватно уреждане на конфликта, което да устройва и двете страни и да осигури дълготраен мир, са почти нулеви. Това пише старшият научен сътрудник в Съвета по международни отношения и почетен професор в Училището по международни и обществени отношения на Колумбийския университет Стивън Сестанович за списание Foreign Policy.

„Путин особено настоява, че всяко споразумение трябва да бъде насочено към отстраняване на така наречените „първопричини“ на конфликта, и той много ясно даде да се разбере как ги определя. За него същността на проблема се състои в упоритата съпротива на Украйна срещу руското господство и решимостта ѝ да защити своя суверенитет от бъдещ натиск. „Демилитаризация“ и „денацификация“ не са просто любимите модни думи на Путин. Те оформят неговите изисквания към уреждането на конфликта“, обяснява авторът на материала.

Според Сестанович, фактът, че пълно уреждане на войната е невъзможно, означава, че Тръмп и неговите преговарящи трябва да работят по друга алтернатива, а именно — „прекратяване на бойните действия, което отлага големите нерешени въпроси за някакъв безсрочен „мирен процес“ (в който те може и никога да не бъдат решени)“.

Президентът може и да предпочита постигането на „голямо, красиво“ споразумение, но, за съжаление, обикновено примирие е всичко, което е на масата. Дори постигането на тази цел — и гарантирането на нейната устойчивост — ще изисква екипът на Тръмп да престане да прави най-очевидните грешки, анализира експертът.

Сестанович припомня, че заради противоположните позиции на Зеленски и Путин, които правят сключването на пълно мирно споразумение невъзможно, и двете страни ще се опитват да включат в примирието някои от своите по-сериозни цели.

Той обяснява:

„Ето защо американските официални лица продължават да подчертават, че членството в НАТО и пълното възстановяване на загубените територии не са реалистични цели за Украйна. Но всеки, който разбира защо тези въпроси не трябва да се обсъждат по време на преговори за примирие, непременно ще види колко глупаво би било да се предполага, че Вашингтон е готов да предложи официално признаване на анексирането на Крим от Русия. Като предложи на Путин такава отстъпка, с която нито едно украинско правителство не би могло да се съгласи на този етап от преговорите, Тръмп саботира собствената си потенциална сделка.“

По думите на професора, ако Тръмп, въпреки многото си грешки, все пак успее да постигне почти пълно прекратяване на огъня, най-голямата заплаха, с която ще се сблъска, ще бъде как да гарантира, че то няма да бъде нарушено.

„Прекъсванията във военно време, ако въобще настъпят, често са кратки. Спомнете си колко често се нарушават примирието между Израел и ХАМАС или колко пъти преговорите между Израел и Палестина за създаване на две държави са били прекъсвани от нови изблици на насилие“, сравнява авторът на материала.

Според експерта, за да изгради траен мир, Тръмп трябва да осъзнае вредата, която вече е нанесъл с действията си, тъй като е действал така, сякаш Украйна е „краткосрочен проблем, а Русия — дългосрочна възможност“.

„В действителност е почти обратното. Той няма да спре убийствата завинаги, ако не разглежда Русия като непосредствената си пречка, а Украйна — като крайното мерило за своите постижения“, обобщава Сестанович.