Този въпрос човечеството си задава от самото начало на времето. И ако преди науката традиционно се е смятала за противоположен аргумент срещу съществуването на Божествения Творец, то днес френските математици Оливие Бонасие и Мишел-Ив Болоре, напротив, твърдят, че науката „се е превърнала в съюзник на Бога“.

В новата си книга авторите обобщават възгледите на 62 лауреати на Нобелова награда и над 100 водещи учени, за да откроят онези научни открития, които според тях могат да докажат съществуването на Бога, пише Daily Mail.

Сред тези открития са теорията за Големия взрив — най-признатият модел за произхода на Вселената, както и постижения, свързани с ДНК и човешкия геном.
„Допреди неотдавна вярата в Бога изглеждаше несъвместима с науката. Сега, съвсем неочаквано, науката, изглежда, се е превърнала в съюзник на Бога“, пишат авторите.

В крайна сметка въпросът дали науката опровергава съществуването на Бога или, напротив, го потвърждава, остава въпрос на интерпретация — но тези открития дават съблазнителен намек, че нашият свят може да е резултат от замисъл, а не на случайност.

Така Големият взрив, поставил началото на времето, пространството и материята, кара учените да се замислят какво точно е „задействало“ този процес — защото преди него не е съществувало нито причинно-следствена връзка, нито физически закони в обичайния смисъл. Невъзможността да се обясни какво е било „преди“, води някои учени до идеята за творчески акт, стоящ в основата на самото възникване на Вселената. Макар че мнозина учени, включително покойният Стивън Хокинг, отхвърлят идеята, че зад това стои Божествен замисъл.

Същото важи и за удивителната точност на физическите константи. Най-малката промяна в силата на гравитацията, електромагнитното взаимодействие или температурата — и животът би бил невъзможен. Авторите смятат, че толкова перфектната „настройка“ на природата е или чудовищно невероятна, или резултат от замисъла на разумен Творец.

Не по-малко загадъчен остава и произходът на живота. Превръщането на неживата материя в сложни форми, появата на ДНК и на кода, който управлява всички живи организми, изглежда твърде невероятно, за да е случайно. Дори атеистът Франсис Крик, един от откривателите на структурата на ДНК, признавал, че това може да се нарече „почти чудо“.

Дори теорията на относителността на Айнщайн, променила представите за време и пространство, поражда философски паралели с религиозни идеи: ако светлината е единствената константа във Вселената, а Бог в Библията е наречен „Светлината на света“, то връзката между науката и вярата не изглежда чак толкова далечна.

А квантовата физика, показала, че реалността на дълбоко ниво е непредсказуема и може да действа извън обичайните закони на причинността, отвори за учените възможността за съществуване на друга, метафизична реалност.

faktor.bg