Сред политическите институции с най-ниско ниво на доверие се нарежда Народното събрание. Общо 23% от българите изразяват доверие в парламента, а недоверие – 67%. Останалите се затрудняват да отговорят.

Правителството е с по-високи нива на доверие от парламента с 62%, изразили доверие в него, а 29% - недоверие. Президентът традиционно е институцията с най-висок обществен авторитет и през 2019 г. – доверие 56%, недоверие – 30%.

Данните са на социологическата агенция "Галъп интернешънъл", базирани на ежемесечния "Политически и икономически индекс" чрез преки стандартизирани интервюта "лице в лице" с извадки 1000/800. Изследването е проведено между 29 ноември и 6 декември 2019 г. сред 803 пълнолетни българи. Агенцията публикува нивата на доверие в институциите в обобщение на 2019 г. заедно с данни от последните три десетилетия.

През последните три години

Като цяло през тази година доверието в парламента всъщност продължава да изглежда малко по-добро на фона на предходни години, коментират социолозите. Тази тенденция започна през пролетта на 2017 г. с тогавашната смяна във властта, а погледът от дистанцията на времето дори показва, че става въпрос за трайно благоприятен период в трите десетилетия от началото на промените въобще, отбелязват анализаторите.

През 2019 г. нивата на доверие в правителството са останали под 30 на сто, а на недоверие - над 60 процента. При на т.нар. "Апартаментгейт" дяловете на доверие са намалели по-близо до 20 на сто.

През 2018 г. пък правителството се е ползвало с малко по-добри нива на популярност в сравнение с 2019 г . Краят на 2018 г. обаче донесе и рискове за популярността - вероятно по повод повишението на цени, смятат от "Галъп".
Може би и заради победата на ГЕРБ в изборите за Европейския парламент тенденцията на спад в доверието не продължи, победата в местните избори допълнително утвърди образа на управлението, посочват анализаторите.

През 2019 г. доверието в президентската институция се движи на нива от над 50 на сто, а недоверието - около и малко над 30 процента.

През последните 30 години

Според данните на "Галъп" за последните три десетилетия началото на мандатите на парламент, правителство, президент обикновено показва известно повишаване на доверието, а после обикновено следва "ерозия" на доверието. Едно от малкото изключения е постепенното повишение на одобрението за президента в рамките на първия мандат на Георги Първанов.

През цялото време - и през 90-те, и след това, парламент и правителство са с ниски нива на доверие. Но като че ли във второто десетилетие на този век данните за одобрението на кабинетите изглеждат малко по-добре и по-стабилно, отколкото в първото, отчитат от "Галъп", като уточняват, че сравнението между различни мандати трябва да е внимателно, доколкото в различните периоди често има несъпоставим дневен ред и задачи.

Върховите стойности на непопулярност на правителството остават в 90-те (стойности на доверие под 10 на сто и на недоверие над 80 процента) с кризата по време на правителството на Жан Виденов.

Но и по-нататък не липсват периоди, в които недоверието взима сериозни размери, което показва, че дори в икономически успешни и спокойни мандати отношението на българите към институциите остава негативно, отбелязват от "Галъп".

Подобна е логиката на общественото мнение за парламента. Може би в годините непосредствено преди 2019 г. и през самата 2019 г. се усещат и малко по-добри на фона на десетилетията стойности на одобрение, уточняват от "Галъп". Преобладаващо доверие над недоверието за парламента в десетилетията е имало само два пъти - след кризата 1996-1997 г. и при идването на власт на НДСВ, оглавявано от Симеон Сакскобургготски.

По традиция президентът е една от най-харесваните позиции в българската политическа власт. Трайно слаб период тук е мандатът на Росен Плевнелиев, а с най-голяма начална надежда като че ли протече мандатът на Петър Стоянов, коментират анализаторите. ("Дневник")