След смъртта на Самуил, на 15 октомври 1014 година за цар е провъзгласен неговият син Гаврил Радомир. Според хрониките, той е смел и доблестен воин, участвал лично в много от битките на баща си и проявявал рядка човечност.

Именно Гаврил Радомир, казват летописците, е спасил живота на бъдещия византийски император Василий II в една от ранните битки, когато последният бил ранен и обграден от български воини.

Царуването на Гаврил Радомир продължава по-малко от година. Въпреки усилията му да събере остатъците от българската армия и да продължи съпротивата, страната вече е изтощена от дълги войни, глад и вътрешни борби за власт. 

Според Йоан Скилица Гаврил Радомир е убит по време на лов от братовчед си Иван Владислав (март месец 1015 г.), който се провъзгласява за цар. Предполага се, че византийската дипломация е участвала в преврата, при все че новият цар веднага изпраща писмо на Василий II с предложение за мир. Според Дуклянската летопис Василий II обещава Драч на Иван Владислав за убийството.

Най-възрастният син на Гаврил Радомир е измъчван и ослепен, а другите му деца се предават на Василий II в Охрид, заедно с царица Мария, нейните деца, както и войводите след гибелта на цар Иван Владислав през 1018 г. Тогава България окончателно пада под византийска власт.